Разговорник

bg Минало време 2   »   zh 过去时2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82[八十二]

82 [Bāshí\'èr]

过去时2

[guòqù shí 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? 你 得- ---- --? 你 得_ 叫___ 吗 ? 你 得- 叫-护- 吗 ? ------------- 你 得要 叫救护车 吗 ? 0
nǐ dé y-- -iào -iù-- -h- ma? n_ d_ y__ j___ j____ c__ m__ n- d- y-o j-à- j-ù-ù c-ē m-? ---------------------------- nǐ dé yào jiào jiùhù chē ma?
Трябваше ли да викаш лекаря? 你 ---找-----? 你 得_ 找__ 吗 ? 你 得- 找-生 吗 ? ------------ 你 得要 找医生 吗 ? 0
Nǐ dé-y-- z-ǎ--y--h-ng--a? N_ d_ y__ z___ y______ m__ N- d- y-o z-ǎ- y-s-ē-g m-? -------------------------- Nǐ dé yào zhǎo yīshēng ma?
Трябваше ли да викаш полицията? 你----找-察-- ? 你 得_ 找__ 吗 ? 你 得- 找-察 吗 ? ------------ 你 得要 找警察 吗 ? 0
Nǐ-dé-yào -hǎ----ngc-á---? N_ d_ y__ z___ j______ m__ N- d- y-o z-ǎ- j-n-c-á m-? -------------------------- Nǐ dé yào zhǎo jǐngchá ma?
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. 您-- 那- -话-码-吗 ----刚才 -有 那-----码-。 您 有 那_ 电___ 吗 ? 我 刚_ 还_ 那_ 电___ 。 您 有 那- 电-号- 吗 ? 我 刚- 还- 那- 电-号- 。 --------------------------------- 您 有 那个 电话号码 吗 ? 我 刚才 还有 那个 电话号码 。 0
Ní- --u -àgè-di----- -àomǎ -a-----gāng-á- --i --u--à-- ----huà -àom-. N__ y__ n___ d______ h____ m__ W_ g______ h__ y__ n___ d______ h_____ N-n y-u n-g- d-à-h-à h-o-ǎ m-? W- g-n-c-i h-i y-u n-g- d-à-h-à h-o-ǎ- --------------------------------------------------------------------- Nín yǒu nàgè diànhuà hàomǎ ma? Wǒ gāngcái hái yǒu nàgè diànhuà hàomǎ.
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. 您 有-地--- - ---- ----个 -- 。 您 有 地_ 吗 ? 我 刚_ 还_ 那_ 地_ 。 您 有 地- 吗 ? 我 刚- 还- 那- 地- 。 -------------------------- 您 有 地址 吗 ? 我 刚才 还有 那个 地址 。 0
Ní---ǒ--dìzh--ma--W--gāngc-- h-- y-u-n-g--dìzh-. N__ y__ d____ m__ W_ g______ h__ y__ n___ d_____ N-n y-u d-z-ǐ m-? W- g-n-c-i h-i y-u n-g- d-z-ǐ- ------------------------------------------------ Nín yǒu dìzhǐ ma? Wǒ gāngcái hái yǒu nàgè dìzhǐ.
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. 您-有 城-旅-指南 吗-----刚才--有-。 您 有 城_____ 吗 ? 我 刚_ 还_ 。 您 有 城-旅-指- 吗 ? 我 刚- 还- 。 ------------------------ 您 有 城市旅游指南 吗 ? 我 刚才 还有 。 0
Ní--yǒu -hé-gs----ǚy---z-ǐ--n--a- Wǒ---ngcái --i-y-u. N__ y__ c_______ l____ z_____ m__ W_ g______ h__ y___ N-n y-u c-é-g-h- l-y-u z-ǐ-á- m-? W- g-n-c-i h-i y-u- ----------------------------------------------------- Nín yǒu chéngshì lǚyóu zhǐnán ma? Wǒ gāngcái hái yǒu.
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. 他 来得--时 - ?---没能 准--来-。 他 来_ 准_ 吗 ? 他 没_ 准_ 来 。 他 来- 准- 吗 ? 他 没- 准- 来 。 ----------------------- 他 来得 准时 吗 ? 他 没能 准时 来 。 0
