Разговорник

bg Почистване на къщата   »   fi Talon siivous

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [kahdeksantoista]

Talon siivous

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Днес е събота Tä-ään-on la-an-a-. T_____ o_ l________ T-n-ä- o- l-u-n-a-. ------------------- Tänään on lauantai. 0
Днес ние имаме време. T--ä-n -e---ä on--i--a. T_____ m_____ o_ a_____ T-n-ä- m-i-l- o- a-k-a- ----------------------- Tänään meillä on aikaa. 0
Днес ние чистим жилището. T--ä-n--e s-i--a--e--s--non. T_____ m_ s________ a_______ T-n-ä- m- s-i-o-m-e a-u-n-n- ---------------------------- Tänään me siivoamme asunnon. 0
Аз чистя банята. M-n- p-se----l--h---e-n. M___ p____ k____________ M-n- p-s-n k-l-y-u-n-e-. ------------------------ Minä pesen kylpyhuoneen. 0
Моят мъж мие колата. M---n--i-h--i p---------n. M____ m______ p____ a_____ M-n-n m-e-e-i p-s-e a-t-n- -------------------------- Minun mieheni pesee auton. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. L--set-pese-ät-------y-rät. L_____ p______ p___________ L-p-e- p-s-v-t p-l-u-y-r-t- --------------------------- Lapset pesevät polkupyörät. 0
Баба полива цветята. Mu-mi ka--ele--kukat. M____ k_______ k_____ M-m-i k-s-e-e- k-k-t- --------------------- Mummi kastelee kukat. 0
Децата разтребват детската стая. La---t-s-ivoa-a--lastenh-o----. L_____ s________ l_____________ L-p-e- s-i-o-v-t l-s-e-h-o-e-n- ------------------------------- Lapset siivoavat lastenhuoneen. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. M-nu--m-e--n- -i-v-aa -ä--n-kir---tu---y-än--. M____ m______ s______ h____ k_________________ M-n-n m-e-e-i s-i-o-a h-n-n k-r-o-t-s-ö-t-n-ä- ---------------------------------------------- Minun mieheni siivoaa hänen kirjoituspöytänsä. 0
Аз слагам прането в пералнята. M--- -a--an -y-k-n--y----ko-ees-e-. M___ l_____ p_____ p_______________ M-n- l-i-a- p-y-i- p-y-k-k-n-e-e-n- ----------------------------------- Minä laitan pyykin pyykkikoneeseen. 0
Аз простирам прането. Minä -i--s--- -yykit. M___ r_______ p______ M-n- r-p-s-a- p-y-i-. --------------------- Minä ripustan pyykit. 0
Аз гладя прането. Minä s-l-tä- -y-ki-. M___ s______ p______ M-n- s-l-t-n p-y-i-. -------------------- Minä silitän pyykit. 0
Прозорците са мръсни. Ikk--at-o-a----kais-t. I______ o___ l________ I-k-n-t o-a- l-k-i-e-. ---------------------- Ikkunat ovat likaiset. 0
Подът е мръсен. Latt-a o--li--ine-. L_____ o_ l________ L-t-i- o- l-k-i-e-. ------------------- Lattia on likainen. 0
Съдовете са мръсни. Astia- --a- l----s-a. A_____ o___ l________ A-t-a- o-a- l-k-i-i-. --------------------- Astiat ovat likaisia. 0
Кой чисти прозорците? K-k- --see-i-----t? K___ p____ i_______ K-k- p-s-e i-k-n-t- ------------------- Kuka pesee ikkunat? 0
Кой чисти с прахосмукачката? K-k- --u---? K___ i______ K-k- i-u-o-? ------------ Kuka imuroi? 0
Кой мие съдовете? Kuka -isk---ast--t? K___ t_____ a______ K-k- t-s-a- a-t-a-? ------------------- Kuka tiskaa astiat? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + финландски (1-100) MP3 финландски (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!