Разговорник

bg Във влака   »   sl Na vlaku

34 [трийсет и четири]

Във влака

Във влака

34 [štiriintrideset]

Na vlaku

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Това ли е влакът за Берлин? J- -o-vla- ---B-rli--? J_ t_ v___ d_ B_______ J- t- v-a- d- B-r-i-a- ---------------------- Je to vlak do Berlina? 0
Кога тръгва влакът? Kdaj-o-p-------ak? K___ o______ v____ K-a- o-p-l-e v-a-? ------------------ Kdaj odpelje vlak? 0
Кога пристига влакът в Берлин? Kd------p-l-e-vl-----B-----? K___ p_______ v___ v B______ K-a- p-i-e-j- v-a- v B-r-i-? ---------------------------- Kdaj pripelje vlak v Berlin? 0
Извинете, може ли да мина? Op--st-te---me--mimo? O_________ s___ m____ O-r-s-i-e- s-e- m-m-? --------------------- Oprostite, smem mimo? 0
Мисля, че това е моето място. M--l-m---a -e -- ---- --s-o. M______ d_ j_ t_ m___ m_____ M-s-i-, d- j- t- m-j- m-s-o- ---------------------------- Mislim, da je to moje mesto. 0
Мисля, че седите на моето място. M-slim,-d- se--te--- -ojem --s--. M______ d_ s_____ n_ m____ m_____ M-s-i-, d- s-d-t- n- m-j-m m-s-u- --------------------------------- Mislim, da sedite na mojem mestu. 0
Къде е спалният вагон? K---je-spal-i-? K__ j_ s_______ K-e j- s-a-n-k- --------------- Kje je spalnik? 0
Спалният вагон е в края на влака. Spa--i--j---a---nc--vl-k-. S______ j_ n_ k____ v_____ S-a-n-k j- n- k-n-u v-a-a- -------------------------- Spalnik je na koncu vlaka. 0
А къде е вагон-ресторантът? – В началото. K-e-pa -e --d---i -----– N------tku. K__ p_ j_ j______ v___ – N_ z_______ K-e p- j- j-d-l-i v-z- – N- z-č-t-u- ------------------------------------ Kje pa je jedilni voz? – Na začetku. 0
Може ли да спя долу? Ali-l-h-o s-im-s--da-? A__ l____ s___ s______ A-i l-h-o s-i- s-o-a-? ---------------------- Ali lahko spim spodaj? 0
Може ли да спя в средата? A-i---hk--s-im - --e-i--? A__ l____ s___ v s_______ A-i l-h-o s-i- v s-e-i-i- ------------------------- Ali lahko spim v sredini? 0
Може ли да спя горе? Ali -a-k- -pim -g-raj? A__ l____ s___ z______ A-i l-h-o s-i- z-o-a-? ---------------------- Ali lahko spim zgoraj? 0
Кога ще стигнем границата? K--- b-mo-na---j-? K___ b___ n_ m____ K-a- b-m- n- m-j-? ------------------ Kdaj bomo na meji? 0
Колко трае пътуването до Берлин? Ka-o dolgo ---ja-vožn-- do--e-lin-? K___ d____ t____ v_____ d_ B_______ K-k- d-l-o t-a-a v-ž-j- d- B-r-i-a- ----------------------------------- Kako dolgo traja vožnja do Berlina? 0
Влакът има ли закъснение? Im- -l-- -amu--? I__ v___ z______ I-a v-a- z-m-d-? ---------------- Ima vlak zamudo? 0
Имате ли нещо за четене? I-ate--aj za b--ti? I____ k__ z_ b_____ I-a-e k-j z- b-a-i- ------------------- Imate kaj za brati? 0
Тук може ли да се купи нещо за ядене и пиене? Se--ah---t-k----ob- -aj-z----s---i--p---? S_ l____ t____ d___ k__ z_ j____ i_ p____ S- l-h-o t-k-j d-b- k-j z- j-s-i i- p-t-? ----------------------------------------- Se lahko tukaj dobi kaj za jesti in piti? 0
Бихте ли ме събудили в 7.00 часа, моля? Me --st-,--r---m- zbu-il---b se---h? M_ b_____ p______ z______ o_ s______ M- b-s-e- p-o-i-, z-u-i-i o- s-d-i-? ------------------------------------ Me boste, prosim, zbudili ob sedmih? 0

Бебетата четат по устните!

Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!
Знаете ли, че?
Полския принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 45 милиона души. Те живеят предимно в Полша и в някои страни от Източна Европа. Но полски емигранти са разпространили езика си и на други континенти. По света има около 60 милиона души, които говорят полски. С това след руския той е най-говоримият славянски език. Полският е тясно свързан с чешкия и словашкия. Съвременният полски книжовен език се е развил от различни диалекти. Днес те почти не съществуват, тъй като повечето поляци използват официалния език. Полската азбука се основава на латиницата и има 35 букви. Ударението се поставя винаги върху предпоследна сричка на думата. В граматиката съществуват седем падежа и три рода. Почти всяко окончание на дума е признак за склонение или спрежение. Това не прави полския лесен за изучаване ... Но скоро ще бъде един от най-важните езици в Европа!