Разговорник

bg На летището   »   uk В аеропорту

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [тридцять п’ять]

35 [trydtsyatʹ pʺyatʹ]

В аеропорту

V aeroportu

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. Я хо-і---- /-х-т--а би-за-р-ню-а-- квито--д- -фін. Я х____ б_ / х_____ б_ з__________ к_____ д_ А____ Я х-т-в б- / х-т-л- б- з-б-о-ю-а-и к-и-о- д- А-і-. -------------------------------------------------- Я хотів би / хотіла би забронювати квиток до Афін. 0
Y--k--t---by / --oti----------ony-v--y k--tok -----i-. Y_ k_____ b_ / k______ b_ z___________ k_____ d_ A____ Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b- z-b-o-y-v-t- k-y-o- d- A-i-. ------------------------------------------------------ YA khotiv by / khotila by zabronyuvaty kvytok do Afin.
Полетът директен ли е? Ц- -р-м-- ре--? Ц_ п_____ р____ Ц- п-я-и- р-й-? --------------- Це прямий рейс? 0
Tse --y-myy----y-s? T__ p______ r____ T-e p-y-m-y- r-y-s- ------------------- Tse pryamyy̆ rey̆s?
Моля, едно място до прозореца, непушачи. Б--ь-л--к-, м--це ---я--ік-----ля -е-у---и-. Б__________ м____ б___ в_____ д__ н_________ Б-д---а-к-, м-с-е б-л- в-к-а- д-я н-к-р-щ-х- -------------------------------------------- Будь-ласка, місце біля вікна, для некурящих. 0
B--ʹ-l-sk---m--t----il-a vikna, d-y- -e-ur--shch---. B__________ m_____ b____ v_____ d___ n______________ B-d---a-k-, m-s-s- b-l-a v-k-a- d-y- n-k-r-a-h-h-k-. ---------------------------------------------------- Budʹ-laska, mistse bilya vikna, dlya nekuryashchykh.
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. Я-хо--в--- --х-ті-- ------тверд-т--м-ю-бр-ню. Я х____ б_ / х_____ б_ п__________ м__ б_____ Я х-т-в б- / х-т-л- б- п-д-в-р-и-и м-ю б-о-ю- --------------------------------------------- Я хотів би / хотіла би підтвердити мою броню. 0
YA -ho--v b- - -h--ila--y --dt-----ty--oy------y-. Y_ k_____ b_ / k______ b_ p__________ m___ b______ Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b- p-d-v-r-y-y m-y- b-o-y-. -------------------------------------------------- YA khotiv by / khotila by pidtverdyty moyu bronyu.
Бих искал / искала да откажа резервацията си. Я--от-- ---- х---ла--и скас-ва-- --ю-брон-. Я х____ б_ / х_____ б_ с________ м__ б_____ Я х-т-в б- / х-т-л- б- с-а-у-а-и м-ю б-о-ю- ------------------------------------------- Я хотів би / хотіла би скасувати мою броню. 0
YA----ti---y --k-o-i-a -y s-asuv--y-moy----ony-. Y_ k_____ b_ / k______ b_ s________ m___ b______ Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b- s-a-u-a-y m-y- b-o-y-. ------------------------------------------------ YA khotiv by / khotila by skasuvaty moyu bronyu.
Бих искал / искала да променя резервацията си. Я --ті- -и - х-т--а ----ер-н--т--з--о-лення-м----б-о--. Я х____ б_ / х_____ б_ п________ з_________ м___ б_____ Я х-т-в б- / х-т-л- б- п-р-н-с-и з-м-в-е-н- м-є- б-о-і- ------------------------------------------------------- Я хотів би / хотіла би перенести замовлення моєї броні. 0
Y- ----i--by---kh-til- ---p--e-esty zamo-len-ya-m--e-̈ --on-. Y_ k_____ b_ / k______ b_ p________ z__________ m____ b_____ Y- k-o-i- b- / k-o-i-a b- p-r-n-s-y z-m-v-e-n-a m-y-i- b-o-i- ------------------------------------------------------------- YA khotiv by / khotila by perenesty zamovlennya moyeï broni.
Кога излита следващият самолет за Рим? Ко-и---й-ли---- рей- до--и--? К___ н_________ р___ д_ Р____ К-л- н-й-л-ж-и- р-й- д- Р-м-? ----------------------------- Коли найближчий рейс до Риму? 0
