Разговорник

bg Минало време 3   »   nn Fortid 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [åttitre]

Fortid 3

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона rin-je r_____ r-n-j- ------ ringje 0
Аз звънях по телефона. E--r----e. E_ r______ E- r-n-t-. ---------- Eg ringte. 0
Говорих по телефона през цялото време. E--h------g----i-- t--a. E_ h__ r____ h____ t____ E- h-r r-n-t h-i-e t-d-. ------------------------ Eg har ringt heile tida. 0
Питам spørje s_____ s-ø-j- ------ spørje 0
Аз питах. E--s----e. E_ s______ E- s-u-d-. ---------- Eg spurde. 0
Аз постоянно питах. E- har --l---------. E_ h__ a_____ s_____ E- h-r a-l-i- s-u-t- -------------------- Eg har alltid spurt. 0
Разказвам f-r-e-je f_______ f-r-e-j- -------- fortelje 0
Аз разказвах. E- f-rta-d-. E_ f________ E- f-r-a-d-. ------------ Eg fortalde. 0
Аз разказах цялата история. E----- f-rt--t heile--i-toria. E_ h__ f______ h____ h________ E- h-r f-r-a-t h-i-e h-s-o-i-. ------------------------------ Eg har fortalt heile historia. 0
Уча lær--/---ud-re l___ / s______ l-r- / s-u-e-e -------------- lære / studere 0
Аз учих. Eg -æ---.--g-stude--e. E_ l_____ E_ s________ E- l-r-e- E- s-u-e-t-. ---------------------- Eg lærte. Eg studerte. 0
Аз учих цяла вечер. Eg ----lær- - ---l- kv-l-- -g-h---s-u--rt---he-l- kveld. E_ h__ l___ i h____ k_____ E_ h__ s______ i h____ k_____ E- h-r l-r- i h-i-e k-e-d- E- h-r s-u-e-t i h-i-e k-e-d- -------------------------------------------------------- Eg har lært i heile kveld. Eg har studert i heile kveld. 0
Работя jobbe j____ j-b-e ----- jobbe 0
Аз работих. Eg j-bb-. E_ j_____ E- j-b-a- --------- Eg jobba. 0
Аз работих цял ден. Eg---r--o-b- he--e d---n. E_ h__ j____ h____ d_____ E- h-r j-b-a h-i-e d-g-n- ------------------------- Eg har jobba heile dagen. 0
Ям e-e e__ e-e --- ete 0
Аз ядох. Eg---. E_ å__ E- å-. ------ Eg åt. 0
Аз изядох всичката храна. E--h-- --e-o----l-. E_ h__ e__ o__ a___ E- h-r e-e o-p a-t- ------------------- Eg har ete opp alt. 0

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!