Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   sq tё dёshirosh diçka

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [shtatёdhjetё]

tё dёshirosh diçka

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Искате ли да пушите? A--ё-hir-ni--- -i-i -uh--? A d________ t_ p___ d_____ A d-s-i-o-i t- p-n- d-h-n- -------------------------- A dёshironi tё pini duhan? 0
Искате ли да танцувате? A-dё-h-ro-----------ni? A d________ t_ k_______ A d-s-i-o-i t- k-r-e-i- ----------------------- A dёshironi tё kёrceni? 0
Искате ли да се разходите? A-d-sh--o-- tё d-l-i --ё-i-j-? A d________ t_ d____ s________ A d-s-i-o-i t- d-l-i s-ё-i-j-? ------------------------------ A dёshironi tё dilni shёtitje? 0
Искам да пуша. D--h---- -ё-pi d-ha-. D_______ t_ p_ d_____ D-s-i-o- t- p- d-h-n- --------------------- Dёshiroj tё pi duhan. 0
Искате ли цигара? A d-s--r---n-ё c---r-? A d_______ n__ c______ A d-s-i-o- n-ё c-g-r-? ---------------------- A dёshiron njё cigare? 0
Той иска огънче. Ai ---h-----zj-rr. A_ d_______ z_____ A- d-s-i-o- z-a-r- ------------------ Ai dёshiron zjarr. 0
Искам да пия нещо. Dё-hir---t--p--d----. D_______ t_ p_ d_____ D-s-i-o- t- p- d-ç-a- --------------------- Dёshiroj tё pi diçka. 0
Искам да ям нещо. D-sh---- -ё-ha---çk-. D_______ t_ h_ d_____ D-s-i-o- t- h- d-ç-a- --------------------- Dёshiroj tё ha diçka. 0
Искам да си отдъхна малко. Dё-h------ё p-sh-j--a-. D_______ t_ p_____ p___ D-s-i-o- t- p-s-o- p-k- ----------------------- Dёshiroj tё pushoj pak. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Dёsh-r-j t--u---e--p------k-. D_______ t___ p___ p__ d_____ D-s-i-o- t-j- p-e- p-r d-ç-a- ----------------------------- Dёshiroj t’ju pyes pёr diçka. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Dё--ir-- ---u--ё-koj-di---. D_______ t___ k_____ d_____ D-s-i-o- t-j- k-r-o- d-ç-a- --------------------------- Dёshiroj t’ju kёrkoj diçka. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. D---ir----’j----o- -ё--di-u. D_______ t___ f___ p__ d____ D-s-i-o- t-j- f-o- p-r d-k-. ---------------------------- Dёshiroj t’ju ftoj pёr diku. 0
Какво обичате / желаете, моля? Çf-rё --s--roni ju lu-em? Ç____ d________ j_ l_____ Ç-a-ё d-s-i-o-i j- l-t-m- ------------------------- Çfarё dёshironi ju lutem? 0
Желаете ли кафе? A --sh-r----n---k-f-? A d________ n__ k____ A d-s-i-o-i n-ё k-f-? --------------------- A dёshironi njё kafe? 0
Или предпочитате чай? Ap- ---p-l-e- -ё-shu-- n-ё -aj? A__ j_ p_____ m_ s____ n__ ç___ A-o j- p-l-e- m- s-u-ё n-ё ç-j- ------------------------------- Apo ju pёlqen mё shumё njё çaj? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. D--h---j-ë--- s-k-j-ё nё sh-ёp-. D_________ t_ s______ n_ s______ D-s-i-o-m- t- s-k-j-ё n- s-t-p-. -------------------------------- Dёshirojmë tё shkojmё nё shtёpi. 0
Желаете ли такси? A dёs-i---i njё --ksi? A d________ n__ t_____ A d-s-i-o-i n-ё t-k-i- ---------------------- A dёshironi njё taksi? 0
Те искат да се обадят по телефона. At--d-shi---n--tё t--ef--oj-ё. A__ d_________ t_ t___________ A-a d-s-i-o-n- t- t-l-f-n-j-ё- ------------------------------ Ata dёshirojnë tё telefonojnё. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + албански (1-100) MP3 албански (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.