Разговорник

bg Във влака   »   mk Во воз

34 [трийсет и четири]

Във влака

Във влака

34 [триесет и четири]

34 [triyesyet i chyetiri]

Во воз

Vo voz

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Това ли е влакът за Берлин? Дал- о-а ----з-т -- Бе-л-н? Д___ о__ е в____ з_ Б______ Д-л- о-а е в-з-т з- Б-р-и-? --------------------------- Дали ова е возот за Берлин? 0
D--i ov--y- v-zot-z- By---i-? D___ o__ y_ v____ z_ B_______ D-l- o-a y- v-z-t z- B-e-l-n- ----------------------------- Dali ova ye vozot za Byerlin?
Кога тръгва влакът? Кога -р-нува в-зо-? К___ т______ в_____ К-г- т-г-у-а в-з-т- ------------------- Кога тргнува возот? 0
Ko--- tr-u-oov- -oz-t? K____ t________ v_____ K-g-a t-g-n-o-a v-z-t- ---------------------- Kogua trgunoova vozot?
Кога пристига влакът в Берлин? Ко-а-п-и---г-у-а --з-т-----е----? К___ п__________ в____ в_ Б______ К-г- п-и-т-г-у-а в-з-т в- Б-р-и-? --------------------------------- Кога пристигнува возот во Берлин? 0
Kogu---ristig--o--a --z----o ----lin? K____ p____________ v____ v_ B_______ K-g-a p-i-t-g-n-o-a v-z-t v- B-e-l-n- ------------------------------------- Kogua pristigunoova vozot vo Byerlin?
Извинете, може ли да мина? Пр--т-те,-с-еам--и-д- -о-и---? П________ с____ л_ д_ п_______ П-о-т-т-, с-е-м л- д- п-м-н-м- ------------------------------ Простете, смеам ли да поминам? 0
Pros--et-------e-m-----a-pom--am? P__________ s_____ l_ d_ p_______ P-o-t-e-y-, s-y-a- l- d- p-m-n-m- --------------------------------- Prostyetye, smyeam li da pominam?
Мисля, че това е моето място. Ми-л-м-де-а-о-а-- м-е-о --ст-. М_____ д___ о__ е м____ м_____ М-с-а- д-к- о-а е м-е-о м-с-о- ------------------------------ Мислам дека ова е моето место. 0
Mis--m dyek- ova y--mo-e-- my--to. M_____ d____ o__ y_ m_____ m______ M-s-a- d-e-a o-a y- m-y-t- m-e-t-. ---------------------------------- Mislam dyeka ova ye moyeto myesto.
Мисля, че седите на моето място. М-с--- ---а --е-сед-те на --ето-м---о. М_____ д___ В__ с_____ н_ м____ м_____ М-с-а- д-к- В-е с-д-т- н- м-е-о м-с-о- -------------------------------------- Мислам дека Вие седите на моето место. 0
Mis-a- dyeka V--- sy--it-e-na m-y-t--my-s--. M_____ d____ V___ s_______ n_ m_____ m______ M-s-a- d-e-a V-y- s-e-i-y- n- m-y-t- m-e-t-. -------------------------------------------- Mislam dyeka Viye syeditye na moyeto myesto.
Къде е спалният вагон? К--------гон-т-з- -п-ењ-? К___ е в______ з_ с______ К-д- е в-г-н-т з- с-и-њ-? ------------------------- Каде е вагонот за спиење? 0
Ka-ye-ye -----not za--pi-eњye? K____ y_ v_______ z_ s________ K-d-e y- v-g-o-o- z- s-i-e-y-? ------------------------------ Kadye ye vaguonot za spiyeњye?
Спалният вагон е в края на влака. Ва-онот -- ---е-е-е -- к-ајот -д ---от. В______ з_ с_____ е н_ к_____ о_ в_____ В-г-н-т з- с-и-њ- е н- к-а-о- о- в-з-т- --------------------------------------- Вагонот за спиење е на крајот од возот. 0
V--u-----za spiy-њy- ye na--r------d--oz-t. V_______ z_ s_______ y_ n_ k_____ o_ v_____ V-g-o-o- z- s-i-e-y- y- n- k-a-o- o- v-z-t- ------------------------------------------- Vaguonot za spiyeњye ye na kraјot od vozot.
А къде е вагон-ресторантът? – В началото. А-ка-е е--а---от--- -а--њ-? --На поч-ток--. А к___ е в______ з_ ј______ – Н_ п_________ А к-д- е в-г-н-т з- ј-д-њ-? – Н- п-ч-т-к-т- ------------------------------------------- А каде е вагонот за јадење? – На почетокот. 0
A-k---e ye----u--o- z- --d-e-y-? - -a-p-c------o-. A k____ y_ v_______ z_ ј________ – N_ p___________ A k-d-e y- v-g-o-o- z- ј-d-e-y-? – N- p-c-y-t-k-t- -------------------------------------------------- A kadye ye vaguonot za јadyeњye? – Na pochyetokot.
Може ли да спя долу? Мо-а---и -а -пија--долу? М____ л_ д_ с_____ д____ М-ж-м л- д- с-и-а- д-л-? ------------------------ Можам ли да спијам долу? 0
M--a- li-da s---am ---o-? M____ l_ d_ s_____ d_____ M-ʐ-m l- d- s-i-a- d-l-o- ------------------------- Moʐam li da spiјam doloo?
Може ли да спя в средата? М-ж-- -- -- с-иј-м-во с-един---? М____ л_ д_ с_____ в_ с_________ М-ж-м л- д- с-и-а- в- с-е-и-а-а- -------------------------------- Можам ли да спијам во средината? 0
