Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   sr Прошлост модалних глагола 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [осамдесет и осам]

88 [osamdeset i osam]

Прошлост модалних глагола 2

Prošlo vreme modalnih glagola 2

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. Мој-си--не--т--е с- иг--т- ---лутк--. М__ с__ н_ х____ с_ и_____ с_ л______ М-ј с-н н- х-е-е с- и-р-т- с- л-т-о-. ------------------------------------- Мој син не хтеде се играти са лутком. 0
Mo- sin----h-e-e s--i--ati----l-tk--. M__ s__ n_ h____ s_ i_____ s_ l______ M-j s-n n- h-e-e s- i-r-t- s- l-t-o-. ------------------------------------- Moj sin ne htede se igrati sa lutkom.
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. М--- ћ-р---------де-и-р-т- ------. М___ ћ____ н_ х____ и_____ ф______ М-ј- ћ-р-а н- х-е-е и-р-т- ф-д-а-. ---------------------------------- Моја ћерка не хтеде играти фудбал. 0
M-j--će--a-ne-ht--e -gr----fu-bal. M___ ć____ n_ h____ i_____ f______ M-j- c-e-k- n- h-e-e i-r-t- f-d-a-. ----------------------------------- Moja ćerka ne htede igrati fudbal.
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. М-ј- ж--а -- --е----гр------х са мн--. М___ ж___ н_ х____ и_____ ш__ с_ м____ М-ј- ж-н- н- х-е-е и-р-т- ш-х с- м-о-. -------------------------------------- Моја жена не хтеде играти шах са мном. 0
Mo-- ------e -t-d--igr-t- šah -a--n-m. M___ ž___ n_ h____ i_____ š__ s_ m____ M-j- ž-n- n- h-e-e i-r-t- š-h s- m-o-. -------------------------------------- Moja žena ne htede igrati šah sa mnom.
Моите деца не искаха да се разхождат. М-ј- -е----е х--дош--и-и-у шет--. М___ д___ н_ х______ и__ у ш_____ М-ј- д-ц- н- х-е-о-е и-и у ш-т-у- --------------------------------- Моја деца не хтедоше ићи у шетњу. 0
M-j--d--a-n---t--oše--c-i - še-nju. M___ d___ n_ h______ i__ u š______ M-j- d-c- n- h-e-o-e i-́- u š-t-j-. ----------------------------------- Moja deca ne htedoše ići u šetnju.
Те не искаха да разтребят стаята. Они -е-хт---ше п-с-ре-ити----у. О__ н_ х______ п_________ с____ О-и н- х-е-о-е п-с-р-м-т- с-б-. ------------------------------- Они не хтедоше поспремити собу. 0
On- -- -t-do---pospre-it--s-b-. O__ n_ h______ p_________ s____ O-i n- h-e-o-e p-s-r-m-t- s-b-. ------------------------------- Oni ne htedoše pospremiti sobu.
Те не искаха да си лягат. О-и--е х--д-ше-и-и----р-в--. О__ н_ х______ и__ у к______ О-и н- х-е-о-е и-и у к-е-е-. ---------------------------- Они не хтедоше ићи у кревет. 0
O-- -e hte---e-ići --kr-vet. O__ n_ h______ i__ u k______ O-i n- h-e-o-e i-́- u k-e-e-. ----------------------------- Oni ne htedoše ići u krevet.
Той не биваше да яде сладолед. Он----смед- -ес------до-е-. О_ н_ с____ ј____ с________ О- н- с-е-е ј-с-и с-а-о-е-. --------------------------- Он не смеде јести сладолед. 0
On-n---mede ---t--s---oled. O_ n_ s____ j____ s________ O- n- s-e-e j-s-i s-a-o-e-. --------------------------- On ne smede jesti sladoled.
Той не биваше да яде шоколад. Он--е-с--де ј-ст- ч-кола--. О_ н_ с____ ј____ ч________ О- н- с-е-е ј-с-и ч-к-л-д-. --------------------------- Он не смеде јести чоколаду. 0
O--ne -me-- -esti-č--o-a--. O_ n_ s____ j____ č________ O- n- s-e-e j-s-i č-k-l-d-. --------------------------- On ne smede jesti čokoladu.
Той не биваше да яде бонбони. О- -е ---де ј--ти-бо--о--. О_ н_ с____ ј____ б_______ О- н- с-е-е ј-с-и б-м-о-е- -------------------------- Он не смеде јести бомбоне. 0
O---- smed- j-s-- --mbo--. O_ n_ s____ j____ b_______ O- n- s-e-e j-s-i b-m-o-e- -------------------------- On ne smede jesti bombone.
