Разговорник

bg На летището   »   sl Na letališču

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [petintrideset]

Na letališču

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. Rad(-- ------e-v-r-l--------v--ten-. R_____ b_ r____________ l__ v A_____ R-d-a- b- r-z-r-i-a-(-) l-t v A-e-e- ------------------------------------ Rad(a) bi rezerviral(a) let v Atene. 0
Полетът директен ли е? A-i--- -o-n-po-r-d-- -e-? A__ j_ t_ n_________ l___ A-i j- t- n-p-s-e-e- l-t- ------------------------- Ali je to neposreden let? 0
Моля, едно място до прозореца, непушачи. Pr-s---s---- p-- ---u- --o-d-lku----n--adilce. P_____ s____ p__ o____ v o______ z_ n_________ P-o-i- s-d-ž p-i o-n-, v o-d-l-u z- n-k-d-l-e- ---------------------------------------------- Prosim sedež pri oknu, v oddelku za nekadilce. 0
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. R----) b- po--d--(------j--reze-va--j-. R_____ b_ p_________ s____ r___________ R-d-a- b- p-t-d-l-a- s-o-o r-z-r-a-i-o- --------------------------------------- Rad(a) bi potrdil(a) svojo rezervacijo. 0
Бих искал / искала да откажа резервацията си. R------b----ek---al(-- svojo re---va---o. R_____ b_ p___________ s____ r___________ R-d-a- b- p-e-l-c-l-a- s-o-o r-z-r-a-i-o- ----------------------------------------- Rad(a) bi preklical(a) svojo rezervacijo. 0
Бих искал / искала да променя резервацията си. Ra-(a--bi-sp-em-n-l-a) s-o----ez--va----. R_____ b_ s___________ s____ r___________ R-d-a- b- s-r-m-n-l-a- s-o-o r-z-r-a-i-o- ----------------------------------------- Rad(a) bi spremenil(a) svojo rezervacijo. 0
Кога излита следващият самолет за Рим? K-aj -dle-i n-----nje --t------Ri-? K___ o_____ n________ l_____ v R___ K-a- o-l-t- n-s-e-n-e l-t-l- v R-m- ----------------------------------- Kdaj odleti naslednje letalo v Rim? 0
Има ли още две свободни места? Sta š- -rosta d-- m-s--? S__ š_ p_____ d__ m_____ S-a š- p-o-t- d-a m-s-a- ------------------------ Sta še prosta dva mesta? 0
Не, имаме само едно място свободно още. N---im-mo -- -- e-o pr-s---mesto. N__ i____ l_ š_ e__ p_____ m_____ N-, i-a-o l- š- e-o p-o-t- m-s-o- --------------------------------- Ne, imamo le še eno prosto mesto. 0
Кога ще кацнем? Kd-j -ri--a-em-? K___ p__________ K-a- p-i-t-n-m-? ---------------- Kdaj pristanemo? 0
Кога ще сме там? K--j -omo ta-? K___ b___ t___ K-a- b-m- t-m- -------------- Kdaj bomo tam? 0
Кога има автобус за центъра на града? K-a---elj---ak-en --t-b---v c--ter me--a? K___ p____ k_____ a______ v c_____ m_____ K-a- p-l-e k-k-e- a-t-b-s v c-n-e- m-s-a- ----------------------------------------- Kdaj pelje kakšen avtobus v center mesta? 0
Това Вашият куфар ли е? J- to vaš --v-e-? J_ t_ v__ k______ J- t- v-š k-v-e-? ----------------- Je to vaš kovček? 0
Това Вашата чанта ли е? J- t- vaša t-r--? J_ t_ v___ t_____ J- t- v-š- t-r-a- ----------------- Je to vaša torba? 0
Това Вашият багаж ли е? J- t- --š- pr---aga? J_ t_ v___ p________ J- t- v-š- p-t-j-g-? -------------------- Je to vaša prtljaga? 0
Колко багаж мога да взема? Ko---o ------ge -a-ko -z--em s s-bo? K_____ p_______ l____ v_____ s s____ K-l-k- p-t-j-g- l-h-o v-a-e- s s-b-? ------------------------------------ Koliko prtljage lahko vzamem s sabo? 0
Двайсет килограма. Dvaj--t k-lo-ramov. D______ k__________ D-a-s-t k-l-g-a-o-. ------------------- Dvajset kilogramov. 0
Какво, само двайсет килограма? Ka-, -a-o--vajset-k-lo-ra-o-? K___ s___ d______ k__________ K-j- s-m- d-a-s-t k-l-g-a-o-? ----------------------------- Kaj, samo dvajset kilogramov? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.