Разговорник

bg Покупки   »   fi Käydä asioilla

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [viisikymmentäyksi]

Käydä asioilla

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Halu----ennä --rjasto-n. H_____ m____ k__________ H-l-a- m-n-ä k-r-a-t-o-. ------------------------ Haluan mennä kirjastoon. 0
Искам да отида в книжарницата. Ha-uan -------ir---a-ppa--. H_____ m____ k_____________ H-l-a- m-n-ä k-r-a-a-p-a-n- --------------------------- Haluan mennä kirjakauppaan. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. H----- -enn--k--s-il-e. H_____ m____ k_________ H-l-a- m-n-ä k-o-k-l-e- ----------------------- Haluan mennä kioskille. 0
Искам да заема една книга. H-luan--ai-a-- k-r-a-. H_____ l______ k______ H-l-a- l-i-a-a k-r-a-. ---------------------- Haluan lainata kirjan. 0
Искам да купя една книга. H-lu-- ostaa-ki-jan. H_____ o____ k______ H-l-a- o-t-a k-r-a-. -------------------- Haluan ostaa kirjan. 0
Искам да купя един вестник. Haluan---taa-----e-. H_____ o____ l______ H-l-a- o-t-a l-h-e-. -------------------- Haluan ostaa lehden. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Ha-ua- me--ä --rj--t-o- -ainaamaa---irjan. H_____ m____ k_________ l_________ k______ H-l-a- m-n-ä k-r-a-t-o- l-i-a-m-a- k-r-a-. ------------------------------------------ Haluan mennä kirjastoon lainaamaan kirjan. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. H-luan ---n- ----akaupp--n--s---a----i-ja-. H_____ m____ k____________ o_______ k______ H-l-a- m-n-ä k-r-a-a-p-a-n o-t-m-a- k-r-a-. ------------------------------------------- Haluan mennä kirjakauppaan ostamaan kirjan. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. H--ua- me--ä -i--ki--e o-t--aa- -e-de-. H_____ m____ k________ o_______ l______ H-l-a- m-n-ä k-o-k-l-e o-t-m-a- l-h-e-. --------------------------------------- Haluan mennä kioskille ostamaan lehden. 0
Искам да отида в оптичния магазин. Ha---n-mennä op--koll-. H_____ m____ o_________ H-l-a- m-n-ä o-t-k-l-e- ----------------------- Haluan mennä optikolle. 0
Искам да отида в супермаркета. H--ua- me--- -u-erma---t-ii-. H_____ m____ s_______________ H-l-a- m-n-ä s-p-r-a-k-t-i-n- ----------------------------- Haluan mennä supermarkettiin. 0
Искам да отида до хлебарницата. Hal--- -enn- --i--mo-n. H_____ m____ l_________ H-l-a- m-n-ä l-i-o-o-n- ----------------------- Haluan mennä leipomoon. 0
Искам да купя очила. H-luan ---a- ----ä--s--. H_____ o____ s__________ H-l-a- o-t-a s-l-ä-a-i-. ------------------------ Haluan ostaa silmälasit. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. Halu---os-a--he--lmi--j-----an-e--i-. H_____ o____ h_______ j_ v___________ H-l-a- o-t-a h-d-l-i- j- v-h-n-e-s-a- ------------------------------------- Haluan ostaa hedelmiä ja vihanneksia. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. H-l--- --ta--sä--ylö-tä--- ----ää. H_____ o____ s_________ j_ l______ H-l-a- o-t-a s-m-y-ö-t- j- l-i-ä-. ---------------------------------- Haluan ostaa sämpylöitä ja leipää. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Ha---n-m-n---o-ti---le -s---a---sil-----it. H_____ m____ o________ o_______ s__________ H-l-a- m-n-ä o-t-k-l-e o-t-m-a- s-l-ä-a-i-. ------------------------------------------- Haluan mennä optikolle ostamaan silmälasit. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. H-lu-n me-n- -u-----r---ti-n os-----n h---l-i- j--viha-ne----. H_____ m____ s______________ o_______ h_______ j_ v___________ H-l-a- m-n-ä s-p-r-a-k-t-i-n o-t-m-a- h-d-l-i- j- v-h-n-e-s-a- -------------------------------------------------------------- Haluan mennä supermarkettiin ostamaan hedelmiä ja vihanneksia. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Ha-----m--nä l-i--m-o---st-m-a- s--p-l---ä -----i-ää. H_____ m____ l________ o_______ s_________ j_ l______ H-l-a- m-n-ä l-i-o-o-n o-t-m-a- s-m-y-ö-t- j- l-i-ä-. ----------------------------------------------------- Haluan mennä leipomoon ostamaan sämpylöitä ja leipää. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + финландски (1-100) MP3 финландски (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!