Разговорник

bg На летището   »   eo Ĉe la flughaveno

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [tridek kvin]

Ĉe la flughaveno

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. M- ŝa-u- -----v- -l-gon -- --e--. M_ ŝ____ r______ f_____ a_ A_____ M- ŝ-t-s r-z-r-i f-u-o- a- A-e-o- --------------------------------- Mi ŝatus rezervi flugon al Ateno. 0
Полетът директен ли е? Ĉu -i- es-a---e----flug-? Ĉ_ t__ e____ r____ f_____ Ĉ- t-o e-t-s r-k-a f-u-o- ------------------------- Ĉu tio estas rekta flugo? 0
Моля, едно място до прозореца, непушачи. Se-fuman- a------e-tr---s--l-ko-, -i---t-s. S________ a____________ s________ m_ p_____ S-n-u-a-, a-u-f-n-s-r-n s-d-o-o-, m- p-t-s- ------------------------------------------- Senfuman, apudfenestran sidlokon, mi petas. 0
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. M- ŝ-tu- kon---mi -i-n r---r-o-. M_ ŝ____ k_______ m___ r________ M- ŝ-t-s k-n-i-m- m-a- r-z-r-o-. -------------------------------- Mi ŝatus konfirmi mian rezervon. 0
Бих искал / искала да откажа резервацията си. M- -at----u-i-- m--n-r-z-rv-n. M_ ŝ____ n_____ m___ r________ M- ŝ-t-s n-l-g- m-a- r-z-r-o-. ------------------------------ Mi ŝatus nuligi mian rezervon. 0
Бих искал / искала да променя резервацията си. Mi-ŝatu-----i---mian ----r---. M_ ŝ____ m_____ m___ r________ M- ŝ-t-s m-d-f- m-a- r-z-r-o-. ------------------------------ Mi ŝatus modifi mian rezervon. 0
Кога излита следващият самолет за Рим? Ki---f-r-----os----se-----a-a-i--i-------o-o? K___ f_________ l_ s_______ a_______ a_ R____ K-a- f-r-e-u-o- l- s-k-a-t- a-i-d-l- a- R-m-? --------------------------------------------- Kiam forveturos la sekvanta aviadilo al Romo? 0
Има ли още две свободни места? Ĉ---e--as--u libe--j----loko-? Ĉ_ r_____ d_ l______ s________ Ĉ- r-s-a- d- l-b-r-j s-d-o-o-? ------------------------------ Ĉu restas du liberaj sidlokoj? 0
Не, имаме само едно място свободно още. N-- re-t-s-a- ni n-- un- li-e-- -id---o. N__ r_____ a_ n_ n__ u__ l_____ s_______ N-, r-s-a- a- n- n-r u-u l-b-r- s-d-o-o- ---------------------------------------- Ne, restas al ni nur unu libera sidloko. 0
Кога ще кацнем? Ki----- -l-e-iĝos? K___ n_ a_________ K-a- n- a-t-r-ĝ-s- ------------------ Kiam ni alteriĝos? 0
Кога ще сме там? Kiam -i --e------? K___ n_ t__ e_____ K-a- n- t-e e-t-s- ------------------ Kiam ni tie estos? 0
Кога има автобус за центъра на града? Ki-m-bu-o---rvet-r-s a--la -rb--e--ro? K___ b___ f_________ a_ l_ u__________ K-a- b-s- f-r-e-u-o- a- l- u-b-c-n-r-? -------------------------------------- Kiam buso forveturos al la urbocentro? 0
Това Вашият куфар ли е? Ĉu-t-----t----i- ---i--? Ĉ_ t__ e____ v__ v______ Ĉ- t-o e-t-s v-a v-l-z-? ------------------------ Ĉu tio estas via valizo? 0
Това Вашата чанта ли е? Ĉu-tio e---s--ia--a--? Ĉ_ t__ e____ v__ s____ Ĉ- t-o e-t-s v-a s-k-? ---------------------- Ĉu tio estas via sako? 0
Това Вашият багаж ли е? Ĉ- -------as-via--a-a-a-o? Ĉ_ t__ e____ v__ p________ Ĉ- t-o e-t-s v-a p-k-ĵ-r-? -------------------------- Ĉu tio estas via pakaĵaro? 0
Колко багаж мога да взема? Ki-m-da -a-a-oj mi -o-------p-rti? K___ d_ p______ m_ p____ k________ K-o- d- p-k-ĵ-j m- p-v-s k-n-o-t-? ---------------------------------- Kiom da pakaĵoj mi povas kunporti? 0
Двайсет килограма. D---- -il--ram-jn. D____ k___________ D-d-k k-l-g-a-o-n- ------------------ Dudek kilogramojn. 0
Какво, само двайсет килограма? Kion? -- -u-----e- k--ogram-j-? K____ Ĉ_ n__ d____ k___________ K-o-? Ĉ- n-r d-d-k k-l-g-a-o-n- ------------------------------- Kion? Ĉu nur dudek kilogramojn? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + есперанто (1-100) MP3 есперанто (1-100)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.