Разговорник

bg Пазаруване   »   eo Aĉetumi

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [kvindek kvar]

Aĉetumi

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Mi ŝa--s aĉ--- -----on. M_ ŝ____ a____ d_______ M- ŝ-t-s a-e-i d-n-c-n- ----------------------- Mi ŝatus aĉeti donacon. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Se- -e----m-l-ekosta-. S__ n_ t______________ S-d n- t-o-u-t-k-s-a-. ---------------------- Sed ne tromultekostan. 0
Може би дамска чанта? Ĉ--eb-----ns-ko-? Ĉ_ e___ m________ Ĉ- e-l- m-n-a-o-? ----------------- Ĉu eble mansakon? 0
Какъв цвят желаете? Ki-kol-ran -- ŝ---s? K_________ v_ ŝ_____ K-u-o-o-a- v- ŝ-t-s- -------------------- Kiukoloran vi ŝatus? 0
Черен, кафяв или бял? Ĉ------a-- b-u--n------a-ka-? Ĉ_ n______ b_____ a_ b_______ Ĉ- n-g-a-, b-u-a- a- b-a-k-n- ----------------------------- Ĉu nigran, brunan aŭ blankan? 0
Голяма или малка? Ĉu---an-a---ŭ--algrand--? Ĉ_ g______ a_ m__________ Ĉ- g-a-d-n a- m-l-r-n-a-? ------------------------- Ĉu grandan aŭ malgrandan? 0
Може ли да видя тази? Ĉu-m-----t-- -id- ------n, -----tas? Ĉ_ m_ r_____ v___ ĉ_______ m_ p_____ Ĉ- m- r-j-a- v-d- ĉ---i-n- m- p-t-s- ------------------------------------ Ĉu mi rajtas vidi ĉi-tiun, mi petas? 0
От кожа ли е? Ĉu -i-es-a--el ledo? Ĉ_ ĝ_ e____ e_ l____ Ĉ- ĝ- e-t-s e- l-d-? -------------------- Ĉu ĝi estas el ledo? 0
Или от изкуствена материя? Aŭ -u--l--l-s-o? A_ ĉ_ e_ p______ A- ĉ- e- p-a-t-? ---------------- Aŭ ĉu el plasto? 0
От кожа естествено. El ---o---o-pr-n--le. E_ l____ k___________ E- l-d-, k-m-r-n-b-e- --------------------- El ledo, kompreneble. 0
Това е особено добро качество. Ti- es--s a--rte--on- k--li-o. T__ e____ a_____ b___ k_______ T-o e-t-s a-a-t- b-n- k-a-i-o- ------------------------------ Tio estas aparte bona kvalito. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Ka- ------o v--e-hav-s-f-vo-an--re-o-. K__ l_ s___ v___ h____ f______ p______ K-j l- s-k- v-r- h-v-s f-v-r-n p-e-o-. -------------------------------------- Kaj la sako vere havas favoran prezon. 0
Харесва ми. Ĝi--la-as-al--i. Ĝ_ p_____ a_ m__ Ĝ- p-a-a- a- m-. ---------------- Ĝi plaĉas al mi. 0
Ще я взема. M---in ---n-s. M_ ĝ__ p______ M- ĝ-n p-e-a-. -------------- Mi ĝin prenas. 0
Може ли евентуално да я подменя? Ĉu m- --v-- e-e--u--e-i-t---------i-? Ĉ_ m_ p____ e________ i_________ ĝ___ Ĉ- m- p-v-s e-e-t-a-e i-t-r-a-ĝ- ĝ-n- ------------------------------------- Ĉu mi povas eventuale interŝanĝi ĝin? 0
Разбира се. K---reneb-e. K___________ K-m-r-n-b-e- ------------ Kompreneble. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Ni --pak-- --n---e- d-n-co-. N_ e______ ĝ__ k___ d_______ N- e-p-k-s ĝ-n k-e- d-n-c-n- ---------------------------- Ni enpakas ĝin kiel donacon. 0
Касата е там отсреща. T-e--r-ns---s--s-l- k--ejo. T__ t_____ e____ l_ k______ T-e t-a-s- e-t-s l- k-s-j-. --------------------------- Tie transe estas la kasejo. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + есперанто (1-100) MP3 есперанто (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...