Разговорник

bg Минало време 2   »   el Παρελθοντικός χρόνος 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82 [ογδόντα δύο]

82 [ogdónta dýo]

Παρελθοντικός χρόνος 2

Parelthontikós chrónos 2

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? Χ-ε-άστ--ε να κ---σει--ασθενοφόρ-; Χ_________ ν_ κ_______ α__________ Χ-ε-ά-τ-κ- ν- κ-λ-σ-ι- α-θ-ν-φ-ρ-; ---------------------------------- Χρειάστηκε να καλέσεις ασθενοφόρο; 0
C------------- kalése-s -st-----h-ro? C__________ n_ k_______ a____________ C-r-i-s-ē-e n- k-l-s-i- a-t-e-o-h-r-? ------------------------------------- Chreiástēke na kaléseis asthenophóro?
Трябваше ли да викаш лекаря? Χ-ει-σ------α κ-λ--ε-- τ-- γι-τρό; Χ_________ ν_ κ_______ τ__ γ______ Χ-ε-ά-τ-κ- ν- κ-λ-σ-ι- τ-ν γ-α-ρ-; ---------------------------------- Χρειάστηκε να καλέσεις τον γιατρό; 0
Chr------ke n- -alé--i- t-n-g-atr-? C__________ n_ k_______ t__ g______ C-r-i-s-ē-e n- k-l-s-i- t-n g-a-r-? ----------------------------------- Chreiástēke na kaléseis ton giatró?
Трябваше ли да викаш полицията? Χ-----τηκ------αλέσεις--ην -στυν-μ--; Χ_________ ν_ κ_______ τ__ α_________ Χ-ε-ά-τ-κ- ν- κ-λ-σ-ι- τ-ν α-τ-ν-μ-α- ------------------------------------- Χρειάστηκε να καλέσεις την αστυνομία; 0
C--ei---ē-- na kal-se-s --- -st--o-í-? C__________ n_ k_______ t__ a_________ C-r-i-s-ē-e n- k-l-s-i- t-n a-t-n-m-a- -------------------------------------- Chreiástēke na kaléseis tēn astynomía?
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. Έχετ- -ο ---με--- ---ις-τώ----ο --χ-. Έ____ τ_ ν_______ Μ____ τ___ τ_ ε____ Έ-ε-ε τ- ν-ύ-ε-ο- Μ-λ-ς τ-ρ- τ- ε-χ-. ------------------------------------- Έχετε το νούμερο; Μόλις τώρα το είχα. 0
Éc-et--to --ú-ero- --lis-t--a to-e-cha. É_____ t_ n_______ M____ t___ t_ e_____ É-h-t- t- n-ú-e-o- M-l-s t-r- t- e-c-a- --------------------------------------- Échete to noúmero? Mólis tṓra to eícha.
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. Έχε-ε--- διεύθυν-η---όλ-ς--ώ---τ-----χα. Έ____ τ_ δ_________ Μ____ τ___ τ__ ε____ Έ-ε-ε τ- δ-ε-θ-ν-η- Μ-λ-ς τ-ρ- τ-ν ε-χ-. ---------------------------------------- Έχετε τη διεύθυνση; Μόλις τώρα την είχα. 0
É-h--e----d-e--h--s-- M-l-s tṓra tē--e-c-a. É_____ t_ d__________ M____ t___ t__ e_____ É-h-t- t- d-e-t-y-s-? M-l-s t-r- t-n e-c-a- ------------------------------------------- Échete tē dieúthynsē? Mólis tṓra tēn eícha.
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. Έχετε-------ρ-η-τη-----η-----λις τώ-- το- ε-χ-. Έ____ τ__ χ____ τ__ π_____ Μ____ τ___ τ__ ε____ Έ-ε-ε τ-ν χ-ρ-η τ-ς π-λ-ς- Μ-λ-ς τ-ρ- τ-ν ε-χ-. ----------------------------------------------- Έχετε τον χάρτη της πόλης? Μόλις τώρα τον είχα. 0
É----e -on--hártē --- -ólēs--M-l-s t--a t---eí-h-. É_____ t__ c_____ t__ p_____ M____ t___ t__ e_____ É-h-t- t-n c-á-t- t-s p-l-s- M-l-s t-r- t-n e-c-a- -------------------------------------------------- Échete ton chártē tēs pólēs? Mólis tṓra ton eícha.
