Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   nn ville noko 1

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [sytti]

ville noko 1

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Искате ли да пушите? V-- du---yk-e? V__ d_ r______ V-l d- r-y-j-? -------------- Vil du røykje? 0
Искате ли да танцувате? Vi- -------e? V__ d_ d_____ V-l d- d-n-e- ------------- Vil du danse? 0
Искате ли да се разходите? Vil du-----i-----? V__ d_ g_ e__ t___ V-l d- g- e-n t-r- ------------------ Vil du gå ein tur? 0
Искам да пуша. Eg --l ------ -ø-k--. E_ v__ g_____ r______ E- v-l g-e-n- r-y-j-. --------------------- Eg vil gjerne røykje. 0
Искате ли цигара? Vil -u h- e-n----a-et-? V__ d_ h_ e__ s________ V-l d- h- e-n s-g-r-t-? ----------------------- Vil du ha ein sigarett? 0
Той иска огънче. Han vil-h- --r. H__ v__ h_ f___ H-n v-l h- f-r- --------------- Han vil ha fyr. 0
Искам да пия нещо. E--vil g--r-e-ha---ko-å drik-e. E_ v__ g_____ h_ n___ å d______ E- v-l g-e-n- h- n-k- å d-i-k-. ------------------------------- Eg vil gjerne ha noko å drikke. 0
Искам да ям нещо. E---il gj-rne ha---k- å--te. E_ v__ g_____ h_ n___ å e___ E- v-l g-e-n- h- n-k- å e-e- ---------------------------- Eg vil gjerne ha noko å ete. 0
Искам да си отдъхна малко. Eg---- ---r-- s-a--e-----i--. E_ v__ g_____ s_____ a_ l____ E- v-l g-e-n- s-a-p- a- l-t-. ----------------------------- Eg vil gjerne slappe av litt. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Eg-v-l gjern---p-rj- ----o----ko. E_ v__ g_____ s_____ d__ o_ n____ E- v-l g-e-n- s-ø-j- d-g o- n-k-. --------------------------------- Eg vil gjerne spørje deg om noko. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Eg -i-----rne-be deg om-----. E_ v__ g_____ b_ d__ o_ n____ E- v-l g-e-n- b- d-g o- n-k-. ----------------------------- Eg vil gjerne be deg om noko. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Eg--i- ---rne -nv--e-e d-g --- noko. E_ v__ g_____ i_______ d__ t__ n____ E- v-l g-e-n- i-v-t-r- d-g t-l n-k-. ------------------------------------ Eg vil gjerne invitere deg til noko. 0
Какво обичате / желаете, моля? K-a-v-l--u ha? K__ v__ d_ h__ K-a v-l d- h-? -------------- Kva vil du ha? 0
Желаете ли кафе? Vil du--- ei- --ff-? V__ d_ h_ e__ k_____ V-l d- h- e-n k-f-i- -------------------- Vil du ha ein kaffi? 0
Или предпочитате чай? El----vil--u h-l-e---- ----t-? E____ v__ d_ h_____ h_ e__ t__ E-l-r v-l d- h-l-e- h- e-n t-? ------------------------------ Eller vil du heller ha ein te? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. V--v-l gj-rne-k---- he--. V_ v__ g_____ k____ h____ V- v-l g-e-n- k-y-e h-i-. ------------------------- Vi vil gjerne køyre heim. 0
Желаете ли такси? Vi- ----- ei d-o-je? V__ d_ h_ e_ d______ V-l d- h- e- d-o-j-? -------------------- Vil de ha ei drosje? 0
Те искат да се обадят по телефона. D-i--i---j-rn---i-g-e. D__ v__ g_____ r______ D-i v-l g-e-n- r-n-j-. ---------------------- Dei vil gjerne ringje. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + нинорск (1-100) MP3 нинорск (1-100)
Няма намерено видео!

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.