Разговорник

bg На път   »   eo Survoje

37 [трийсет и седем]

На път

На път

37 [tridek sep]

Survoje

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Той пътува с мотор. Li --t--cikl-s. L_ m___________ L- m-t-r-i-l-s- --------------- Li motorciklas. 0
Тъй пътува с велосипед / колело. L---ici-l-s. L_ b________ L- b-c-k-a-. ------------ Li biciklas. 0
Той върви пеш. Li p-ediras. L_ p________ L- p-e-i-a-. ------------ Li piediras. 0
Той пътува с кораб. Li ŝ-pa-. L_ ŝ_____ L- ŝ-p-s- --------- Li ŝipas. 0
Той пътува с лодка. L- bo--a-. L_ b______ L- b-a-a-. ---------- Li boatas. 0
Той плува. Li--a-as. L_ n_____ L- n-ĝ-s- --------- Li naĝas. 0
Опасно ли е тук? Ĉ- estas -a---re ĉi----? Ĉ_ e____ d______ ĉ______ Ĉ- e-t-s d-n-e-e ĉ---i-? ------------------------ Ĉu estas danĝere ĉi-tie? 0
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? Ĉu----as danĝ-re -o-e-p-t-e--r-? Ĉ_ e____ d______ s___ p_________ Ĉ- e-t-s d-n-e-e s-l- p-t-e-u-i- -------------------------------- Ĉu estas danĝere sole petveturi? 0
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? Ĉu -st-- --nĝe---n---e--ro-eni? Ĉ_ e____ d______ n____ p_______ Ĉ- e-t-s d-n-e-e n-k-e p-o-e-i- ------------------------------- Ĉu estas danĝere nokte promeni? 0
Ние объркахме пътя. N- vojerari-. N_ v_________ N- v-j-r-r-s- ------------- Ni vojeraris. 0
Ние сме на погрешен път. N- e---s s-- -a -alĝ---a-vojo. N_ e____ s__ l_ m_______ v____ N- e-t-s s-r l- m-l-u-t- v-j-. ------------------------------ Ni estas sur la malĝusta vojo. 0
Ние трябва да се върнем. Ni de--- -etr-i-i. N_ d____ r________ N- d-v-s r-t-o-r-. ------------------ Ni devas retroiri. 0
Къде може да се паркира тук? Kie-p-r---l---ĉi----? K__ p________ ĉ______ K-e p-r-e-l-s ĉ---i-? --------------------- Kie parkeblas ĉi-tie? 0
Тук има ли паркинг? Ĉu--s-------kej---i-t--? Ĉ_ e____ p______ ĉ______ Ĉ- e-t-s p-r-e-o ĉ---i-? ------------------------ Ĉu estas parkejo ĉi-tie? 0
Колко време може да се паркира тук? K--- lo--- p-r---las ----ie? K___ l____ p________ ĉ______ K-o- l-n-e p-r-e-l-s ĉ---i-? ---------------------------- Kiom longe parkeblas ĉi-tie? 0
Карате ли ски? Ĉ- -- --ia-? Ĉ_ v_ s_____ Ĉ- v- s-i-s- ------------ Ĉu vi skias? 0
Със ски лифта ли ще се качите? Ĉ-------p-----t-r-s p---sk---fto? Ĉ_ v_ s____________ p__ s________ Ĉ- v- s-p-e-v-t-r-s p-r s-i-i-t-? --------------------------------- Ĉu vi suprenveturas per skilifto? 0
Може ли да се заемат тук ски? Ĉu-oni-povas ----e-i----ojn ---ti-? Ĉ_ o__ p____ l______ s_____ ĉ______ Ĉ- o-i p-v-s l-p-e-i s-i-j- ĉ---i-? ----------------------------------- Ĉu oni povas lupreni skiojn ĉi-tie? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + есперанто (1-100) MP3 есперанто (1-100)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!