Разговорник

bg Почистване на къщата   »   mk Чистење на куќата

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [осумнаесет]

18 [osoomnayesyet]

Чистење на куќата

Chistyeњye na kookjata

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Днес е събота Д-не- - -а--т-. Д____ е с______ Д-н-с е с-б-т-. --------------- Денес е сабота. 0
Dyen----y----bo-a. D______ y_ s______ D-e-y-s y- s-b-t-. ------------------ Dyenyes ye sabota.
Днес ние имаме време. Де--с--и- имаме в--м-. Д____ н__ и____ в_____ Д-н-с н-е и-а-е в-е-е- ---------------------- Денес ние имаме време. 0
Dy-n-e--ni-e i-amy--v-y-my-. D______ n___ i_____ v_______ D-e-y-s n-y- i-a-y- v-y-m-e- ---------------------------- Dyenyes niye imamye vryemye.
Днес ние чистим жилището. Денес --- -е--о чисти---станот. Д____ н__ ќ_ г_ ч______ с______ Д-н-с н-е ќ- г- ч-с-и-е с-а-о-. ------------------------------- Денес ние ќе го чистиме станот. 0
D-en----n--e-k--e---o c-i-t---- --a-o-. D______ n___ k___ g__ c________ s______ D-e-y-s n-y- k-y- g-o c-i-t-m-e s-a-o-. --------------------------------------- Dyenyes niye kjye guo chistimye stanot.
Аз чистя банята. Ја---- ч--та- -а-а--. Ј__ ј_ ч_____ б______ Ј-с ј- ч-с-а- б-њ-т-. --------------------- Јас ја чистам бањата. 0
Јas-ј--c----a- -a-ata. Ј__ ј_ c______ b______ Ј-s ј- c-i-t-m b-њ-t-. ---------------------- Јas јa chistam baњata.
Моят мъж мие колата. М--от--и -а------ола-а. М____ м_ ј_ м__ к______ М-ж-т м- ј- м-е к-л-т-. ----------------------- Мажот ми ја мие колата. 0
M-ʐ---------mi-- ko-a-a. M____ m_ ј_ m___ k______ M-ʐ-t m- ј- m-y- k-l-t-. ------------------------ Maʐot mi јa miye kolata.
Децата чистят велосипедите / колелата. Д-ц-т---- -и-т-т в--о--пе----. Д_____ г_ ч_____ в____________ Д-ц-т- г- ч-с-а- в-л-с-п-д-т-. ------------------------------ Децата ги чистат велосипедите. 0
Dy-tza-a -ui-c-i-tat --el--ip----t--. D_______ g__ c______ v_______________ D-e-z-t- g-i c-i-t-t v-e-o-i-y-d-t-e- ------------------------------------- Dyetzata gui chistat vyelosipyeditye.
Баба полива цветята. Баба------л-ва цве-ињ---. Б___ г_ п_____ ц_________ Б-б- г- п-л-в- ц-е-и-а-а- ------------------------- Баба ги полева цвеќињата. 0
B-ba gu---olye-a-t-v-e-j----a. B___ g__ p______ t____________ B-b- g-i p-l-e-a t-v-e-j-њ-t-. ------------------------------ Baba gui polyeva tzvyekjiњata.
Децата разтребват детската стая. Дец--а ----а-кр--аат-детс-ата-с-ба. Д_____ ј_ р_________ д_______ с____ Д-ц-т- ј- р-с-р-в-а- д-т-к-т- с-б-. ----------------------------------- Децата ја раскреваат детската соба. 0
Dy--------a-ras------a--dye-sk-t- s-b-. D_______ ј_ r__________ d________ s____ D-e-z-t- ј- r-s-r-e-a-t d-e-s-a-a s-b-. --------------------------------------- Dyetzata јa raskryevaat dyetskata soba.
Моят мъж разтребва бюрото си. Мажот--- -а----кр----не-ов--а---ботн---аса. М____ м_ ј_ р_______ н_______ р______ м____ М-ж-т м- ј- р-с-р-в- н-г-в-т- р-б-т-а м-с-. ------------------------------------------- Мажот ми ја раскрева неговата работна маса. 0
