Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   eo deziri ion

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [sepdek]

deziri ion

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Искате ли да пушите? Ĉu--i de------fu-i? Ĉ_ v_ d______ f____ Ĉ- v- d-z-r-s f-m-? ------------------- Ĉu vi deziras fumi? 0
Искате ли да танцувате? Ĉ--v--d----a--da--i? Ĉ_ v_ d______ d_____ Ĉ- v- d-z-r-s d-n-i- -------------------- Ĉu vi deziras danci? 0
Искате ли да се разходите? Ĉ--v--dez------ro-en-? Ĉ_ v_ d______ p_______ Ĉ- v- d-z-r-s p-o-e-i- ---------------------- Ĉu vi deziras promeni? 0
Искам да пуша. Mi dezi--- fu--. M_ d______ f____ M- d-z-r-s f-m-. ---------------- Mi deziras fumi. 0
Искате ли цигара? Ĉ- -i d-z--as--iga--do-? Ĉ_ v_ d______ c_________ Ĉ- v- d-z-r-s c-g-r-d-n- ------------------------ Ĉu vi deziras cigaredon? 0
Той иска огънче. L- d--i--- -a--on. L_ d______ f______ L- d-z-r-s f-j-o-. ------------------ Li deziras fajron. 0
Искам да пия нещо. Mi-d----a--io----inki. M_ d______ i__ t______ M- d-z-r-s i-n t-i-k-. ---------------------- Mi deziras ion trinki. 0
Искам да ям нещо. Mi -e-iras io- manĝ-. M_ d______ i__ m_____ M- d-z-r-s i-n m-n-i- --------------------- Mi deziras ion manĝi. 0
Искам да си отдъхна малко. M- dezira----- ripozi. M_ d______ i__ r______ M- d-z-r-s i-m r-p-z-. ---------------------- Mi deziras iom ripozi. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Mi d-z-ras-io- -e-a-di----vi. M_ d______ i__ d______ a_ v__ M- d-z-r-s i-n d-m-n-i a- v-. ----------------------------- Mi deziras ion demandi al vi. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Mi dez-ras-io---et- de--i. M_ d______ i__ p___ d_ v__ M- d-z-r-s i-n p-t- d- v-. -------------------------- Mi deziras ion peti de vi. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. M--de-i-as-al--o-----ti-v-n. M_ d______ a_ i_ i_____ v___ M- d-z-r-s a- i- i-v-t- v-n- ---------------------------- Mi deziras al io inviti vin. 0
Какво обичате / желаете, моля? K--n--i---zira-,-m---et--? K___ v_ d_______ m_ p_____ K-o- v- d-z-r-s- m- p-t-s- -------------------------- Kion vi deziras, mi petas? 0
Желаете ли кафе? Ĉ- -i-d--i--s -a---? Ĉ_ v_ d______ k_____ Ĉ- v- d-z-r-s k-f-n- -------------------- Ĉu vi deziras kafon? 0
Или предпочитате чай? A- -- -i --e--ra- -eo-? A_ ĉ_ v_ p_______ t____ A- ĉ- v- p-e-e-a- t-o-? ----------------------- Aŭ ĉu vi preferas teon? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. N- ----- vet-ri-h-jme-. N_ v____ v_____ h______ N- v-l-s v-t-r- h-j-e-. ----------------------- Ni volas veturi hejmen. 0
Желаете ли такси? Ĉu--i -ez-ra--t-k----? Ĉ_ v_ d______ t_______ Ĉ- v- d-z-r-s t-k-i-n- ---------------------- Ĉu vi deziras taksion? 0
Те искат да се обадят по телефона. I-- -e-ira- tel--oni. I__ d______ t________ I-i d-z-r-s t-l-f-n-. --------------------- Ili deziras telefoni. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + есперанто (1-100) MP3 есперанто (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.