Разговорник

bg Минало време 2   »   sl Preteklost 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82 [dvainosemdeset]

Preteklost 2

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? Al---i --ra-(-) -o-l-ca-i -e-ilca? A__ s_ m_______ p________ r_______ A-i s- m-r-l-a- p-k-i-a-i r-š-l-a- ---------------------------------- Ali si moral(a) poklicati rešilca? 0
Трябваше ли да викаш лекаря? Al- ---mo-----)-p--lic-ti zdrav-ik-? A__ s_ m_______ p________ z_________ A-i s- m-r-l-a- p-k-i-a-i z-r-v-i-a- ------------------------------------ Ali si moral(a) poklicati zdravnika? 0
Трябваше ли да викаш полицията? A-i ---m---l--)-po-li-a----olic-jo? A__ s_ m_______ p________ p________ A-i s- m-r-l-a- p-k-i-a-i p-l-c-j-? ----------------------------------- Ali si moral(a) poklicati policijo? 0
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. Ali -m--e t---f----o -tevilk-? --a--a---em j- š---me--a-. A__ i____ t_________ š________ P______ s__ j_ š_ i_______ A-i i-a-e t-l-f-n-k- š-e-i-k-? P-a-k-r s-m j- š- i-e-(-)- --------------------------------------------------------- Ali imate telefonsko številko? Pravkar sem jo še imel(a). 0
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. Ali-i--t---asl--? P--vkar -em g--------l(-). A__ i____ n______ P______ s__ g_ š_ i_______ A-i i-a-e n-s-o-? P-a-k-r s-m g- š- i-e-(-)- -------------------------------------------- Ali imate naslov? Pravkar sem ga še imel(a). 0
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. Ali--m------čr--me-t---Pr-vka- ----g--še-----(a-. A__ i____ n____ m_____ P______ s__ g_ š_ i_______ A-i i-a-e n-č-t m-s-a- P-a-k-r s-m g- š- i-e-(-)- ------------------------------------------------- Ali imate načrt mesta? Pravkar sem ga še imel(a). 0
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. J--pr-š----o-no?--- n--m-g---pr-------v--a-n-. J_ p_____ t_____ O_ n_ m____ p____ p__________ J- p-i-e- t-č-o- O- n- m-g-l p-i-i p-a-o-a-n-. ---------------------------------------------- Je prišel točno? On ni mogel priti pravočasno. 0
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. J- --šel pot? Ni---ge---ajt- --ti. J_ n____ p___ N_ m____ n____ p____ J- n-š-l p-t- N- m-g-l n-j-i p-t-. ---------------------------------- Je našel pot? Ni mogel najti poti. 0
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. T- je-r--um--?--i m---o--l----u-eti. T_ j_ r_______ N_ m_ m____ r________ T- j- r-z-m-l- N- m- m-g-l r-z-m-t-. ------------------------------------ Te je razumel? Ni me mogel razumeti. 0
Защо не можа да дойдеш навреме? Zak-j----- moge------l-- p--t- točn-? Z____ n___ m____ (______ p____ t_____ Z-k-j n-s- m-g-l (-o-l-) p-i-i t-č-o- ------------------------------------- Zakaj nisi mogel (mogla) priti točno? 0
Защо не можа да намериш пътя? Z-k---n--i m-gel-(-og----naj-- -ot-? Z____ n___ m____ (______ n____ p____ Z-k-j n-s- m-g-l (-o-l-) n-j-i p-t-? ------------------------------------ Zakaj nisi mogel (mogla) najti poti? 0
Защо не можа да го разбереш? Za-aj-g---i-----gel-(mo-la) r-z-----? Z____ g_ n___ m____ (______ r________ Z-k-j g- n-s- m-g-l (-o-l-) r-z-m-t-? ------------------------------------- Zakaj ga nisi mogel (mogla) razumeti? 0
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. N-s-----g-- (---l-- p--ti t--no- --- -i vozil-n---n avto-u-. N____ m____ (______ p____ t_____ k__ n_ v____ n____ a_______ N-s-m m-g-l (-o-l-) p-i-i t-č-o- k-r n- v-z-l n-b-n a-t-b-s- ------------------------------------------------------------ Nisem mogel (mogla) priti točno, ker ni vozil noben avtobus. 0
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. Nis-- ----l---ogl-) ----i po-i, -er --sem i---(a)-načr---mesta. N____ m____ (______ n____ p____ k__ n____ i______ n_____ m_____ N-s-m m-g-l (-o-l-) n-j-i p-t-, k-r n-s-m i-e-(-) n-č-t- m-s-a- --------------------------------------------------------------- Nisem mogel (mogla) najti poti, ker nisem imel(a) načrta mesta. 0
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. Ni-em -- --ge---mo---- -az-me-i- k-r -e bila-gla--a -ak- -l-sna. N____ g_ m____ (______ r________ k__ j_ b___ g_____ t___ g______ N-s-m g- m-g-l (-o-l-) r-z-m-t-, k-r j- b-l- g-a-b- t-k- g-a-n-. ---------------------------------------------------------------- Nisem ga mogel (mogla) razumeti, ker je bila glasba tako glasna. 0
Трябваше за взема такси. Mora--a--s-m --e-i -a--i. M_______ s__ v____ t_____ M-r-l-a- s-m v-e-i t-k-i- ------------------------- Moral(a) sem vzeti taksi. 0
Трябваше да купя карта на града. M-ral(a- --- --p-ti-na--- m--ta. M_______ s__ k_____ n____ m_____ M-r-l-a- s-m k-p-t- n-č-t m-s-a- -------------------------------- Moral(a) sem kupiti načrt mesta. 0
Трябваше за изключа радиото. Mo---(-- --- i-klo-i-- --d-o. M_______ s__ i________ r_____ M-r-l-a- s-m i-k-o-i-i r-d-o- ----------------------------- Moral(a) sem izklopiti radio. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!