Разговорник

bg Във влака   »   nn På toget

34 [трийсет и четири]

Във влака

Във влака

34 [trettifire]

På toget

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Това ли е влакът за Берлин? Er -ett- -og-t-til--e--in? E_ d____ t____ t__ B______ E- d-t-e t-g-t t-l B-r-i-? -------------------------- Er dette toget til Berlin? 0
Кога тръгва влакът? Nå- går-to--t? N__ g__ t_____ N-r g-r t-g-t- -------------- Når går toget? 0
Кога пристига влакът в Берлин? Nå------ t-g-t--il -er-in? N__ k___ t____ t__ B______ N-r k-e- t-g-t t-l B-r-i-? -------------------------- Når kjem toget til Berlin? 0
Извинете, може ли да мина? Kan -g -å----e --rbi,--- ---s---l? K__ e_ f_ k___ f_____ e_ d_ s_____ K-n e- f- k-m- f-r-i- e- d- s-i-l- ---------------------------------- Kan eg få kome forbi, er du snill? 0
Мисля, че това е моето място. E- t-----et---e----as-en m--. E_ t___ d____ e_ p______ m___ E- t-u- d-t-e e- p-a-s-n m-n- ----------------------------- Eg trur dette er plassen min. 0
Мисля, че седите на моето място. E- -rur-d--sit p- -lasse- -i-. E_ t___ d_ s__ p_ p______ m___ E- t-u- d- s-t p- p-a-s-n m-n- ------------------------------ Eg trur du sit på plassen min. 0
Къде е спалният вагон? Kor----so-ev-g--? K__ e_ s_________ K-r e- s-v-v-g-a- ----------------- Kor er sovevogna? 0
Спалният вагон е в края на влака. S-vevo-na ----a-e-st i-t--et. S________ e_ b______ i t_____ S-v-v-g-a e- b-k-r-t i t-g-t- ----------------------------- Sovevogna er bakerst i toget. 0
А къде е вагон-ресторантът? – В началото. O- -v-r--r-m-t--gna?-- ----- frems-. O_ k___ e_ m________ – H____ f______ O- k-a- e- m-t-o-n-? – H-i-t f-e-s-. ------------------------------------ Og kvar er matvogna? – Heilt fremst. 0
Може ли да спя долу? Ka--eg -- s-v- ned-? K__ e_ f_ s___ n____ K-n e- f- s-v- n-d-? -------------------- Kan eg få sove nede? 0
Може ли да спя в средата? K---e- -å-s--- i-mid-e-? K__ e_ f_ s___ i m______ K-n e- f- s-v- i m-d-e-? ------------------------ Kan eg få sove i midten? 0
Може ли да спя горе? K-n-eg få so---ø--t? K__ e_ f_ s___ ø____ K-n e- f- s-v- ø-s-? -------------------- Kan eg få sove øvst? 0
Кога ще стигнем границата? N-r -- -i-fram----ed--r-ns-? N__ e_ v_ f_____ v__ g______ N-r e- v- f-a-m- v-d g-e-s-? ---------------------------- Når er vi framme ved grensa? 0
Колко трае пътуването до Берлин? K-- l-n-e t---t-r-n--il Be--i-? K__ l____ t__ t____ t__ B______ K-r l-n-e t-k t-r-n t-l B-r-i-? ------------------------------- Kor lenge tek turen til Berlin? 0
Влакът има ли закъснение? Er t--e- -or-in-a? E_ t____ f________ E- t-g-t f-r-i-k-? ------------------ Er toget forsinka? 0
Имате ли нещо за четене? H-- d- n-k- å le-e? H__ d_ n___ å l____ H-r d- n-k- å l-s-? ------------------- Har du noko å lese? 0
Тук може ли да се купи нещо за ядене и пиене? G---d-t -- å--å no-o-- ete-o- -rikke--e-? G__ d__ a_ å f_ n___ å e__ o_ d_____ h___ G-r d-t a- å f- n-k- å e-e o- d-i-k- h-r- ----------------------------------------- Går det an å få noko å ete og drikke her? 0
Бихте ли ме събудили в 7.00 часа, моля? K-- -u -er- s-i-- -- v--k---me----o--- -j-? K__ d_ v___ s____ o_ v_____ m__ k_____ s___ K-n d- v-r- s-i-l o- v-k-j- m-g k-o-k- s-u- ------------------------------------------- Kan du vere snill og vekkje meg klokka sju? 0

Бебетата четат по устните!

Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!
Знаете ли, че?
Полския принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 45 милиона души. Те живеят предимно в Полша и в някои страни от Източна Европа. Но полски емигранти са разпространили езика си и на други континенти. По света има около 60 милиона души, които говорят полски. С това след руския той е най-говоримият славянски език. Полският е тясно свързан с чешкия и словашкия. Съвременният полски книжовен език се е развил от различни диалекти. Днес те почти не съществуват, тъй като повечето поляци използват официалния език. Полската азбука се основава на латиницата и има 35 букви. Ударението се поставя винаги върху предпоследна сричка на думата. В граматиката съществуват седем падежа и три рода. Почти всяко окончание на дума е признак за склонение или спрежение. Това не прави полския лесен за изучаване ... Но скоро ще бъде един от най-важните езици в Европа!