Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   eo Konversacieto 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [dudek du]

Konversacieto 3

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Пушите ли? Ĉ- v--fumas? Ĉ_ v_ f_____ Ĉ- v- f-m-s- ------------ Ĉu vi fumas? 0
По-рано да. M--ia--f-m-s. M_ i__ f_____ M- i-m f-m-s- ------------- Mi iam fumis. 0
Но сега вече не пуша. Se----- m---- p-u -um-s. S__ n__ m_ n_ p__ f_____ S-d n-n m- n- p-u f-m-s- ------------------------ Sed nun mi ne plu fumas. 0
Пречи ли Ви, ако аз пуша? Ĉu--ena--vin s--mi-f-m-s? Ĉ_ ĝ____ v__ s_ m_ f_____ Ĉ- ĝ-n-s v-n s- m- f-m-s- ------------------------- Ĉu ĝenas vin se mi fumas? 0
Не, въобще не. Ne,-tu----e. N__ t___ n__ N-, t-t- n-. ------------ Ne, tute ne. 0
Това не ми пречи. T----e----as--in. T__ n_ ĝ____ m___ T-o n- ĝ-n-s m-n- ----------------- Tio ne ĝenas min. 0
Ще пиете ли нещо? Ĉ- v- ---us trink- i-n? Ĉ_ v_ ŝ____ t_____ i___ Ĉ- v- ŝ-t-s t-i-k- i-n- ----------------------- Ĉu vi ŝatus trinki ion? 0
Един коняк? Ĉu-k--ja---? Ĉ_ k________ Ĉ- k-n-a-o-? ------------ Ĉu konjakon? 0
Не, предпочитам бира. Ne, p-e---e--e -i---n. N__ p_________ b______ N-, p-e-e-e-l- b-e-o-. ---------------------- Ne, prefereble bieron. 0
Пътувате ли много? Ĉ--v- mul----ojaĝ-s? Ĉ_ v_ m____ v_______ Ĉ- v- m-l-e v-j-ĝ-s- -------------------- Ĉu vi multe vojaĝas? 0
Да, обикновено в командировка. J-s,-p---oft- e--a- -e--caj---jaĝo-. J___ p_______ e____ n______ v_______ J-s- p-e-o-t- e-t-s n-g-c-j v-j-ĝ-j- ------------------------------------ Jes, plejofte estas negocaj vojaĝoj. 0
Но сега сме тук на почивка. Sed ---n-n fer--s ĉi----. S__ n_ n__ f_____ ĉ______ S-d n- n-n f-r-a- ĉ---i-. ------------------------- Sed ni nun ferias ĉi-tie. 0
Каква жега! Kia-var--go! K__ v_______ K-a v-r-e-o- ------------ Kia varmego! 0
Да, днес наистина е горещо. Je-,---di-ŭ-v-r- v-rm--a-. J___ h_____ v___ v________ J-s- h-d-a- v-r- v-r-e-a-. -------------------------- Jes, hodiaŭ vere varmegas. 0
Да излезем на балкона. Ni -r- su-----------o-. N_ i__ s__ l_ b________ N- i-u s-r l- b-l-o-o-. ----------------------- Ni iru sur la balkonon. 0
Утре тук ще има парти. Mo---ŭ -s-os--est--------. M_____ e____ f____ ĉ______ M-r-a- e-t-s f-s-o ĉ---i-. -------------------------- Morgaŭ estos festo ĉi-tie. 0
Ще дойдете ли и Вие? Ĉ- --kaŭ-vi-veno-? Ĉ_ a____ v_ v_____ Ĉ- a-k-ŭ v- v-n-s- ------------------ Ĉu ankaŭ vi venos? 0
Да, ние също сме поканени. Je-- --kaŭ-n- esta--in-it----. J___ a____ n_ e____ i_________ J-s- a-k-ŭ n- e-t-s i-v-t-t-j- ------------------------------ Jes, ankaŭ ni estas invititaj. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + есперанто (1-100) MP3 есперанто (1-100)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...