Разговорник

bg Във влака   »   he ‫ברכבת‬

34 [трийсет и четири]

Във влака

Във влака

‫34 [שלושים וארבע]‬

34 [shloshim w'arba]

‫ברכבת‬

barakevet

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Това ли е влакът за Берлин? ‫ה-- -ו--ר--- -ב---ן?‬ ‫___ ז_ ה____ ל_______ ‫-א- ז- ה-כ-ת ל-ר-י-?- ---------------------- ‫האם זו הרכבת לברלין?‬ 0
h-'-m-z--z- --r-kev-t --b--li-? h____ z____ h________ l________ h-'-m z-/-u h-r-k-v-t l-b-r-i-? ------------------------------- ha'im zo/zu harakevet l'berlin?
Кога тръгва влакът? ‫בא-ז- שע- -וצ---הר--ת-‬ ‫_____ ש__ י____ ה______ ‫-א-ז- ש-ה י-צ-ת ה-כ-ת-‬ ------------------------ ‫באיזו שעה יוצאת הרכבת?‬ 0
b-e-z- sh-'-h-----e-t-ha-ake--t? b_____ s_____ y______ h_________ b-e-z- s-a-a- y-t-e-t h-r-k-v-t- -------------------------------- b'eyzo sha'ah yotse't harakevet?
Кога пристига влакът в Берлин? ‫--י-- ש-- מ-י-ה --כ-ת ---ל---‬ ‫_____ ש__ מ____ ה____ ל_______ ‫-א-ז- ש-ה מ-י-ה ה-כ-ת ל-ר-י-?- ------------------------------- ‫באיזו שעה מגיעה הרכבת לברלין?‬ 0
b'-y-o -ha'-- ---i'a--h----eve---'be-l--? b_____ s_____ m______ h________ l________ b-e-z- s-a-a- m-g-'-h h-r-k-v-t l-b-r-i-? ----------------------------------------- b'eyzo sha'ah megi'ah harakevet l'berlin?
Извинете, може ли да мина? ‫סל-חה, -פש- -ע----‬ ‫______ א___ ל______ ‫-ל-ח-, א-ש- ל-ב-ר-‬ -------------------- ‫סליחה, אפשר לעבור?‬ 0
sl-x--,---sha- la'--or? s______ e_____ l_______ s-i-a-, e-s-a- l-'-v-r- ----------------------- slixah, efshar la'avor?
Мисля, че това е моето място. ‫-לי--,-ז-----ום ----‬ ‫______ ז_ ה____ ש____ ‫-ל-ח-, ז- ה-ק-ם ש-י-‬ ---------------------- ‫סליחה, זה המקום שלי.‬ 0
s---ah, -e-----aqo---s--i. s______ z__ h______ s_____ s-i-a-, z-h h-m-q-m s-e-i- -------------------------- slixah, zeh hamaqom sseli.
Мисля, че седите на моето място. ‫ס-י--,--ת -----------ת --קו--של-.‬ ‫______ א_ / ה י___ / ת ב____ ש____ ‫-ל-ח-, א- / ה י-ש- / ת ב-ק-ם ש-י-‬ ----------------------------------- ‫סליחה, את / ה יושב / ת במקום שלי.‬ 0
sli--h---t--/-t yosh----o-hev-t ------m --e-i. s______ a______ y______________ b______ s_____ s-i-a-, a-a-/-t y-s-e-/-o-h-v-t b-m-q-m s-e-i- ---------------------------------------------- slixah, atah/at yoshev/yoshevet bamaqom sseli.
Къде е спалният вагон? ‫היכן ---- קר-ן-השינ-?‬ ‫____ נ___ ק___ ה______ ‫-י-ן נ-צ- ק-ו- ה-י-ה-‬ ----------------------- ‫היכן נמצא קרון השינה?‬ 0
he-k--n -i-t-------n --sh-----? h______ n_____ q____ h_________ h-y-h-n n-m-s- q-r-n h-s-e-n-h- ------------------------------- heykhan nimtsa qaron hasheynah?
Спалният вагон е в края на влака. ‫-ר-ן---ינ- -מ-א--ק-- ה-כ-ת-‬ ‫____ ה____ נ___ ב___ ה______ ‫-ר-ן ה-י-ה נ-צ- ב-צ- ה-כ-ת-‬ ----------------------------- ‫קרון השינה נמצא בקצה הרכבת.‬ 0
q-ron h--hey----nim-s- -iqts-h-har-kev-t. q____ h________ n_____ b______ h_________ q-r-n h-s-e-n-h n-m-s- b-q-s-h h-r-k-v-t- ----------------------------------------- qaron hasheynah nimtsa biqtseh harakevet.
А къде е вагон-ресторантът? – В началото. ‫-י-- נמ-- קר-ן-המ---ה-------ת -רכבת.‬ ‫____ נ___ ק___ ה______ ב_____ ה______ ‫-י-ן נ-צ- ק-ו- ה-ס-ד-? ב-ח-ל- ה-כ-ת-‬ -------------------------------------- ‫היכן נמצא קרון המסעדה? בתחילת הרכבת.‬ 0