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. Ήρ-ε σ-ην --α το-; --ν μ-όρ--ε-να--ρ-ει -την--ρ--το-. Ή___ σ___ ώ__ τ___ Δ__ μ______ ν_ έ____ σ___ ώ__ τ___ Ή-θ- σ-η- ώ-α τ-υ- Δ-ν μ-ό-ε-ε ν- έ-θ-ι σ-η- ώ-α τ-υ- ----------------------------------------------------- Ήρθε στην ώρα του; Δεν μπόρεσε να έρθει στην ώρα του. 0
Ḗrth---tē--ṓra t-u? --n mpó-e-e n---rt--i stē--ṓra--o-. Ḗ____ s___ ṓ__ t___ D__ m______ n_ é_____ s___ ṓ__ t___ Ḗ-t-e s-ē- ṓ-a t-u- D-n m-ó-e-e n- é-t-e- s-ē- ṓ-a t-u- ------------------------------------------------------- Ḗrthe stēn ṓra tou? Den mpórese na érthei stēn ṓra tou.
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. Β-----τ-- δ-ό-ο- Δ-ν -π--ε-ε--- ---ι τον--ρ-μ-. Β____ τ__ δ_____ Δ__ μ______ ν_ β___ τ__ δ_____ Β-ή-ε τ-ν δ-ό-ο- Δ-ν μ-ό-ε-ε ν- β-ε- τ-ν δ-ό-ο- ----------------------------------------------- Βρήκε τον δρόμο; Δεν μπόρεσε να βρει τον δρόμο. 0
B---e -on-dró-o? Den mp-r-s---a---e- to- -rómo. B____ t__ d_____ D__ m______ n_ b___ t__ d_____ B-ḗ-e t-n d-ó-o- D-n m-ó-e-e n- b-e- t-n d-ó-o- ----------------------------------------------- Brḗke ton drómo? Den mpórese na brei ton drómo.
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. Σ---α-άλα--; -------ρ--ε -α-με----α--β-ι. Σ_ κ________ Δ__ μ______ ν_ μ_ κ_________ Σ- κ-τ-λ-β-; Δ-ν μ-ό-ε-ε ν- μ- κ-τ-λ-β-ι- ----------------------------------------- Σε κατάλαβε; Δεν μπόρεσε να με καταλάβει. 0
S--k-t--a--?-------ó-e----a-me-k--a---ei. S_ k________ D__ m______ n_ m_ k_________ S- k-t-l-b-? D-n m-ó-e-e n- m- k-t-l-b-i- ----------------------------------------- Se katálabe? Den mpórese na me katalábei.
Защо не можа да дойдеш навреме? Γιατί-δεν μ----σ-ς--- έ--ε-ς --ην ώρ- ---; Γ____ δ__ μ_______ ν_ έ_____ σ___ ώ__ σ___ Γ-α-ί δ-ν μ-ό-ε-ε- ν- έ-θ-ι- σ-η- ώ-α σ-υ- ------------------------------------------ Γιατί δεν μπόρεσες να έρθεις στην ώρα σου; 0
Gi--- --- m-ó----s n--értheis--tēn --- so-? G____ d__ m_______ n_ é______ s___ ṓ__ s___ G-a-í d-n m-ó-e-e- n- é-t-e-s s-ē- ṓ-a s-u- ------------------------------------------- Giatí den mpóreses na értheis stēn ṓra sou?
Защо не можа да намериш пътя? Για-ί -ε-----ρ--ε- -α --εις τ-ν δρόμο; Γ____ δ__ μ_______ ν_ β____ τ__ δ_____ Γ-α-ί δ-ν μ-ό-ε-ε- ν- β-ε-ς τ-ν δ-ό-ο- -------------------------------------- Γιατί δεν μπόρεσες να βρεις τον δρόμο; 0
G-a-í---n --ó-e--- na-breis-ton-dr-m-? G____ d__ m_______ n_ b____ t__ d_____ G-a-í d-n m-ó-e-e- n- b-e-s t-n d-ó-o- -------------------------------------- Giatí den mpóreses na breis ton drómo?
Защо не можа да го разбереш? Γιατί --- -π--ε--- ν- το- -ατ-λ--εις; Γ____ δ__ μ_______ ν_ τ__ κ__________ Γ-α-ί δ-ν μ-ό-ε-ε- ν- τ-ν κ-τ-λ-β-ι-; ------------------------------------- Γιατί δεν μπόρεσες να τον καταλάβεις; 0
G---í-d-n-m---e-es--a -o- -a-a-ábei-? G____ d__ m_______ n_ t__ k__________ G-a-í d-n m-ó-e-e- n- t-n k-t-l-b-i-? ------------------------------------- Giatí den mpóreses na ton katalábeis?
