Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   sl Oblike modalnih glagolov za preteklost 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [oseminosemdeset]

Oblike modalnih glagolov za preteklost 2

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. Mo- -in s--n- hote---g-at--s -u----. M__ s__ s_ n_ h____ i_____ s p______ M-j s-n s- n- h-t-l i-r-t- s p-n-k-. ------------------------------------ Moj sin se ni hotel igrati s punčko. 0
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. M-j--hč- ni--o--la-i---t--nog----a. M___ h__ n_ h_____ i_____ n________ M-j- h-i n- h-t-l- i-r-t- n-g-m-t-. ----------------------------------- Moja hči ni hotela igrati nogometa. 0
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. Mo----ena -i h-tel- ---a-----m-n-j--a-a. M___ ž___ n_ h_____ i_____ z m____ š____ M-j- ž-n- n- h-t-l- i-r-t- z m-n-j š-h-. ---------------------------------------- Moja žena ni hotela igrati z menoj šaha. 0
Моите деца не искаха да се разхождат. M-j- --roc---iso-ho---i-it---a-s--ehod. M___ o_____ n___ h_____ i__ n_ s_______ M-j- o-r-c- n-s- h-t-l- i-i n- s-r-h-d- --------------------------------------- Moji otroci niso hoteli iti na sprehod. 0
Те не искаха да разтребят стаята. N-so --teli--os--a---i ----. N___ h_____ p_________ s____ N-s- h-t-l- p-s-r-v-t- s-b-. ---------------------------- Niso hoteli pospraviti sobe. 0
Те не искаха да си лягат. N-so--o-e-i -ti---a-. N___ h_____ i__ s____ N-s- h-t-l- i-i s-a-. --------------------- Niso hoteli iti spat. 0
Той не биваше да яде сладолед. O- ---sme---esti no--n-h----dol--o-. O_ n_ s___ j____ n______ s__________ O- n- s-e- j-s-i n-b-n-h s-a-o-e-o-. ------------------------------------ On ni smel jesti nobenih sladoledov. 0
Той не биваше да яде шоколад. O- n---mel --sti ---ene č---l--e. O_ n_ s___ j____ n_____ č________ O- n- s-e- j-s-i n-b-n- č-k-l-d-. --------------------------------- On ni smel jesti nobene čokolade. 0
Той не биваше да яде бонбони. O--ni s-e- jest- n-b-ni- -on-ono-. O_ n_ s___ j____ n______ b________ O- n- s-e- j-s-i n-b-n-h b-n-o-o-. ---------------------------------- On ni smel jesti nobenih bonbonov. 0
Можех да си пожелая нещо. La--o s-m -- ----- -----el(a). L____ s__ s_ n____ z__________ L-h-o s-m s- n-k-j z-ž-l-l-a-. ------------------------------ Lahko sem si nekaj zaželel(a). 0
Можех да си купя рокля. L-------m-si--u-i-(a- obl-k-. L____ s__ s_ k_______ o______ L-h-o s-m s- k-p-l-a- o-l-k-. ----------------------------- Lahko sem si kupil(a) obleko. 0
Можех да си взема бонбон. L-h-o se------(---eno pra-in-. L____ s__ v______ e__ p_______ L-h-o s-m v-e-(-) e-o p-a-i-o- ------------------------------ Lahko sem vzel(a) eno pralino. 0
Можеше ли да пушиш в самолета? Ali s--s-e---- --d--i-na leta-u? A__ s_ s______ k_____ n_ l______ A-i s- s-e-(-) k-d-t- n- l-t-l-? -------------------------------- Ali si smel(a) kaditi na letalu? 0
Можеше ли да пиеш бира в болницата? A-i si -me--a)--iti --v--v--oln------? A__ s_ s______ p___ p___ v b__________ A-i s- s-e-(-) p-t- p-v- v b-l-i-n-c-? -------------------------------------- Ali si smel(a) piti pivo v bolnišnici? 0
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? A----i-sm-l(-) i-eti-v-ho-e-u --sabo -s-? A__ s_ s______ i____ v h_____ s s___ p___ A-i s- s-e-(-) i-e-i v h-t-l- s s-b- p-a- ----------------------------------------- Ali si smel(a) imeti v hotelu s sabo psa? 0
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. M-d p------cam---o----oci-sme-i----e----a-ost-jat---una-. M__ p__________ s_ o_____ s____ d___ č___ o_______ z_____ M-d p-č-t-i-a-i s- o-r-c- s-e-i d-j- č-s- o-t-j-t- z-n-j- --------------------------------------------------------- Med počitnicami so otroci smeli dlje časa ostajati zunaj. 0
Те можеха дълго да играят на двора. Sm-li s--se --j--č--a -g--t---a d---i--u. S____ s_ s_ d___ č___ i_____ n_ d________ S-e-i s- s- d-j- č-s- i-r-t- n- d-o-i-č-. ----------------------------------------- Smeli so se dlje časa igrati na dvorišču. 0
Те можеха дълго да не се прибират. S---- -o ---- ča-a----aj-ti----onc-. S____ s_ d___ č___ o_______ p_______ S-e-i s- d-j- č-s- o-t-j-t- p-k-n-i- ------------------------------------ Smeli so dlje časa ostajati pokonci. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...