hey---n-nimtsa-qaron-h----'a--h?---tx---t h-r----et. h______ n_____ q____ h__________ b_______ h_________ h-y-h-n n-m-s- q-r-n h-m-s-a-a-? b-t-i-a- h-r-k-v-t- ---------------------------------------------------- heykhan nimtsa qaron hamis'adah? b'txilat harakevet.
Може ли да спя долу? ‫-ו-ל--יש-ן ל--ה-‬ ‫____ ל____ ל_____ ‫-ו-ל ל-ש-ן ל-ט-?- ------------------ ‫אוכל לישון למטה?‬ 0
ukh-- lis------matah? u____ l_____ l_______ u-h-l l-s-o- l-m-t-h- --------------------- ukhal lishon l'matah?
Може ли да спя в средата? ‫-וכל----ון-ב-מצע-‬ ‫____ ל____ ב______ ‫-ו-ל ל-ש-ן ב-מ-ע-‬ ------------------- ‫אוכל לישון באמצע?‬ 0
uk-al lisho--b-'-m-sa? u____ l_____ b________ u-h-l l-s-o- b-'-m-s-? ---------------------- ukhal lishon ba'emtsa?
Може ли да спя горе? ‫--כל ---ון -מע-ה?‬ ‫____ ל____ ל______ ‫-ו-ל ל-ש-ן ל-ע-ה-‬ ------------------- ‫אוכל לישון למעלה?‬ 0
u-ha- li-h-n ---a'-ah? u____ l_____ l________ u-h-l l-s-o- l-m-'-a-? ---------------------- ukhal lishon l'ma'lah?
Кога ще стигнем границата? ‫מ---נ--ע -ג-ו--‬ ‫___ נ___ ל______ ‫-ת- נ-י- ל-ב-ל-‬ ----------------- ‫מתי נגיע לגבול?‬ 0
m-ta---ag-a ---v--? m____ n____ l______ m-t-i n-g-a l-g-u-? ------------------- matai nagia lagvul?
Колко трае пътуването до Берлин? ‫כ-- ז-- -ו-כ- הנס-----ברל-ן-‬ ‫___ ז__ א____ ה_____ ל_______ ‫-מ- ז-ן א-ר-ת ה-ס-ע- ל-ר-י-?- ------------------------------ ‫כמה זמן אורכת הנסיעה לברלין?‬ 0
k-mah -m-n-orek-et ----si--- ---erl--? k____ z___ o______ h________ l________ k-m-h z-a- o-e-h-t h-n-s-a-h l-b-r-i-? -------------------------------------- kamah zman orekhet han'sia'h l'berlin?
Влакът има ли закъснение? ‫הא---רכב-----ר--‬ ‫___ ה____ מ______ ‫-א- ה-כ-ת מ-ח-ת-‬ ------------------ ‫האם הרכבת מאחרת?‬ 0
h-'im ----k--et-m--a-ere-? h____ h________ m_________ h-'-m h-r-k-v-t m-'-x-r-t- -------------------------- ha'im harakevet me'axeret?
Имате ли нещо за четене? ‫יש לך--שה--ל-ר-א-‬ ‫__ ל_ מ___ ל______ ‫-ש ל- מ-ה- ל-ר-א-‬ ------------------- ‫יש לך משהו לקרוא?‬ 0
ye-h--e-ha/l-kh-m--h-hu-liqro? y___ l_________ m______ l_____ y-s- l-k-a-l-k- m-s-'-u l-q-o- ------------------------------ yesh lekha/lakh mash'hu liqro?
Тук може ли да се купи нещо за ядене и пиене? ‫-פשר-ל-נ-ת-כ-ן--שהו--א-ול ---ת--?‬ ‫____ ל____ כ__ מ___ ל____ ו_______ ‫-פ-ר ל-נ-ת כ-ן מ-ה- ל-כ-ל ו-ש-ו-?- ----------------------------------- ‫אפשר לקנות כאן משהו לאכול ולשתות?‬ 0
efs-a- ---------'n-m-s-'hu -'ek--l w--is----? e_____ l_____ k___ m______ l______ w_________ e-s-a- l-q-o- k-'- m-s-'-u l-e-h-l w-l-s-t-t- --------------------------------------------- efshar liqnot ka'n mash'hu l'ekhol w'lishtot?
Бихте ли ме събудили в 7.00 часа, моля? ‫ת--- / - -ה----או---בש-- ש---‬ ‫____ / י ל____ א___ ב___ ש____ ‫-ו-ל / י ל-ע-ר א-ת- ב-ע- ש-ע-‬ ------------------------------- ‫תוכל / י להעיר אותי בשעה שבע?‬ 0
t--hal/t-k--- ---------t- -'sha------eva? t____________ l______ o__ b_______ s_____ t-k-a-/-u-h-i l-h-'-r o-i b-s-a-a- s-e-a- ----------------------------------------- tukhal/tukhli l'ha'ir oti b'sha'ah sheva?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Бебетата четат по устните!

