Разговорник

bg Числителни редни   »   nn Ordenstal

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [sekstiein / ein og seksti]

Ordenstal

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Първият месец е януари. D---f----- -å--de--er-j-n-ar. D__ f_____ m______ e_ j______ D-n f-r-t- m-n-d-n e- j-n-a-. ----------------------------- Den fyrste månaden er januar. 0
Вторият месец е февруари. D-n a-dre --n---n--r---b-ua-. D__ a____ m______ e_ f_______ D-n a-d-e m-n-d-n e- f-b-u-r- ----------------------------- Den andre månaden er februar. 0
Третият месец е март. Den-tr-d---m-n-d-- -- -a-s. D__ t_____ m______ e_ m____ D-n t-e-j- m-n-d-n e- m-r-. --------------------------- Den tredje månaden er mars. 0
Четвъртият месец е април. D-- f-er-e -å----- ---a-r--. D__ f_____ m______ e_ a_____ D-n f-e-d- m-n-d-n e- a-r-l- ---------------------------- Den fjerde månaden er april. 0
Петият месец е май. D-- ---t----n-d---er mai. D__ f____ m______ e_ m___ D-n f-m-e m-n-d-n e- m-i- ------------------------- Den femte månaden er mai. 0
Шестият месец е юни. Den -j-tt--måna--- -r j---. D__ s_____ m______ e_ j____ D-n s-e-t- m-n-d-n e- j-n-. --------------------------- Den sjette månaden er juni. 0
Шест месеца са половин година. S-ks m--a-er-er e-t--a--t --. S___ m______ e_ e__ h____ å__ S-k- m-n-d-r e- e-t h-l-t å-. ----------------------------- Seks månader er eit halvt år. 0
януари, февруари, март, Ja-ua-, -e-r-a-- mar-, J______ f_______ m____ J-n-a-, f-b-u-r- m-r-, ---------------------- Januar, februar, mars, 0
април, май и юни. a-ri-,-ma--og----i. a_____ m__ o_ j____ a-r-l- m-i o- j-n-. ------------------- april, mai og juni. 0
Седмият месец е юли. D-n --u--de-m-na-e--e- ju--. D__ s______ m______ e_ j____ D-n s-u-n-e m-n-d-n e- j-l-. ---------------------------- Den sjuande månaden er juli. 0
Осмият месец е август. D-n å--a--e-m-nad-n--r--ug-s-. D__ å______ m______ e_ a______ D-n å-t-n-e m-n-d-n e- a-g-s-. ------------------------------ Den åttande månaden er august. 0
Деветият месец е септември. De- ni-n-e--å------er-s-p--mb-r. D__ n_____ m______ e_ s_________ D-n n-a-d- m-n-d-n e- s-p-e-b-r- -------------------------------- Den niande månaden er september. 0
Десетият месец е октомври. Den-t--n-- --n-den--r-ok-o-er. D__ t_____ m______ e_ o_______ D-n t-a-d- m-n-d-n e- o-t-b-r- ------------------------------ Den tiande månaden er oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. D---e---v-- m-n-den er no--m-er. D__ e______ m______ e_ n________ D-n e-l-v-e m-n-d-n e- n-v-m-e-. -------------------------------- Den ellevte månaden er november. 0
Дванайсетият месец е декември. D---t---t- -ånad-n er----em-e-. D__ t_____ m______ e_ d________ D-n t-l-t- m-n-d-n e- d-s-m-e-. ------------------------------- Den tolvte månaden er desember. 0
Дванайсет месеца са една година. Tol---ånade---r --t- å-. T___ m______ e_ e___ å__ T-l- m-n-d-r e- e-t- å-. ------------------------ Tolv månader er eitt år. 0
юли, август, септември, J--i,-augu-t, se--ember, J____ a______ s_________ J-l-, a-g-s-, s-p-e-b-r- ------------------------ Juli, august, september, 0
октомври, ноември и декември. ok----r,-n---mbe- -g d--em-er. o_______ n_______ o_ d________ o-t-b-r- n-v-m-e- o- d-s-m-e-. ------------------------------ oktober, november og desember. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + нинорск (1-100) MP3 нинорск (1-100)
Няма намерено видео!

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...