Разговорник

bg На летището   »   sv Vid flygplatsen

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [trettiofem]

Vid flygplatsen

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. J-g --u-l- v--j--bo---ett--l-- ti-------. J__ s_____ v____ b___ e__ f___ t___ A____ J-g s-u-l- v-l-a b-k- e-t f-y- t-l- A-e-. ----------------------------------------- Jag skulle vilja boka ett flyg till Aten. 0
Полетът директен ли е? Är---t et---irek---yg? Ä_ d__ e__ d__________ Ä- d-t e-t d-r-k-f-y-? ---------------------- Är det ett direktflyg? 0
Моля, едно място до прозореца, непушачи. En-fö--te--l--- -ör------r--ar-------. E_ f___________ f__ i___ r______ t____ E- f-n-t-r-l-t- f-r i-k- r-k-r-, t-c-. -------------------------------------- En fönsterplats för icke rökare, tack. 0
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. J-- skull--v-lja-be-r-fta -in -es-r---i-g. J__ s_____ v____ b_______ m__ r___________ J-g s-u-l- v-l-a b-k-ä-t- m-n r-s-r-e-i-g- ------------------------------------------ Jag skulle vilja bekräfta min reservering. 0
Бих искал / искала да откажа резервацията си. Jag----l-----l-- av--ka mi- r--e-ve-i--. J__ s_____ v____ a_____ m__ r___________ J-g s-u-l- v-l-a a-b-k- m-n r-s-r-e-i-g- ---------------------------------------- Jag skulle vilja avboka min reservering. 0
Бих искал / искала да променя резервацията си. Ja--s-ul---v-lj- ---a-o- --n--es--ve-ing. J__ s_____ v____ b___ o_ m__ r___________ J-g s-u-l- v-l-a b-k- o- m-n r-s-r-e-i-g- ----------------------------------------- Jag skulle vilja boka om min reservering. 0
Кога излита следващият самолет за Рим? När --- nästa---yg -i-- Rom? N__ g__ n____ f___ t___ R___ N-r g-r n-s-a f-y- t-l- R-m- ---------------------------- När går nästa flyg till Rom? 0
Има ли още две свободни места? Fin-s--et t-----d-ga p-at-er k-ar? F____ d__ t__ l_____ p______ k____ F-n-s d-t t-å l-d-g- p-a-s-r k-a-? ---------------------------------- Finns det två lediga platser kvar? 0
Не, имаме само едно място свободно още. N--, ----ar--ar- -n-l--i- -la-- --a-. N___ v_ h__ b___ e_ l____ p____ k____ N-j- v- h-r b-r- e- l-d-g p-a-s k-a-. ------------------------------------- Nej, vi har bara en ledig plats kvar. 0
Кога ще кацнем? När la---r--i? N__ l_____ v__ N-r l-n-a- v-? -------------- När landar vi? 0
Кога ще сме там? N----r--i dä-? N__ ä_ v_ d___ N-r ä- v- d-r- -------------- När är vi där? 0
Кога има автобус за центъра на града? När g-- -u--en-till-c--t--m? N__ g__ b_____ t___ c_______ N-r g-r b-s-e- t-l- c-n-r-m- ---------------------------- När går bussen till centrum? 0
Това Вашият куфар ли е? Ä--det--r -es-äsk-? Ä_ d__ e_ r________ Ä- d-t e- r-s-ä-k-? ------------------- Är det er resväska? 0
Това Вашата чанта ли е? Är d-t-e------a? Ä_ d__ e_ v_____ Ä- d-t e- v-s-a- ---------------- Är det er väska? 0
Това Вашият багаж ли е? Ä- --t --t-b--a--? Ä_ d__ e__ b______ Ä- d-t e-t b-g-g-? ------------------ Är det ert bagage? 0
Колко багаж мога да взема? H-r--yc-e- -ag-ge ----j-g--a-med m--? H__ m_____ b_____ k__ j__ t_ m__ m___ H-r m-c-e- b-g-g- k-n j-g t- m-d m-g- ------------------------------------- Hur mycket bagage kan jag ta med mig? 0
Двайсет килограма. T---o-k-lo. T____ k____ T-u-o k-l-. ----------- Tjugo kilo. 0
Какво, само двайсет килограма? V-d--b--- -j--o-ki-o? V___ b___ t____ k____ V-d- b-r- t-u-o k-l-? --------------------- Vad, bara tjugo kilo? 0

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.