Tā --i-é--h-ns-- ma? Tā-m-i --ng-zhǔ--hí lái. T_ l____ z______ m__ T_ m__ n___ z______ l___ T- l-i-é z-ǔ-s-í m-? T- m-i n-n- z-ǔ-s-í l-i- --------------------------------------------- Tā láidé zhǔnshí ma? Tā méi néng zhǔnshí lái.
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. 他--到-路 了-吗-?-他-没能 找到 --。 他 找_ 路 了 吗 ? 他 没_ 找_ 路 。 他 找- 路 了 吗 ? 他 没- 找- 路 。 ------------------------ 他 找到 路 了 吗 ? 他 没能 找到 路 。 0
T- ----dào-l--e-m-? -ā-m-i-nén---hǎ-d-o---. T_ z______ l___ m__ T_ m__ n___ z______ l__ T- z-ǎ-d-o l-l- m-? T- m-i n-n- z-ǎ-d-o l-. ------------------------------------------- Tā zhǎodào lùle ma? Tā méi néng zhǎodào lù.
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. 他 -懂 你-- ----- - ----- --- 话-。 他 听_ 你__ 话 了 吗 ? 他 没__ 我__ 话 。 他 听- 你-的 话 了 吗 ? 他 没-懂 我-的 话 。 ------------------------------ 他 听懂 你说的 话 了 吗 ? 他 没听懂 我说的 话 。 0
T- t--g dǒng -----------u-l------T- -éi t-ng-dǒ------sh-ō --hu-. T_ t___ d___ n_ s___ d______ m__ T_ m__ t___ d___ w_ s___ d_____ T- t-n- d-n- n- s-u- d-h-à-e m-? T- m-i t-n- d-n- w- s-u- d-h-à- ---------------------------------------------------------------- Tā tīng dǒng nǐ shuō dehuàle ma? Tā méi tīng dǒng wǒ shuō dehuà.
Защо не можа да дойдеш навреме? 你 为什么 没能够 准- - - ? 你 为__ 没__ 准_ 来 呢 ? 你 为-么 没-够 准- 来 呢 ? ------------------ 你 为什么 没能够 准时 来 呢 ? 0
N---è-s-éme -éi-n-ngg-u--h----í -ái-ne? N_ w_______ m__ n______ z______ l__ n__ N- w-i-h-m- m-i n-n-g-u z-ǔ-s-í l-i n-? --------------------------------------- Nǐ wèishéme méi nénggòu zhǔnshí lái ne?
Защо не можа да намериш пътя? 你--什- --能-找到路 --? 你 为__ 没__ 找__ 呢 ? 你 为-么 没-能 找-路 呢 ? ----------------- 你 为什么 没有能 找到路 呢 ? 0
Nǐ-w-i-hém-------- n--g-zh-o-à- lù-n-? N_ w_______ m_____ n___ z______ l_ n__ N- w-i-h-m- m-i-ǒ- n-n- z-ǎ-d-o l- n-? -------------------------------------- Nǐ wèishéme méiyǒu néng zhǎodào lù ne?
Защо не можа да го разбереш? 你-为-- 没听懂--说的---呢 ? 你 为__ 没__ 他__ 话 呢 ? 你 为-么 没-懂 他-的 话 呢 ? ------------------- 你 为什么 没听懂 他说的 话 呢 ? 0
N----ishém--méi--ī-g --n--t- sh-- d---- ne? N_ w_______ m__ t___ d___ t_ s___ d____ n__ N- w-i-h-m- m-i t-n- d-n- t- s-u- d-h-à n-? ------------------------------------------- Nǐ wèishéme méi tīng dǒng tā shuō dehuà ne?
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. 我--能 准时-来- 因为 当- -有 公共汽- 。 我 没_ 准_ 来_ 因_ 当_ 没_ 公___ 。 我 没- 准- 来- 因- 当- 没- 公-汽- 。 -------------------------- 我 没能 准时 来, 因为 当时 没有 公共汽车 。 0
