Разговорник

bg Сезоните и времето   »   eo Sezonoj kaj vetero

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [dek ses]

Sezonoj kaj vetero

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Това са сезоните: J-n l--sez----: J__ l_ s_______ J-n l- s-z-n-j- --------------- Jen la sezonoj: 0
пролет, лято, La -r-n-empo--la-som---, L_ p_________ l_ s______ L- p-i-t-m-o- l- s-m-r-, ------------------------ La printempo, la somero, 0
есен и зима. l- a-----------a v-n-ro. l_ a_____ k__ l_ v______ l- a-t-n- k-j l- v-n-r-. ------------------------ la aŭtuno kaj la vintro. 0
Лятото е горещо. L--so--r---sta--varm---. L_ s_____ e____ v_______ L- s-m-r- e-t-s v-r-e-a- ------------------------ La somero estas varmega. 0
През лятото слънцето грее. S-m-re -a-s-n---r--as. S_____ l_ s___ b______ S-m-r- l- s-n- b-i-a-. ---------------------- Somere la suno brilas. 0
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. S---r- ni --t-s---om---. S_____ n_ ŝ____ p_______ S-m-r- n- ŝ-t-s p-o-e-i- ------------------------ Somere ni ŝatas promeni. 0
Зимата е студена. L--vintr--estas -a--arma. L_ v_____ e____ m________ L- v-n-r- e-t-s m-l-a-m-. ------------------------- La vintro estas malvarma. 0
През зимата вали сняг или дъжд. Vin-re-ne----aŭ-p---a-. V_____ n____ a_ p______ V-n-r- n-ĝ-s a- p-u-a-. ----------------------- Vintre neĝas aŭ pluvas. 0
През зимата обичаме да стоим вкъщи. V--t-- ---ŝat-s---s----e-me. V_____ n_ ŝ____ r____ h_____ V-n-r- n- ŝ-t-s r-s-i h-j-e- ---------------------------- Vintre ni ŝatas resti hejme. 0
Студено е. M-lv-rma-. M_________ M-l-a-m-s- ---------- Malvarmas. 0
Вали дъжд. Pluv-s. P______ P-u-a-. ------- Pluvas. 0
Духа вятър. V--ta-. V______ V-n-a-. ------- Ventas. 0
Топло е. Varma-. V______ V-r-a-. ------- Varmas. 0
Слънчево е. Su--s. S_____ S-n-s- ------ Sunas. 0
Ясно е. Ga-a-. G_____ G-j-s- ------ Gajas. 0
Какво е времето днес? Kia--s--s -a---t--o--o-i--? K__ e____ l_ v_____ h______ K-a e-t-s l- v-t-r- h-d-a-? --------------------------- Kia estas la vetero hodiaŭ? 0
Днес е студено. Hod-a- malv-rma-. H_____ m_________ H-d-a- m-l-a-m-s- ----------------- Hodiaŭ malvarmas. 0
Днес е топло. H--iaŭ-var-a-. H_____ v______ H-d-a- v-r-a-. -------------- Hodiaŭ varmas. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + есперанто (1-100) MP3 есперанто (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...