Разговорник

bg Числителни редни   »   sq Numra rreshtorё

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [gjashtёdhjetёenjё]

Numra rreshtorё

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Първият месец е януари. M-a-i---p--ё---htё-ja--r-. M____ i p___ ё____ j______ M-a-i i p-r- ё-h-ё j-n-r-. -------------------------- Muaji i parё ёshtё janari. 0
Вторият месец е февруари. M---i --d-tё-ёsh---shk-r--. M____ i d___ ё____ s_______ M-a-i i d-t- ё-h-ё s-k-r-i- --------------------------- Muaji i dytё ёshtё shkurti. 0
Третият месец е март. M---i i-tr--ё ---t--m-rsi. M____ i t____ ё____ m_____ M-a-i i t-e-ё ё-h-ё m-r-i- -------------------------- Muaji i tretё ёshtё marsi. 0
Четвъртият месец е април. Muaj-----atё-- ёs--ё -rilli. M____ i k_____ ё____ p______ M-a-i i k-t-r- ё-h-ё p-i-l-. ---------------------------- Muaji i katёrt ёshtё prilli. 0
Петият месец е май. Mu--i---p-s----sh-ё-ma-. M____ i p____ ё____ m___ M-a-i i p-s-ё ё-h-ё m-i- ------------------------ Muaji i pestё ёshtё mai. 0
Шестият месец е юни. Muaji------s-tё ёs--- qers--r-. M____ i g______ ё____ q________ M-a-i i g-a-h-ё ё-h-ё q-r-h-r-. ------------------------------- Muaji i gjashtё ёshtё qershori. 0
Шест месеца са половин година. Gj-----------janё n---gjy-m--vi-i. G______ m___ j___ n__ g_____ v____ G-a-h-ё m-a- j-n- n-ё g-y-m- v-t-. ---------------------------------- Gjashtё muaj janё njё gjysmё viti. 0
януари, февруари, март, j-na-,-s-k-rt- -ars, j_____ s______ m____ j-n-r- s-k-r-, m-r-, -------------------- janar, shkurt, mars, 0
април, май и юни. pr--l,-m-- -h--qe--h-r. p_____ m__ d__ q_______ p-i-l- m-j d-e q-r-h-r- ----------------------- prill, maj dhe qershor. 0
Седмият месец е юли. M-a-i - s--a-ё-----ё ko-----. M____ i s_____ ё____ k_______ M-a-i i s-t-t- ё-h-ё k-r-i-u- ----------------------------- Muaji i shtatё ёshtё korriku. 0
Осмият месец е август. M--ji-i --t------- ---h-i. M____ i t___ ё____ g______ M-a-i i t-t- ё-h-ё g-s-t-. -------------------------- Muaji i tetё ёshtё gushti. 0
Деветият месец е септември. Mu-j--i-nёn-ё -s-----hta--r-. M____ i n____ ё____ s________ M-a-i i n-n-ё ё-h-ё s-t-t-r-. ----------------------------- Muaji i nёntё ёshtё shtatori. 0
Десетият месец е октомври. M-aj- ---hje-- ёs-t- t---r-. M____ i d_____ ё____ t______ M-a-i i d-j-t- ё-h-ё t-t-r-. ---------------------------- Muaji i dhjetё ёshtё tetori. 0
Единайсетият месец е ноември. M--j- - nj--bё-h--t--ёs--ё---n---i. M____ i n___________ ё____ n_______ M-a-i i n-ё-b-d-j-t- ё-h-ё n-n-o-i- ----------------------------------- Muaji i njёmbёdhjetё ёshtё nёntori. 0
Дванайсетият месец е декември. Mua-i i ----ёdh--tё ёs-t---hjet-r-. M____ i d__________ ё____ d________ M-a-i i d-m-ё-h-e-ё ё-h-ё d-j-t-r-. ----------------------------------- Muaji i dymbёdhjetё ёshtё dhjetori. 0
Дванайсет месеца са една година. Dymbё-h---ё ---- --nё--jё--it. D__________ m___ j___ n__ v___ D-m-ё-h-e-ё m-a- j-n- n-ё v-t- ------------------------------ Dymbёdhjetё muaj janё njё vit. 0
юли, август, септември, korrik- g----, sh---o-, k______ g_____ s_______ k-r-i-, g-s-t- s-t-t-r- ----------------------- korrik, gusht, shtator, 0
октомври, ноември и декември. t--o---nё--o---h---hjet--. t_____ n_____ d__ d_______ t-t-r- n-n-o- d-e d-j-t-r- -------------------------- tetor, nёntor dhe dhjetor. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + албански (1-100) MP3 албански (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...