W- ----n-ng-zhǔ-s-í lá---yī--è- ---g--í-méiy---gōngg--g -ì--ē. W_ m__ n___ z______ l___ y_____ d______ m_____ g_______ q_____ W- m-i n-n- z-ǔ-s-í l-i- y-n-è- d-n-s-í m-i-ǒ- g-n-g-n- q-c-ē- -------------------------------------------------------------- Wǒ méi néng zhǔnshí lái, yīnwèi dāngshí méiyǒu gōnggòng qìchē.
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. 我-----到-路-,-因- - 当- 没--城市--图-。 我 没_ 找_ 路 , 因_ 我 当_ 没_ 城____ 。 我 没- 找- 路 , 因- 我 当- 没- 城-交-图 。 ------------------------------ 我 没能 找到 路 , 因为 我 当时 没有 城市交通图 。 0
Wǒ--éi----g zh-odào--ù--y---èi--- --n-s-- -é-y-u chéngs-- j--ot-ng--ú. W_ m__ n___ z______ l__ y_____ w_ d______ m_____ c_______ j_______ t__ W- m-i n-n- z-ǎ-d-o l-, y-n-è- w- d-n-s-í m-i-ǒ- c-é-g-h- j-ā-t-n- t-. ---------------------------------------------------------------------- Wǒ méi néng zhǎodào lù, yīnwèi wǒ dāngshí méiyǒu chéngshì jiāotōng tú.
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. 我-没有-听懂---- ---为 -时-音- 太--- 。 我 没_ 听_ 他__ , 因_ 当_ 音_ 太_ 了 。 我 没- 听- 他-的 , 因- 当- 音- 太- 了 。 ----------------------------- 我 没有 听懂 他说的 , 因为 当时 音乐 太吵 了 。 0
W---é-yǒu--ī-g -ǒng-t- --u- -e, -īnw---dā-gsh--y--yu- --i c-ǎo--. W_ m_____ t___ d___ t_ s___ d__ y_____ d______ y_____ t__ c______ W- m-i-ǒ- t-n- d-n- t- s-u- d-, y-n-è- d-n-s-í y-n-u- t-i c-ǎ-l-. ----------------------------------------------------------------- Wǒ méiyǒu tīng dǒng tā shuō de, yīnwèi dāngshí yīnyuè tài chǎole.
Трябваше за взема такси. 我 当时--- 坐 出租车 。 我 当_ 必_ 坐 出__ 。 我 当- 必- 坐 出-车 。 --------------- 我 当时 必须 坐 出租车 。 0
Wǒ-dāng-------ū zuò ch-z--chē. W_ d______ b___ z__ c____ c___ W- d-n-s-í b-x- z-ò c-ū-ū c-ē- ------------------------------ Wǒ dāngshí bìxū zuò chūzū chē.
Трябваше да купя карта на града. 我 -时 -须 - ---城--交通-南 。 我 当_ 必_ 买 一_ 城_ 交___ 。 我 当- 必- 买 一- 城- 交-指- 。 ---------------------- 我 当时 必须 买 一张 城市 交通指南 。 0
W--d--gsh- bìxū ----y- zh--g--h--gshì jiāot-----hǐnán. W_ d______ b___ m__ y_ z____ c_______ j_______ z______ W- d-n-s-í b-x- m-i y- z-ā-g c-é-g-h- j-ā-t-n- z-ǐ-á-. ------------------------------------------------------ Wǒ dāngshí bìxū mǎi yī zhāng chéngshì jiāotōng zhǐnán.
Трябваше за изключа радиото. 我 -时-必- - 收音机----。 我 当_ 必_ 把 收__ 关_ 。 我 当- 必- 把 收-机 关- 。 ------------------ 我 当时 必须 把 收音机 关掉 。 0
Wǒ-dā-------ì-ū bǎ --ōuyīnjī -u-n -i-o. W_ d______ b___ b_ s________ g___ d____ W- d-n-s-í b-x- b- s-ō-y-n-ī g-ā- d-à-. --------------------------------------- Wǒ dāngshí bìxū bǎ shōuyīnjī guān diào.

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!