Разговорник

bg Минало време 2   »   eo Is-tempo 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82 [okdek du]

Is-tempo 2

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? Ĉu--- ---------i ambu-----n? Ĉ_ v_ d____ v___ a__________ Ĉ- v- d-v-s v-k- a-b-l-n-o-? ---------------------------- Ĉu vi devis voki ambulancon? 0
Трябваше ли да викаш лекаря? Ĉu-----ev-s voki k--ac-st-n? Ĉ_ v_ d____ v___ k__________ Ĉ- v- d-v-s v-k- k-r-c-s-o-? ---------------------------- Ĉu vi devis voki kuraciston? 0
Трябваше ли да викаш полицията? Ĉ- vi --v-s-vo----a po----n? Ĉ_ v_ d____ v___ l_ p_______ Ĉ- v- d-v-s v-k- l- p-l-c-n- ---------------------------- Ĉu vi devis voki la policon? 0
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. Ĉ--v- ha-as-----el-f-nn----on? -- -us------s-ĝ-n. Ĉ_ v_ h____ l_ t______________ M_ ĵ___ h____ ĝ___ Ĉ- v- h-v-s l- t-l-f-n-u-e-o-? M- ĵ-s- h-v-s ĝ-n- ------------------------------------------------- Ĉu vi havas la telefonnumeron? Mi ĵuse havis ĝin. 0
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. Ĉ- -i-h--a---a-ad-e-o-? M- ---e hav-----n. Ĉ_ v_ h____ l_ a_______ M_ ĵ___ h____ ĝ___ Ĉ- v- h-v-s l- a-r-s-n- M- ĵ-s- h-v-s ĝ-n- ------------------------------------------ Ĉu vi havas la adreson? Mi ĵuse havis ĝin. 0
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. Ĉ--v- ha----la-u----apon--Mi -us- -avi--ĝi-. Ĉ_ v_ h____ l_ u_________ M_ ĵ___ h____ ĝ___ Ĉ- v- h-v-s l- u-b-m-p-n- M- ĵ-s- h-v-s ĝ-n- -------------------------------------------- Ĉu vi havas la urbomapon? Mi ĵuse havis ĝin. 0
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. Ĉ- li--eni- -kur---- Li--e--ovis--eni-a-ur---. Ĉ_ l_ v____ a_______ L_ n_ p____ v___ a_______ Ĉ- l- v-n-s a-u-a-e- L- n- p-v-s v-n- a-u-a-e- ---------------------------------------------- Ĉu li venis akurate? Li ne povis veni akurate. 0
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. Ĉ- -i tro-is l- v--o-?-L- -e-povi---rov- l- v----. Ĉ_ l_ t_____ l_ v_____ L_ n_ p____ t____ l_ v_____ Ĉ- l- t-o-i- l- v-j-n- L- n- p-v-s t-o-i l- v-j-n- -------------------------------------------------- Ĉu li trovis la vojon? Li ne povis trovi la vojon. 0
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. Ĉu -i komp--nis -in---i-n---ovis--o--------in. Ĉ_ l_ k________ v___ L_ n_ p____ k_______ m___ Ĉ- l- k-m-r-n-s v-n- L- n- p-v-s k-m-r-n- m-n- ---------------------------------------------- Ĉu li komprenis vin? Li ne povis kompreni min. 0
Защо не можа да дойдеш навреме? K-al--------ovi- -eni -kur-te? K___ v_ n_ p____ v___ a_______ K-a- v- n- p-v-s v-n- a-u-a-e- ------------------------------ Kial vi ne povis veni akurate? 0
Защо не можа да намериш пътя? K-a- -i-ne--o----tro----a ---o-? K___ v_ n_ p____ t____ l_ v_____ K-a- v- n- p-v-s t-o-i l- v-j-n- -------------------------------- Kial vi ne povis trovi la vojon? 0
Защо не можа да го разбереш? K----vi-n-----i- k-mpr--i-li-? K___ v_ n_ p____ k_______ l___ K-a- v- n- p-v-s k-m-r-n- l-n- ------------------------------ Kial vi ne povis kompreni lin? 0
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. Mi-n- po-i--ve-i-a--ra-- ĉa--nen-- bu-----a-ikis. M_ n_ p____ v___ a______ ĉ__ n____ b___ t________ M- n- p-v-s v-n- a-u-a-e ĉ-r n-n-u b-s- t-a-i-i-. ------------------------------------------------- Mi ne povis veni akurate ĉar neniu buso trafikis. 0
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. M--------vis la--o-o- -a- mi-n---avi---r-omapo-. M_ n_ t_____ l_ v____ ĉ__ m_ n_ h____ u_________ M- n- t-o-i- l- v-j-n ĉ-r m- n- h-v-s u-b-m-p-n- ------------------------------------------------ Mi ne trovis la vojon ĉar mi ne havis urbomapon. 0
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. Mi-ne-p--i--komp--ni lin -a- l---uz--- e-tis --o---ŭ--. M_ n_ p____ k_______ l__ ĉ__ l_ m_____ e____ t__ l_____ M- n- p-v-s k-m-r-n- l-n ĉ-r l- m-z-k- e-t-s t-o l-ŭ-a- ------------------------------------------------------- Mi ne povis kompreni lin ĉar la muziko estis tro laŭta. 0
Трябваше за взема такси. M- d-vi----e-i---k-i--. M_ d____ p____ t_______ M- d-v-s p-e-i t-k-i-n- ----------------------- Mi devis preni taksion. 0
Трябваше да купя карта на града. Mi----is a-e---ur--m-p-n. M_ d____ a____ u_________ M- d-v-s a-e-i u-b-m-p-n- ------------------------- Mi devis aĉeti urbomapon. 0
Трябваше за изключа радиото. M- -e--- ma-ŝal------ra-i-i-ev--o-. M_ d____ m_______ l_ r_____________ M- d-v-s m-l-a-t- l- r-d-r-c-v-l-n- ----------------------------------- Mi devis malŝalti la radiricevilon. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + есперанто (1-100) MP3 есперанто (1-100)

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!