Можех да си пожелая нещо. Ја см-д-х----то за--л-т-. Ј_ с_____ н____ з________ Ј- с-е-о- н-ш-о з-ж-л-т-. ------------------------- Ја смедох нешто зажелети. 0
Ja--me----nešt- -----e--. J_ s_____ n____ z________ J- s-e-o- n-š-o z-ž-l-t-. ------------------------- Ja smedoh nešto zaželeti.
Можех да си купя рокля. Ја-с-ед-х----ит- -е-и --љ---. Ј_ с_____ к_____ с___ х______ Ј- с-е-о- к-п-т- с-б- х-љ-н-. ----------------------------- Ја смедох купити себи хаљину. 0
Ja --e-o- k-p-t---e-i ha-jin-. J_ s_____ k_____ s___ h_______ J- s-e-o- k-p-t- s-b- h-l-i-u- ------------------------------ Ja smedoh kupiti sebi haljinu.
Можех да си взема бонбон. Ја---е-о--у---и -еб- једну прал-н-. Ј_ с_____ у____ с___ ј____ п_______ Ј- с-е-о- у-е-и с-б- ј-д-у п-а-и-у- ----------------------------------- Ја смедох узети себи једну пралину. 0
Ja-s---oh-u---- ---i -e--u --al---. J_ s_____ u____ s___ j____ p_______ J- s-e-o- u-e-i s-b- j-d-u p-a-i-u- ----------------------------------- Ja smedoh uzeti sebi jednu pralinu.
Можеше ли да пушиш в самолета? См-д- ----- --ш--- у --иону? С____ л_ т_ п_____ у а______ С-е-е л- т- п-ш-т- у а-и-н-? ---------------------------- Смеде ли ти пушити у авиону? 0
S---- l--ti-pu-iti - av--nu? S____ l_ t_ p_____ u a______ S-e-e l- t- p-š-t- u a-i-n-? ---------------------------- Smede li ti pušiti u avionu?
Можеше ли да пиеш бира в болницата? Смеде -и-ти--и-и пиво - -о-ници? С____ л_ т_ п___ п___ у б_______ С-е-е л- т- п-т- п-в- у б-л-и-и- -------------------------------- Смеде ли ти пити пиво у болници? 0
S--de-------p--i p--- u--ol--ci? S____ l_ t_ p___ p___ u b_______ S-e-e l- t- p-t- p-v- u b-l-i-i- -------------------------------- Smede li ti piti pivo u bolnici?
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? См-д- -- -и--ов--ти -са ---оте-? С____ л_ т_ п______ п__ у х_____ С-е-е л- т- п-в-с-и п-а у х-т-л- -------------------------------- Смеде ли ти повести пса у хотел? 0
Sm-d--li-t--po---t---s- --h---l? S____ l_ t_ p______ p__ u h_____ S-e-e l- t- p-v-s-i p-a u h-t-l- -------------------------------- Smede li ti povesti psa u hotel?
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. Н---а--у--у-д-ц---мед-ше--с-ати-д--е в--и. Н_ р_______ д___ с______ о_____ д___ в____ Н- р-с-у-т- д-ц- с-е-о-е о-т-т- д-ж- в-н-. ------------------------------------------ На распусту деца смедоше остати дуже вани. 0
N- ras-ustu---c- -medo-e-o-t-ti du----ani. N_ r_______ d___ s______ o_____ d___ v____ N- r-s-u-t- d-c- s-e-o-e o-t-t- d-ž- v-n-. ------------------------------------------ Na raspustu deca smedoše ostati duže vani.
Те можеха дълго да играят на двора. Он-----д--- ---о -е-и-рати - двор-шту. О__ с______ д___ с_ и_____ у д________ О-и с-е-о-е д-г- с- и-р-т- у д-о-и-т-. -------------------------------------- Они смедоше дуго се играти у дворишту. 0
O-- sm-do-e-d-g- ---i-ra---u d--r--tu. O__ s______ d___ s_ i_____ u d________ O-i s-e-o-e d-g- s- i-r-t- u d-o-i-t-. -------------------------------------- Oni smedoše dugo se igrati u dvorištu.
Те можеха дълго да не се прибират. О-- сме--ше----- оста-- --д--. О__ с______ д___ о_____ б_____ О-и с-е-о-е д-г- о-т-т- б-д-и- ------------------------------ Они смедоше дуго остати будни. 0
O-- smedo---d--o-----t-------. O__ s______ d___ o_____ b_____ O-i s-e-o-e d-g- o-t-t- b-d-i- ------------------------------ Oni smedoše dugo ostati budni.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...