Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   sq Pёremrat pronor 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [gjashtёdhjetёegjashtё]

Pёremrat pronor 1

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
аз – мой / свой / си unё – i i-i u__ – i i__ u-ё – i i-i ----------- unё – i imi 0
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. N-- po --g------l-i- t--. N__ p_ e g___ ç_____ t___ N-k p- e g-e- ç-l-i- t-m- ------------------------- Nuk po e gjej çelsin tim. 0
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. Nu---- e---e---ilet-n ----. N__ p_ e g___ b______ t____ N-k p- e g-e- b-l-t-n t-m-. --------------------------- Nuk po e gjej biletёn time. 0
ти – твой / свой / си ti --- yti t_ – i y__ t- – i y-i ---------- ti – i yti 0
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? A ke -jet-------i--tёnd? A k_ g_____ ç_____ t____ A k- g-e-u- ç-l-i- t-n-? ------------------------ A ke gjetur çelsin tёnd? 0
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? A--e -j--ur -ile--n t-n-e? A k_ g_____ b______ t_____ A k- g-e-u- b-l-t-n t-n-e- -------------------------- A ke gjetur biletёn tёnde? 0
той – негов / му a- - --t-j a_ – i t__ a- – i t-j ---------- ai – i tij 0
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? A-- di- ku-ё--tё--elёs- i-t--? A e d__ k_ ё____ ç_____ i t___ A e d-, k- ё-h-ё ç-l-s- i t-j- ------------------------------ A e di, ku ёshtё çelёsi i tij? 0
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? A-----, k--ё--t------ta - t-j? A e d__ k_ ё____ b_____ e t___ A e d-, k- ё-h-ё b-l-t- e t-j- ------------------------------ A e di, ku ёshtё bileta e tij? 0
тя – неин / й a-o - i-saj a__ – i s__ a-o – i s-j ----------- ajo – i saj 0
Нейните пари / парите й ги няма. L--ёt-e s---ka-ё ---b--. L____ e s__ k___ h______ L-k-t e s-j k-n- h-m-u-. ------------------------ Lekёt e saj kanё humbur. 0
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. Edhe-kar-------- e-k--dit-- k- -u---r. E___ k____ e s__ e k_______ k_ h______ E-h- k-r-a e s-j e k-e-i-i- k- h-m-u-. -------------------------------------- Edhe karta e saj e kreditit ka humbur. 0
ние – наш / ни n--–-----i n_ – i y__ n- – i y-i ---------- ne – i yni 0
Нашият дядо / дядо ни е болен. Gj--hi ynё ё--t- -ёmu-ё. G_____ y__ ё____ s______ G-y-h- y-ё ё-h-ё s-m-r-. ------------------------ Gjyshi ynё ёshtё sёmurё. 0
Нашата баба / баба ни е здрава. Gj-shja ---ё -s----mirё. G______ j___ ё____ m____ G-y-h-a j-n- ё-h-ё m-r-. ------------------------ Gjyshja jonё ёshtё mirё. 0
вие – ваш / ви j- –-- -ua-i j_ – i j____ j- – i j-a-i ------------ ju – i juaji 0
Деца, къде е вашият баща / баща ви? F-mi--- ku-ёs--ё--ab- jua-? F______ k_ ё____ b___ j____ F-m-j-, k- ё-h-ё b-b- j-a-? --------------------------- Fёmijё, ku ёshtё babi juaj? 0
Деца, къде е вашата майка / майка ви? Fё-ij-, -u--sh-- ma-i -u--? F______ k_ ё____ m___ j____ F-m-j-, k- ё-h-ё m-m- j-a-? --------------------------- Fёmijё, ku ёshtё mami juaj? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + албански (1-100) MP3 албански (1-100)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!