Разговорник

bg Минало време 2   »   sq E shkuara 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82 [tetёdhjetёedy]

E shkuara 2

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? A--- --he- ----hё-r---e---ё -------cё? A t_ d____ t_ t________ n__ a_________ A t- d-h-j t- t-ё-r-s-e n-ё a-b-l-n-ё- -------------------------------------- A tё duhej tё thёrrisje njё ambulancё? 0
Трябваше ли да викаш лекаря? A-tё-duhej -ё --ё-r-s-e-mje--n? A t_ d____ t_ t________ m______ A t- d-h-j t- t-ё-r-s-e m-e-u-? ------------------------------- A tё duhej tё thёrrisje mjekun? 0
Трябваше ли да викаш полицията? A tё--u--j ----h----s-e-p-li----? A t_ d____ t_ t________ p________ A t- d-h-j t- t-ё-r-s-e p-l-c-n-? --------------------------------- A tё duhej tё thёrrisje policinё? 0
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. A---k--i -umr-- ------f-n-t? E -i-h--d----p-r- p-k. A e k___ n_____ e t_________ E k____ d___ p___ p___ A e k-n- n-m-i- e t-l-f-n-t- E k-s-a d-r- p-r- p-k- --------------------------------------------------- A e keni numrin e telefonit? E kisha deri para pak. 0
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. A----eni -dres-n? E--is-- de-i-pa-- -ak. A e k___ a_______ E k____ d___ p___ p___ A e k-n- a-r-s-n- E k-s-a d-r- p-r- p-k- ---------------------------------------- A e keni adresёn? E kisha deri para pak. 0
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. A----en- pl--------yt-t-t--E---s-- ---i-p--a--a-. A e k___ p_____ e q_______ E k____ d___ p___ p___ A e k-n- p-a-i- e q-t-t-t- E k-s-a d-r- p-r- p-k- ------------------------------------------------- A e keni planin e qytetit? E kisha deri para pak. 0
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. A ----- -ё kohё- -i-n-k ---d-tё ----e n- --hё. A e____ n_ k____ A_ n__ m___ t_ v____ n_ k____ A e-d-i n- k-h-? A- n-k m-n- t- v-n-e n- k-h-. ---------------------------------------------- A erdhi nё kohё? Ai nuk mund tё vinte nё kohё. 0
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. A-e g-e-i -r-g-n? ---nu---u-d t- gje-----ru-ёn. A e g____ r______ A_ n__ m___ t_ g_____ r______ A e g-e-i r-u-ё-? A- n-k m-n- t- g-e-t- r-u-ё-. ----------------------------------------------- A e gjeti rrugёn? Ai nuk mund ta gjente rrugёn. 0
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. A-tё -up--i a- --?--i --k-mun--t--m- ku-ton-e. A t_ k_____ a_ t__ A_ n__ m___ t_ m_ k________ A t- k-p-o- a- t-? A- n-k m-n- t- m- k-p-o-t-. ---------------------------------------------- A tё kuptoi ai ty? Ai nuk mund tё mё kuptonte. 0
Защо не можа да дойдеш навреме? P----uk-m--d--t- vi-e n- ko--? P__ n__ m____ t_ v___ n_ k____ P-e n-k m-n-e t- v-j- n- k-h-? ------------------------------ Pse nuk munde tё vije nё kohё? 0
Защо не можа да намериш пътя? Pse -uk ------ta -je-e --ug--? P__ n__ m____ t_ g____ r______ P-e n-k m-n-e t- g-e-e r-u-ё-? ------------------------------ Pse nuk munde ta gjeje rrugёn? 0
Защо не можа да го разбереш? Pse-n-k--und--ta k------ a-ё? P__ n__ m____ t_ k______ a___ P-e n-k m-n-e t- k-p-o-e a-ё- ----------------------------- Pse nuk munde ta kuptoje atё? 0
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. N-- ---d- t---i-- ---ko-ё, s---- s----ht- --t--u-. N__ m____ t_ v___ n_ k____ s____ s_______ a_______ N-k m-n-a t- v-j- n- k-h-, s-p-e s-k-s-t- a-t-b-s- -------------------------------------------------- Nuk munda tё vija nё kohё, sepse s’kishte autobus. 0
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. Nu- ---d- t- -j-ja-rrugё-,-s--se-s’---ha--lan q---ti. N__ m____ t_ g____ r______ s____ s______ p___ q______ N-k m-n-a t- g-e-a r-u-ё-, s-p-e s-k-s-a p-a- q-t-t-. ----------------------------------------------------- Nuk munda ta gjeja rrugёn, sepse s’kisha plan qyteti. 0
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. N-k-mu-d--t---up-oja, s-ps----zika--s--e-e-l-rtё. N__ m____ t_ k_______ s____ m_____ i____ e l_____ N-k m-n-a t- k-p-o-a- s-p-e m-z-k- i-h-e e l-r-ё- ------------------------------------------------- Nuk munda ta kuptoja, sepse muzika ishte e lartё. 0
Трябваше за взема такси. M-u--e---t- me--j--njё--aks-. M__ d___ t_ m_____ n__ t_____ M-u d-s- t- m-r-j- n-ё t-k-i- ----------------------------- M’u desh tё merrja njё taksi. 0
Трябваше да купя карта на града. M’u -esh--ё b-ij--n-- plan qytet-. M__ d___ t_ b____ n__ p___ q______ M-u d-s- t- b-i-a n-ё p-a- q-t-t-. ---------------------------------- M’u desh tё blija njё plan qyteti. 0
Трябваше за изключа радиото. M’u de----ё-fik-a-r-d-o-. M__ d___ t_ f____ r______ M-u d-s- t- f-k-a r-d-o-. ------------------------- M’u desh tё fikja radion. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + албански (1-100) MP3 албански (1-100)

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!