Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   fi saada tehdä jotakin

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [seitsemänkymmentäkolme]

saada tehdä jotakin

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? Saat-- j- a-a--auto-? S_____ j_ a___ a_____ S-a-k- j- a-a- a-t-a- --------------------- Saatko jo ajaa autoa? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Saa----jo ju--- -l--h----? S_____ j_ j____ a_________ S-a-k- j- j-o-a a-k-h-l-a- -------------------------- Saatko jo juoda alkoholia? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? S------j----nnä---s-n-ul---aille? S_____ j_ m____ y____ u__________ S-a-k- j- m-n-ä y-s-n u-k-m-i-l-? --------------------------------- Saatko jo mennä yksin ulkomaille? 0
мога / разрешено ми е / бива s---a s____ s-a-a ----- saada 0
Може ли да пушим тук? S---mek--p-l-ta- t-äl-ä? S_______ p______ t______ S-a-m-k- p-l-t-a t-ä-l-? ------------------------ Saammeko polttaa täällä? 0
Може ли да се пуши тук? S---o-t-ä--ä-p----a-? S____ t_____ p_______ S-a-o t-ä-l- p-l-t-a- --------------------- Saako täällä polttaa? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? S-ak- tää-l- ma-sa- luottokor---la? S____ t_____ m_____ l______________ S-a-o t-ä-l- m-k-a- l-o-t-k-r-i-l-? ----------------------------------- Saako täällä maksaa luottokortilla? 0
Може ли да се плаща с чек? S--ko--ääll- -a-s---s--k--lä? S____ t_____ m_____ s________ S-a-o t-ä-l- m-k-a- s-e-i-l-? ----------------------------- Saako täällä maksaa shekillä? 0
Може ли да се плаща само в брой? Sa--o m---aa-v--n -ä-e---l--? S____ m_____ v___ k__________ S-a-o m-k-a- v-i- k-t-i-e-l-? ----------------------------- Saako maksaa vain käteisellä? 0
Може ли да се обадя по телефона? S---k- -o-t-a-? S_____ s_______ S-a-k- s-i-t-a- --------------- Saanko soittaa? 0
Може ли да попитам нещо? S----o--ys-ä -ot-ki-? S_____ k____ j_______ S-a-k- k-s-ä j-t-k-n- --------------------- Saanko kysyä jotakin? 0
Може ли да кажа нещо? S--n---s---a jo-a--n? S_____ s____ j_______ S-a-k- s-n-a j-t-k-n- --------------------- Saanko sanoa jotakin? 0
Той не може да спи в парка. Hä- -i saa -u--u- p--st----. H__ e_ s__ n_____ p_________ H-n e- s-a n-k-u- p-i-t-s-a- ---------------------------- Hän ei saa nukkua puistossa. 0
Той не може да спи в колата. H-- ei --a -uk--a a-t----. H__ e_ s__ n_____ a_______ H-n e- s-a n-k-u- a-t-s-a- -------------------------- Hän ei saa nukkua autossa. 0
Той не може да спи на гарата. Hän -i s-----k-u- -a-t---ea-e--ll-. H__ e_ s__ n_____ r________________ H-n e- s-a n-k-u- r-u-a-i-a-e-a-l-. ----------------------------------- Hän ei saa nukkua rautatieasemalla. 0
Може ли да седнем? Saa-m-ko ---u----? S_______ i________ S-a-m-k- i-t-u-u-? ------------------ Saammeko istuutua? 0
Може ли менюто? V--s-m---o--aad--r-ok-l--t--? V_________ s____ r___________ V-i-i-m-k- s-a-a r-o-a-i-t-n- ----------------------------- Voisimmeko saada ruokalistan? 0
Може ли да платим поотделно? Sa-mme-- --k-a---r-ksee-? S_______ m_____ e________ S-a-m-k- m-k-a- e-i-s-e-? ------------------------- Saammeko maksaa erikseen? 0

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!