Разговорник

bg Пазаруване   »   nn Handle

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [femtifire]

Handle

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. E--vil---ø-e--i- p-----g. E_ v__ k____ e__ p_______ E- v-l k-ø-e e-n p-e-a-g- ------------------------- Eg vil kjøpe ein presang. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Me- ---je-noko--lt-----dy--. M__ i____ n___ a__ f__ d____ M-n i-k-e n-k- a-t f-r d-r-. ---------------------------- Men ikkje noko alt for dyrt. 0
Може би дамска чанта? K-n-kje--i--es--? K______ e_ v_____ K-n-k-e e- v-s-e- ----------------- Kanskje ei veske? 0
Какъв цвят желаете? K-- -a--e-v-l------? K__ f____ v__ d_ h__ K-a f-r-e v-l d- h-? -------------------- Kva farge vil du ha? 0
Черен, кафяв или бял? Svar-,-b-u---lle---vi-? S_____ b___ e____ k____ S-a-t- b-u- e-l-r k-i-? ----------------------- Svart, brun eller kvit? 0
Голяма или малка? St-r e--e---it-? S___ e____ l____ S-o- e-l-r l-t-? ---------------- Stor eller lita? 0
Може ли да видя тази? K---e---å-sj- på--e--e? K__ e_ f_ s__ p_ d_____ K-n e- f- s-å p- d-n-e- ----------------------- Kan eg få sjå på denne? 0
От кожа ли е? Er------k--n? E_ d__ s_____ E- d-t s-i-n- ------------- Er det skinn? 0
Или от изкуствена материя? E--e- e- -et --n-----f-? E____ e_ d__ k__________ E-l-r e- d-t k-n-t-t-f-? ------------------------ Eller er det kunststoff? 0
От кожа естествено. Sk------j--v---t. S_____ s_________ S-i-n- s-ø-v-a-t- ----------------- Skinn, sjølvsagt. 0
Това е особено добро качество. Det er-svær- -o- k-a----t. D__ e_ s____ g__ k________ D-t e- s-æ-t g-d k-a-i-e-. -------------------------- Det er svært god kvalitet. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Og -e--e ---k--er-ver--leg--i--le-. O_ d____ v____ e_ v_______ r_______ O- d-n-e v-s-a e- v-r-e-e- r-m-l-g- ----------------------------------- Og denne veska er verkeleg rimeleg. 0
Харесва ми. Eg l-k-----. E_ l____ h__ E- l-k-r h-. ------------ Eg likar ho. 0
Ще я взема. Eg tek h-. E_ t__ h__ E- t-k h-. ---------- Eg tek ho. 0
Може ли евентуално да я подменя? K-n -- -v--tue-t-få --t- -o? K__ e_ e________ f_ b___ h__ K-n e- e-e-t-e-t f- b-t- h-? ---------------------------- Kan eg eventuelt få byte ho? 0
Разбира се. S--lv-ag-. S_________ S-ø-v-a-t- ---------- Sjølvsagt. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. V---a---a-k- h- --n so---r-s-n-. V_ k__ p____ h_ i__ s__ p_______ V- k-n p-k-e h- i-n s-m p-e-a-g- -------------------------------- Vi kan pakke ho inn som presang. 0
Касата е там отсреща. D-- ---t- e- k--s-. D__ b____ e_ k_____ D-r b-r-e e- k-s-a- ------------------- Der borte er kassa. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + нинорск (1-100) MP3 нинорск (1-100)
Няма намерено видео!

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...