Разговорник
Четене и писане » Legi kaj skribi
-
BG
български
- AR арабски
- DE немски
- EN английски (US)
- EN английски (UK)
- ES испански
- FR френски
- IT италиански
- JA японски
- PT португалски (PT)
- PT португалски (BR)
- ZH китайски (опростен)
- AD адигейски
- AF африкаанс (бурски)
- AM амхарски
- BE беларуски
- BG български
- BN бенгалски
- BS босненски
- CA каталонски
- CS чешки
- DA датски
- EL гръцки
- ET естонски
- FA персийски
- FI финландски
- HE иврит
- HI хинди
- HR хърватски
- HU унгарски
- HY арменски
- ID индонезийски
- KA грузински
- KK казахски
- KN каннада
- KO корейски
- KU кюрдски (курманджи)
- KY киргизки
- LT литовски
- LV латвийски
- MK македонски
- MR маратхи
- NL нидерландски
- NN нинорск
- NO норвежки
- PA панджаби
- PL полски
- RO румънски
- RU руски
- SK словашки
- SL словенски
- SQ албански
- SR сръбски
- SV шведски
- TA тамилски
- TE телугу
- TH тайландски
- TI тигриня
- TL Тагалог
- TR турски
- UK украински
- UR урду
- VI виетнамски
-
EO
есперанто
- AR арабски
- DE немски
- EN английски (US)
- EN английски (UK)
- ES испански
- FR френски
- IT италиански
- JA японски
- PT португалски (PT)
- PT португалски (BR)
- ZH китайски (опростен)
- AD адигейски
- AF африкаанс (бурски)
- AM амхарски
- BE беларуски
- BN бенгалски
- BS босненски
- CA каталонски
- CS чешки
- DA датски
- EL гръцки
- EO есперанто
- ET естонски
- FA персийски
- FI финландски
- HE иврит
- HI хинди
- HR хърватски
- HU унгарски
- HY арменски
- ID индонезийски
- KA грузински
- KK казахски
- KN каннада
- KO корейски
- KU кюрдски (курманджи)
- KY киргизки
- LT литовски
- LV латвийски
- MK македонски
- MR маратхи
- NL нидерландски
- NN нинорск
- NO норвежки
- PA панджаби
- PL полски
- RO румънски
- RU руски
- SK словашки
- SL словенски
- SQ албански
- SR сръбски
- SV шведски
- TA тамилски
- TE телугу
- TH тайландски
- TI тигриня
- TL Тагалог
- TR турски
- UK украински
- UR урду
- VI виетнамски
-
-
001 - Лица 002 - Семейство 003 - Запознанство 004 - В училище 005 - Страни и езици 006 - Четене и писане 007 - Числата 008 - Часът 009 - Дните на седмицата 010 - вчера – днес – утре 011 - Месеците 012 - Напитки 013 - Дейности 014 - Цветовете 015 - Плодове и хранителни продукти 016 - Сезоните и времето 017 - Вкъщи 018 - Почистване на къщата 019 - В кухнята 020 - Кратък разговор 1 021 - Кратък разговор 2 022 - Кратък разговор 3 023 - Изучаване на чужди езици 024 - Уговорка 025 - В града026 - Сред природата 027 - В хотела – Пристигане 028 - В хотела – Оплакване 029 - В ресторанта 1 030 - В ресторанта 2 031 - В ресторанта 3 032 - В ресторанта 4 033 - На гарата 034 - Във влака 035 - На летището 036 - Градски транспорт 037 - На път 038 - В таксито 039 - Автомобилна авария 040 - Осведомяване за пътя 041 - Ориентиране 042 - Разглеждане на града 043 - В зоопарка 044 - Вечерна разходка 045 - В киното 046 - В дискотеката 047 - Подготовка за пътуване 048 - Занимания през отпуската 049 - Спорт 050 - В басейна051 - Покупки 052 - В магазина 053 - Магазини 054 - Пазаруване 055 - Работа 056 - Чувства 057 - При лекаря 058 - Частите на тялото 059 - В пощата 060 - В банката 061 - Числителни редни 062 - Задаване на въпроси 1 063 - Задаване на въпроси 2 064 - Отрицание 1 065 - Отрицание 2 066 - Притежателни местоимения 1 067 - Притежателни местоимения 2 068 - голям – малък 069 - трябва ми / имам нужда – искам 070 - желая, бих желал, искам, бих искал нещо 071 - искам, желая нещо 072 - трябва да направя нещо 073 - мога / разрешено ми е / бива 074 - моля за нещо 075 - аргументирам нещо 1076 - аргументирам нещо 2 077 - аргументирам нещо 3 078 - Прилагателни 1 079 - Прилагателни 2 080 - Прилагателни 3 081 - Минало време 1 082 - Минало време 2 083 - Минало време 3 084 - Минало време 4 085 - Въпроси – Минало време 1 086 - Въпроси – Минало време 2 087 - Минало време на модалните глаголи 1 088 - Минало време на модалните глаголи 2 089 - Повелително наклонение 1 090 - Повелително наклонение 2 091 - Подчинени изречения с че 1 092 - Подчинени изречения с че 2 093 - Подчинени изречения с дали 094 - Съюзи 1 095 - Съюзи 2 096 - Съюзи 3 097 - Съюзи 4 098 - Сложни съюзи 099 - Родителен падеж 100 - Наречия
-
- Предишен
- Следващ
- MP3
- A -
- A
- A+
6 [шест]
Четене и писане
6 [ses]
Изберете как искате да видите превода:
Интернационализми
Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!