Mo--m li----s----m-v--s-y--i-ata? M____ l_ d_ s_____ v_ s__________ M-ʐ-m l- d- s-i-a- v- s-y-d-n-t-? --------------------------------- Moʐam li da spiјam vo sryedinata?
Може ли да спя горе? Мож-- ----- -п--ам ---е? М____ л_ д_ с_____ г____ М-ж-м л- д- с-и-а- г-р-? ------------------------ Можам ли да спијам горе? 0
M-ʐam--- -----iј-m -u---e? M____ l_ d_ s_____ g______ M-ʐ-m l- d- s-i-a- g-o-y-? -------------------------- Moʐam li da spiјam guorye?
Кога ще стигнем границата? К-г- ќе---деме-н- гр--иц-та? К___ ќ_ б_____ н_ г_________ К-г- ќ- б-д-м- н- г-а-и-а-а- ---------------------------- Кога ќе бидеме на границата? 0
Kog---k-ye -idyem----a---ran--z-ta? K____ k___ b_______ n_ g___________ K-g-a k-y- b-d-e-y- n- g-r-n-t-a-a- ----------------------------------- Kogua kjye bidyemye na guranitzata?
Колко трае пътуването до Берлин? К-лку----го---а----т-ва-ет---------и-? К____ д____ т___ п_________ д_ Б______ К-л-у д-л-о т-а- п-т-в-њ-т- д- Б-р-и-? -------------------------------------- Колку долго трае патувањето до Берлин? 0
K---o--d-l-uo-tray- --t---a--e---d---yer---? K_____ d_____ t____ p___________ d_ B_______ K-l-o- d-l-u- t-a-e p-t-o-a-y-t- d- B-e-l-n- -------------------------------------------- Kolkoo dolguo traye patoovaњyeto do Byerlin?
Влакът има ли закъснение? Д--- ----т -о-н-? Д___ в____ д_____ Д-л- в-з-т д-ц-и- ----------------- Дали возот доцни? 0
D-l----zot--o--n-? D___ v____ d______ D-l- v-z-t d-t-n-? ------------------ Dali vozot dotzni?
Имате ли нещо за четене? И---е -и--еш-- за --тањ-? И____ л_ н____ з_ ч______ И-а-е л- н-ш-о з- ч-т-њ-? ------------------------- Имате ли нешто за читање? 0
Im--ye -i--ye--t- -- c-itaњ-e? I_____ l_ n______ z_ c________ I-a-y- l- n-e-h-o z- c-i-a-y-? ------------------------------ Imatye li nyeshto za chitaњye?
Тук може ли да се купи нещо за ядене и пиене? М--е-л--ч---- о-д- -- --б-е не-то-за-ј--ењ--- з- пи-ње? М___ л_ ч____ о___ д_ д____ н____ з_ ј_____ и з_ п_____ М-ж- л- ч-в-к о-д- д- д-б-е н-ш-о з- ј-д-њ- и з- п-е-е- ------------------------------------------------------- Може ли човек овде да добие нешто за јадење и за пиење? 0
M--y- -i---ov-ek ----e d---o--y--ny--h-o-za-ј-dye-y- - -a ---eњ--? M____ l_ c______ o____ d_ d_____ n______ z_ ј_______ i z_ p_______ M-ʐ-e l- c-o-y-k o-d-e d- d-b-y- n-e-h-o z- ј-d-e-y- i z- p-y-њ-e- ------------------------------------------------------------------ Moʐye li chovyek ovdye da dobiye nyeshto za јadyeњye i za piyeњye?
Бихте ли ме събудили в 7.00 часа, моля? Дали-би ме-ра-б--и-е -о -.----а--- Ве--о---? Д___ б_ м_ р________ в_ 7___ ч____ В_ м_____ Д-л- б- м- р-з-у-и-е в- 7-0- ч-с-т В- м-л-м- -------------------------------------------- Дали би ме разбудиле во 7.00 часот Ве молам? 0
Da-- b- -ye-razboodi-ye-vo--.-0 ----ot--y----l-m? D___ b_ m__ r__________ v_ 7___ c_____ V__ m_____ D-l- b- m-e r-z-o-d-l-e v- 7-0- c-a-o- V-e m-l-m- ------------------------------------------------- Dali bi mye razboodilye vo 7.00 chasot Vye molam?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + македонски (1-100) MP3 македонски (1-100)

Бебетата четат по устните!

Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!
Знаете ли, че?
Полския принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 45 милиона души. Те живеят предимно в Полша и в някои страни от Източна Европа. Но полски емигранти са разпространили езика си и на други континенти. По света има около 60 милиона души, които говорят полски. С това след руския той е най-говоримият славянски език. Полският е тясно свързан с чешкия и словашкия. Съвременният полски книжовен език се е развил от различни диалекти. Днес те почти не съществуват, тъй като повечето поляци използват официалния език. Полската азбука се основава на латиницата и има 35 букви. Ударението се поставя винаги върху предпоследна сричка на думата. В граматиката съществуват седем падежа и три рода. Почти всяко окончание на дума е признак за склонение или спрежение. Това не прави полския лесен за изучаване ... Но скоро ще бъде един от най-важните езици в Европа!