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. Δ-ν--πόρ-σ--ν- --μα---------α μ---ε---δ- ------ή-χε λ---ο-είο. Δ__ μ______ ν_ ε____ σ___ ώ__ μ__ ε_____ δ__ υ_____ λ_________ Δ-ν μ-ό-ε-α ν- ε-μ-ι σ-η- ώ-α μ-υ ε-ε-δ- δ-ν υ-ή-χ- λ-ω-ο-ε-ο- -------------------------------------------------------------- Δεν μπόρεσα να είμαι στην ώρα μου επειδή δεν υπήρχε λεωφορείο. 0
De---pó---- na e---i---ē---ra-m-u --eidḗ den y-ḗrc---l-----r-í-. D__ m______ n_ e____ s___ ṓ__ m__ e_____ d__ y______ l__________ D-n m-ó-e-a n- e-m-i s-ē- ṓ-a m-u e-e-d- d-n y-ḗ-c-e l-ō-h-r-í-. ---------------------------------------------------------------- Den mpóresa na eímai stēn ṓra mou epeidḗ den ypḗrche leōphoreío.
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. Δ-ν μ---εσ- -α βρ--τ--δρ----ε---δή δεν --χ--χ---η. Δ__ μ______ ν_ β__ τ_ δ____ ε_____ δ__ ε___ χ_____ Δ-ν μ-ό-ε-α ν- β-ω τ- δ-ό-ο ε-ε-δ- δ-ν ε-χ- χ-ρ-η- -------------------------------------------------- Δεν μπόρεσα να βρω το δρόμο επειδή δεν είχα χάρτη. 0
D-- ---res--na--r- t- --ó-- ------ d-- ---ha -hár--. D__ m______ n_ b__ t_ d____ e_____ d__ e____ c______ D-n m-ó-e-a n- b-ō t- d-ó-o e-e-d- d-n e-c-a c-á-t-. ---------------------------------------------------- Den mpóresa na brō to drómo epeidḗ den eícha chártē.
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. Δε- -π--εσα να τ-- -----ά-ω---ειδ- η --υσική--ταν-π-λύ δυνα--. Δ__ μ______ ν_ τ__ κ_______ ε_____ η μ______ ή___ π___ δ______ Δ-ν μ-ό-ε-α ν- τ-ν κ-τ-λ-β- ε-ε-δ- η μ-υ-ι-ή ή-α- π-λ- δ-ν-τ-. -------------------------------------------------------------- Δεν μπόρεσα να τον καταλάβω επειδή η μουσική ήταν πολύ δυνατά. 0
Den ------- -a ton ---al--- -------ē---usi-- --an-po-- --n-tá. D__ m______ n_ t__ k_______ e_____ ē m______ ḗ___ p___ d______ D-n m-ó-e-a n- t-n k-t-l-b- e-e-d- ē m-u-i-ḗ ḗ-a- p-l- d-n-t-. -------------------------------------------------------------- Den mpóresa na ton katalábō epeidḗ ē mousikḗ ḗtan polý dynatá.
Трябваше за взема такси. Έπ-επε ----ά-ω ταξί. Έ_____ ν_ π___ τ____ Έ-ρ-π- ν- π-ρ- τ-ξ-. -------------------- Έπρεπε να πάρω ταξί. 0
Ép-e-e-n- --rō taxí. É_____ n_ p___ t____ É-r-p- n- p-r- t-x-. -------------------- Éprepe na párō taxí.
Трябваше да купя карта на града. Έπρε-ε----α--ρ-σω---ρτη. Έ_____ ν_ α______ χ_____ Έ-ρ-π- ν- α-ο-ά-ω χ-ρ-η- ------------------------ Έπρεπε να αγοράσω χάρτη. 0
É------na-a-o-á-- c---tē. É_____ n_ a______ c______ É-r-p- n- a-o-á-ō c-á-t-. ------------------------- Éprepe na agorásō chártē.
Трябваше за изключа радиото. Έπ-επ---α---ε--ω ---ρ-διο. Έ_____ ν_ κ_____ τ_ ρ_____ Έ-ρ-π- ν- κ-ε-σ- τ- ρ-δ-ο- -------------------------- Έπρεπε να κλείσω το ράδιο. 0
É-re-- ---kl---ō-to -----. É_____ n_ k_____ t_ r_____ É-r-p- n- k-e-s- t- r-d-o- -------------------------- Éprepe na kleísō to rádio.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + гръцки (1-100) MP3 гръцки (1-100)

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!