Ma-ot-mi------skr-ev- n--g-o-------botn---a-a. M____ m_ ј_ r________ n_________ r______ m____ M-ʐ-t m- ј- r-s-r-e-a n-e-u-v-t- r-b-t-a m-s-. ---------------------------------------------- Maʐot mi јa raskryeva nyeguovata rabotna masa.
Аз слагам прането в пералнята. Ј---г- с--вам--ли----а в--ма-ина-- -а пер-њ--али--а. Ј__ г_ с_____ а_______ в_ м_______ з_ п_____ а______ Ј-с г- с-а-а- а-и-т-т- в- м-ш-н-т- з- п-р-њ- а-и-т-. ---------------------------------------------------- Јас ги ставам алиштата во машината за перење алишта. 0
Ј-s---i stava- ---s----a-vo-m---i-at--z----er-eњ-----i--t-. Ј__ g__ s_____ a________ v_ m________ z_ p________ a_______ Ј-s g-i s-a-a- a-i-h-a-a v- m-s-i-a-a z- p-e-y-њ-e a-i-h-a- ----------------------------------------------------------- Јas gui stavam alishtata vo mashinata za pyeryeњye alishta.
Аз простирам прането. Јас ги-зак--ув-м------ата. Ј__ г_ з________ а________ Ј-с г- з-к-ч-в-м а-и-т-т-. -------------------------- Јас ги закачувам алиштата. 0
Ј-- -u----ka---o-a---l-sh-ata. Ј__ g__ z__________ a_________ Ј-s g-i z-k-c-o-v-m a-i-h-a-a- ------------------------------ Јas gui zakachoovam alishtata.
Аз гладя прането. Ја- -и --гла- -л-ш-а--. Ј__ г_ п_____ а________ Ј-с г- п-г-а- а-и-т-т-. ----------------------- Јас ги пеглам алиштата. 0
Ј---gu- -----l-m-al-s-tat-. Ј__ g__ p_______ a_________ Ј-s g-i p-e-u-a- a-i-h-a-a- --------------------------- Јas gui pyegulam alishtata.
Прозорците са мръсни. П--зорци-е -е--звалка--. П_________ с_ и_________ П-о-о-ц-т- с- и-в-л-а-и- ------------------------ Прозорците се извалкани. 0
P---o-t-it-e-sye i--alkan-. P___________ s__ i_________ P-o-o-t-i-y- s-e i-v-l-a-i- --------------------------- Prozortzitye sye izvalkani.
Подът е мръсен. Под-т е и-вал-ан. П____ е и________ П-д-т е и-в-л-а-. ----------------- Подот е извалкан. 0
P-do- y- ---al-an. P____ y_ i________ P-d-t y- i-v-l-a-. ------------------ Podot ye izvalkan.
Съдовете са мръсни. С---ви---с---звалк---. С_______ с_ и_________ С-д-в-т- с- и-в-л-а-и- ---------------------- Садовите се извалкани. 0
S--ov--y--sye-----lk-ni. S________ s__ i_________ S-d-v-t-e s-e i-v-l-a-i- ------------------------ Sadovitye sye izvalkani.
Кой чисти прозорците? К-- г- -и-т- про-о---те? К__ г_ ч____ п__________ К-ј г- ч-с-и п-о-о-ц-т-? ------------------------ Кој ги чисти прозорците? 0
K-- -ui-c-i-ti--r--o-tz---e? K__ g__ c_____ p____________ K-ј g-i c-i-t- p-o-o-t-i-y-? ---------------------------- Koј gui chisti prozortzitye?
Кой чисти с прахосмукачката? Кој в-му-------а-и-а? К__ в_______ п_______ К-ј в-м-к-в- п-а-и-а- --------------------- Кој всмукува прашина? 0
K---v-mo-koo-a--ras-ina? K__ v_________ p________ K-ј v-m-o-o-v- p-a-h-n-? ------------------------ Koј vsmookoova prashina?
Кой мие съдовете? К-ј -и -и- -а-----е? К__ г_ м__ с________ К-ј г- м-е с-д-в-т-? -------------------- Кој ги мие садовите? 0
K-ј--ui-m--- sad---ty-? K__ g__ m___ s_________ K-ј g-i m-y- s-d-v-t-e- ----------------------- Koј gui miye sadovitye?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + македонски (1-100) MP3 македонски (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!