Разговорник

bg Във влака   »   cs Ve vlaku

34 [трийсет и четири]

Във влака

Във влака

34 [třicet čtyři]

Ve vlaku

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Това ли е влакът за Берлин? J---o v-------B-rl---? J_ t_ v___ d_ B_______ J- t- v-a- d- B-r-í-a- ---------------------- Je to vlak do Berlína? 0
Кога тръгва влакът? V k------o-in---n --ak odj-ž-í? V k____ h____ t__ v___ o_______ V k-l-k h-d-n t-n v-a- o-j-ž-í- ------------------------------- V kolik hodin ten vlak odjíždí? 0
Кога пристига влакът в Берлин? V-k-l-- ho-in d------t-- vla--do-Berlína? V k____ h____ d_____ t__ v___ d_ B_______ V k-l-k h-d-n d-r-z- t-n v-a- d- B-r-í-a- ----------------------------------------- V kolik hodin dorazí ten vlak do Berlína? 0
Извинете, може ли да мина? S do-o--n-m- m------o---? S d_________ m___ p______ S d-v-l-n-m- m-h- p-o-í-? ------------------------- S dovolením, mohu projít? 0
Мисля, че това е моето място. My--ím,--e to--------------. M______ ž_ t___ j_ m_ m_____ M-s-í-, ž- t-t- j- m- m-s-o- ---------------------------- Myslím, že toto je mé místo. 0
Мисля, че седите на моето място. M-sl--,-ž--s----e--a--ém-----ě. M______ ž_ s_____ n_ m__ m_____ M-s-í-, ž- s-d-t- n- m-m m-s-ě- ------------------------------- Myslím, že sedíte na mém místě. 0
Къде е спалният вагон? Kd-----s-a-í --z? K__ j_ s____ v___ K-e j- s-a-í v-z- ----------------- Kde je spací vůz? 0
Спалният вагон е в края на влака. Sp-cí vů- je-n--k-n-- v--k-. S____ v__ j_ n_ k____ v_____ S-a-í v-z j- n- k-n-i v-a-u- ---------------------------- Spací vůz je na konci vlaku. 0
А къде е вагон-ресторантът? – В началото. A--de ---j--el-í-v--? - Ve-----. A k__ j_ j______ v___ – V_______ A k-e j- j-d-l-í v-z- – V-p-e-u- -------------------------------- A kde je jídelní vůz? – Vepředu. 0
Може ли да спя долу? M-hu s-át do-e? M___ s___ d____ M-h- s-á- d-l-? --------------- Mohu spát dole? 0
Може ли да спя в средата? M-h- -y-h-s--t up-os----? M___ b___ s___ u_________ M-h- b-c- s-á- u-r-s-ř-d- ------------------------- Mohl bych spát uprostřed? 0
Може ли да спя горе? M--l by-- --át n--o-e? M___ b___ s___ n______ M-h- b-c- s-á- n-h-ř-? ---------------------- Mohl bych spát nahoře? 0
Кога ще стигнем границата? Kdy-b-d--e n- -ran-c-? K__ b_____ n_ h_______ K-y b-d-m- n- h-a-i-i- ---------------------- Kdy budeme na hranici? 0
Колко трае пътуването до Берлин? Jak--l------r-- c---a--o Be---n-? J__ d_____ t___ c____ d_ B_______ J-k d-o-h- t-v- c-s-a d- B-r-í-a- --------------------------------- Jak dlouho trvá cesta do Berlína? 0
Влакът има ли закъснение? M- --- -lak--po-děn-? M_ t__ v___ z________ M- t-n v-a- z-o-d-n-? --------------------- Má ten vlak zpoždění? 0
Имате ли нещо за четене? Má---ně-o na-č-e-í? M___ n___ n_ č_____ M-t- n-c- n- č-e-í- ------------------- Máte něco na čtení? 0
Тук може ли да се купи нещо за ядене и пиене? Je --dy-------koup-t--ěco k j---u-- -ití? J_ t___ m____ k_____ n___ k j____ a p____ J- t-d- m-ž-é k-u-i- n-c- k j-d-u a p-t-? ----------------------------------------- Je tady možné koupit něco k jídlu a pití? 0
Бихте ли ме събудили в 7.00 часа, моля? M-žete -ě vz----t ----h---n? M_____ m_ v______ v 7 h_____ M-ž-t- m- v-b-d-t v 7 h-d-n- ---------------------------- Můžete mě vzbudit v 7 hodin? 0

Бебетата четат по устните!

Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!
Знаете ли, че?
Полския принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 45 милиона души. Те живеят предимно в Полша и в някои страни от Източна Европа. Но полски емигранти са разпространили езика си и на други континенти. По света има около 60 милиона души, които говорят полски. С това след руския той е най-говоримият славянски език. Полският е тясно свързан с чешкия и словашкия. Съвременният полски книжовен език се е развил от различни диалекти. Днес те почти не съществуват, тъй като повечето поляци използват официалния език. Полската азбука се основава на латиницата и има 35 букви. Ударението се поставя винаги върху предпоследна сричка на думата. В граматиката съществуват седем падежа и три рода. Почти всяко окончание на дума е признак за склонение или спрежение. Това не прави полския лесен за изучаване ... Но скоро ще бъде един от най-важните езици в Европа!