Koly-nay-b-yz--hy---rey̆s ----y-u? K___ n___________ r___ d_ R____ K-l- n-y-b-y-h-h-y- r-y-s d- R-m-? ---------------------------------- Koly nay̆blyzhchyy̆ rey̆s do Rymu?
Има ли още две свободни места? Є щ--д-а в---н-х ---ц-? Є щ_ д__ в______ м_____ Є щ- д-а в-л-н-х м-с-я- ----------------------- Є ще два вільних місця? 0
YE-shch----- --lʹnykh --stsy-? Y_ s____ d__ v_______ m_______ Y- s-c-e d-a v-l-n-k- m-s-s-a- ------------------------------ YE shche dva vilʹnykh mistsya?
Не, имаме само едно място свободно още. Ні,-є-лиш-----е в-л--е-----е. Н__ є л___ о___ в_____ м_____ Н-, є л-ш- о-н- в-л-н- м-с-е- ----------------------------- Ні, є лише одне вільне місце. 0
N----e ------------il-n- ---tse. N__ y_ l____ o___ v_____ m______ N-, y- l-s-e o-n- v-l-n- m-s-s-. -------------------------------- Ni, ye lyshe odne vilʹne mistse.
Кога ще кацнем? Коли-м---риз--л--мо--? К___ м_ п_____________ К-л- м- п-и-е-л-є-о-я- ---------------------- Коли ми приземляємося? 0
Ko-y-my--ry--m--ay------? K___ m_ p________________ K-l- m- p-y-e-l-a-e-o-y-? ------------------------- Koly my pryzemlyayemosya?
Кога ще сме там? К--- ми при-уваємо? К___ м_ п__________ К-л- м- п-и-у-а-м-? ------------------- Коли ми прибуваємо? 0
K--y--- pr-b--ayemo? K___ m_ p___________ K-l- m- p-y-u-a-e-o- -------------------- Koly my prybuvayemo?
Кога има автобус за центъра на града? К-ли ї-д-т--ав-об-- ----н-р----т-? К___ ї_____ а______ в ц____ м_____ К-л- ї-д-т- а-т-б-с в ц-н-р м-с-а- ---------------------------------- Коли їздить автобус в центр міста? 0
K-l- i-zd-----vt-----v-t-e--r -i---? K___ ï_____ a______ v t_____ m_____ K-l- i-z-y-ʹ a-t-b-s v t-e-t- m-s-a- ------------------------------------ Koly ïzdytʹ avtobus v tsentr mista?
Това Вашият куфар ли е? Ц--В-ш--в-ліз-? Ц_ В___ в______ Ц- В-ш- в-л-з-? --------------- Це Ваша валіза? 0
Tse-Vas---val---? T__ V____ v______ T-e V-s-a v-l-z-? ----------------- Tse Vasha valiza?
Това Вашата чанта ли е? Це-Ва-а-с----? Ц_ В___ с_____ Ц- В-ш- с-м-а- -------------- Це Ваша сумка? 0
T-e V-s-a --m-a? T__ V____ s_____ T-e V-s-a s-m-a- ---------------- Tse Vasha sumka?
Това Вашият багаж ли е? Ц- -а---а--ж? Ц_ В__ б_____ Ц- В-ш б-г-ж- ------------- Це Ваш багаж? 0
Ts--V--h ba--zh? T__ V___ b______ T-e V-s- b-h-z-? ---------------- Tse Vash bahazh?
Колко багаж мога да взема? Як б-га-о -ага-у я-мо---взят-? Я_ б_____ б_____ я м___ в_____ Я- б-г-т- б-г-ж- я м-ж- в-я-и- ------------------------------ Як багато багажу я можу взяти? 0
Ya---a---o ---az-- -- mo--u -zy-ty? Y__ b_____ b______ y_ m____ v______ Y-k b-h-t- b-h-z-u y- m-z-u v-y-t-? ----------------------------------- Yak bahato bahazhu ya mozhu vzyaty?
Двайсет килограма. Д-адця-- к-логр-м. Д_______ к________ Д-а-ц-т- к-л-г-а-. ------------------ Двадцять кілограм. 0
D-a-ts--tʹ---l-h--m. D_________ k________ D-a-t-y-t- k-l-h-a-. -------------------- Dvadtsyatʹ kilohram.
Какво, само двайсет килограма? Що, --л-ки--ва-цят- ---огр-м? Щ__ т_____ д_______ к________ Щ-, т-л-к- д-а-ц-т- к-л-г-а-? ----------------------------- Що, тільки двадцять кілограм? 0
Shcho, --l-ky -va-ts-at-------ram? S_____ t_____ d_________ k________ S-c-o- t-l-k- d-a-t-y-t- k-l-h-a-? ---------------------------------- Shcho, tilʹky dvadtsyatʹ kilohram?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + украински (1-100) MP3 украински (1-100)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.