Когато бебетата се учат да говорят, те обръщат внимание на устата на родителите си. Психолозите, които изследват детското развитие са открили този факт. Бебетата започват да четат по устните на около шестмесечна възраст. По този начин те се научават как трябва да оформят устата си, за да възпроизвеждат звуци. Когато бебетата са на една година, те вече разбират няколко думи. От тази възраст нататък те отново започват да гледат хората в очите. По този начин те получават много важна информация. Като се вглеждат в очите, те могат да определят дали родителите им са щастливи или тъжни. По този начин те опознават света на чувствата. Но става още по-интересно, когато някой им заговори на чужд език. Тогава бебетата отново започват да четат по устните. По този начин те се научават как да образуват чуждите звуци. Ето защо, когато говорим на бебетата винаги трябва да гледаме в тях. Освен това, бебетата се нуждаят от диалог за развитието на своя език. По-специално, родителите често повтарят това, което бебетата казват. Така бебетата получават обратна връзка. Тя е много важна за кърмачетата. Чрез нея те получават информация, че са разбрани. Това потвърждение мотивира бебета. Те продължават да се забавляват докато се учат да говорят. Така че не е достатъчно само да пускаме аудиокасети за бебета. Проучванията показват, че бебетата наистина са в състояние да четат по устните. При някои експерименти на бебета показали видеозаписи без звук. Видеозаписите били както на родния, така и на чужд език. Бебетата гледали по-дълго записите на собствения си език. И били значително по-съсредоточени при това. Но първите думи на бебета са същите навсякъде по света. "Мама" и "тати" - лесно е да се каже на всички езици!
Знаете ли, че?
Полския принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 45 милиона души. Те живеят предимно в Полша и в някои страни от Източна Европа. Но полски емигранти са разпространили езика си и на други континенти. По света има около 60 милиона души, които говорят полски. С това след руския той е най-говоримият славянски език. Полският е тясно свързан с чешкия и словашкия. Съвременният полски книжовен език се е развил от различни диалекти. Днес те почти не съществуват, тъй като повечето поляци използват официалния език. Полската азбука се основава на латиницата и има 35 букви. Ударението се поставя винаги върху предпоследна сричка на думата. В граматиката съществуват седем падежа и три рода. Почти всяко окончание на дума е признак за склонение или спрежение. Това не прави полския лесен за изучаване ... Но скоро ще бъде един от най-важните езици в Европа!