Разговорник

bg При лекаря   »   nn Hjå legen

57 [петдесет и седем]

При лекаря

При лекаря

57 [femtisju / sju og femti]

Hjå legen

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Аз имам час при лекаря. E- har -ime --å---g-n. E_ h__ t___ h__ l_____ E- h-r t-m- h-å l-g-n- ---------------------- Eg har time hjå legen. 0
Имам час за 10. E- -ar--ime-klokka-ti. E_ h__ t___ k_____ t__ E- h-r t-m- k-o-k- t-. ---------------------- Eg har time klokka ti. 0
Как се казвате? K-a -r ---n-t-----? K__ e_ n_____ d____ K-a e- n-m-e- d-t-? ------------------- Kva er namnet ditt? 0
Моля, седнете в чакалнята. S-t--e--p--v-n-e--mmet- -r--u--n-l-. S__ d__ p_ v___________ e_ d_ s_____ S-t d-g p- v-n-e-o-m-t- e- d- s-i-l- ------------------------------------ Set deg på venterommet, er du snill. 0
Лекарят ще дойде веднага. Le--n-kj-m-sn--t. L____ k___ s_____ L-g-n k-e- s-a-t- ----------------- Legen kjem snart. 0
Къде сте застрахован / застрахована? K--- e- -u fors--r-? K___ e_ d_ f________ K-a- e- d- f-r-i-r-? -------------------- Kvar er du forsikra? 0
Какво мога да направя за Вас? Kva--a---g-h-e-p- de----d? K__ k__ e_ h_____ d__ m___ K-a k-n e- h-e-p- d-g m-d- -------------------------- Kva kan eg hjelpe deg med? 0
Имате ли болки? H----- s-----r? H__ d_ s_______ H-r d- s-e-t-r- --------------- Har du smerter? 0
Къде Ви боли? K--- --e- d---v---t? K___ g___ d__ v_____ K-a- g-e- d-t v-n-t- -------------------- Kvar gjer det vondt? 0
Постоянно ме боли гърбът. Eg-h-- --l-id--ondt-i r-g-e-. E_ h__ a_____ v____ i r______ E- h-r a-l-i- v-n-t i r-g-e-. ----------------------------- Eg har alltid vondt i ryggen. 0
Често имам главоболие. E- h-r--f-e --n---- h----e-. E_ h__ o___ v____ i h_______ E- h-r o-t- v-n-t i h-v-d-t- ---------------------------- Eg har ofte vondt i hovudet. 0
Понякога ме боли коремът. Eg -ar a--og til--on-----m-g-n. E_ h__ a_ o_ t__ v____ i m_____ E- h-r a- o- t-l v-n-t i m-g-n- ------------------------------- Eg har av og til vondt i magen. 0
Съблечете се до кръста, моля! K-n-d- -a-av d---p- overk-o-p-n? K__ d_ t_ a_ d__ p_ o___________ K-n d- t- a- d-g p- o-e-k-o-p-n- -------------------------------- Kan du ta av deg på overkroppen? 0
Легнете на кушетката, моля! L--g-d-g -å-b---e---e- d--s--ll. L___ d__ p_ b______ e_ d_ s_____ L-g- d-g p- b-n-e-, e- d- s-i-l- -------------------------------- Legg deg på benken, er du snill. 0
Кръвното налягане е нормално. B----r--k-t-e--i ord-n. B__________ e_ i o_____ B-o-t-y-k-t e- i o-d-n- ----------------------- Blodtrykket er i orden. 0
Ще Ви направя инжекция. Eg --ev-d---ei-s----t-. E_ g___ d__ e_ s_______ E- g-e- d-g e- s-r-y-e- ----------------------- Eg gjev deg ei sprøyte. 0
Ще Ви дам таблетки. Eg g------g-t----tt-r. E_ g___ d__ t_________ E- g-e- d-g t-b-e-t-r- ---------------------- Eg gjev deg tablettar. 0
Ще Ви напиша рецепта. Eg-gj-v ----ei- -e---- -il--po-e---. E_ g___ d__ e__ r_____ t__ a________ E- g-e- d-g e-n r-s-p- t-l a-o-e-e-. ------------------------------------ Eg gjev deg ein resept til apoteket. 0

Дълги думи, кратки думи

Дължината на една дума зависи от нейното информативно съдържание. Това е доказано от едно американско изследване. Изследователите направили оценка на думите от десет европейски езика. Това било постигнато с помощта на компютър. Компютърът анализирал различните думи с програма. В този процес тя използвала формула, за да изчисли информативното им съдържание. Резултатите били красноречиви. Колкото по-кратка е една дума, толкова по-малко информация предава. Интересното е, че ние използваме кратките думи по-често от дългите думи. Причината за това може да се крие в ефективността на речта. Когато говорим, ние се концентрираме върху най-важното нещо. Ето защо, думите без много информация не трябва да бъдат прекалено дълги. Това гарантира, че не хабим твърде много време за маловажни неща. Съотношението между дължината и съдържанието има и друго предимство. То гарантира, че информативното съдържание винаги остава едно и също. Така да се каже, ние винаги казваме едно и също количество за определен период от време. Например, можем да използваме няколко дълги думи. Но ние също така можем да използвате и множество кратки думи. Няма значение какво ще решим: информационното съдържание остава същото. В резултат на това, нашата реч има постоянен ритъм. Това помага на слушателите по-лесно да ни следват. Ако количеството информация непрекъснато варира, би било трудно. Нашите слушатели не биха могли да се адаптират добре към речта ни. По този начин би се затруднило разбирането. Онзи, който търси най-голям шанс да бъде разбран трябва да използва кратки думи. Тъй като кратките думи се схващат по-добре от дългите. Следователно, важи принципа: Keep It Short and Simple! Накратко: KISS !