Разговорник

bg На летището   »   hr Na aerodromu

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

35 [trideset i pet]

Na aerodromu

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. Ht---/ ----l--b---r--e--i-ati-l-t-za-A--n-. H___ / H_____ b__ r__________ l__ z_ A_____ H-i- / H-j-l- b-h r-z-r-i-a-i l-t z- A-e-u- ------------------------------------------- Htio / Htjela bih rezervirati let za Atenu. 0
Полетът директен ли е? D---i-je--o izrav-- le-? D_ l_ j_ t_ i______ l___ D- l- j- t- i-r-v-n l-t- ------------------------ Da li je to izravan let? 0
Моля, едно място до прозореца, непушачи. M-l-m mj--t--d- --o---a- -a ne--ša--. M____ m_____ d_ p_______ z_ n________ M-l-m m-e-t- d- p-o-o-a- z- n-p-š-č-. ------------------------------------- Molim mjesto do prozora, za nepušače. 0
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. H-io --ht--l- bi---otvrd-ti --o-u--ez--va-ij-. H___ / h_____ b__ p________ s____ r___________ H-i- / h-j-l- b-h p-t-r-i-i s-o-u r-z-r-a-i-u- ---------------------------------------------- Htio / htjela bih potvrditi svoju rezervaciju. 0
Бих искал / искала да откажа резервацията си. H-i--/-h----a--i- -t-rni------v--- r-ze-v----u. H___ / h_____ b__ s_________ s____ r___________ H-i- / h-j-l- b-h s-o-n-r-t- s-o-u r-z-r-a-i-u- ----------------------------------------------- Htio / htjela bih stornirati svoju rezervaciju. 0
Бих искал / искала да променя резервацията си. Htio-/------a bi--pr-m---n--i--v--u reze---c--u. H___ / h_____ b__ p__________ s____ r___________ H-i- / h-j-l- b-h p-o-i-e-i-i s-o-u r-z-r-a-i-u- ------------------------------------------------ Htio / htjela bih promijeniti svoju rezervaciju. 0
Кога излита следващият самолет за Рим? K--a---lije-e----e-e----ra--p--- -a R-m? K___ p_______ s_______ z________ z_ R___ K-d- p-l-j-ć- s-j-d-ć- z-a-o-l-v z- R-m- ---------------------------------------- Kada polijeće sljedeći zrakoplov za Rim? 0
Има ли още две свободни места? Je----------odna-jo----- --e--a? J___ l_ s_______ j__ d__ m______ J-s- l- s-o-o-n- j-š d-a m-e-t-? -------------------------------- Jesu li slobodna još dva mjesta? 0
Не, имаме само едно място свободно още. N-----a------ s----j-d-- slob-d-- m--s--. N__ i____ j__ s___ j____ s_______ m______ N-, i-a-o j-š s-m- j-d-o s-o-o-n- m-e-t-. ----------------------------------------- Ne, imamo još samo jedno slobodno mjesto. 0
Кога ще кацнем? K-d- s-i-e-emo? K___ s_________ K-d- s-i-e-e-o- --------------- Kada slijećemo? 0
Кога ще сме там? Kad- s----am-? K___ s__ t____ K-d- s-o t-m-? -------------- Kada smo tamo? 0
Кога има автобус за центъра на града? Kada -oz- -u-o--- - c-ntar gr-d-? K___ v___ a______ u c_____ g_____ K-d- v-z- a-t-b-s u c-n-a- g-a-a- --------------------------------- Kada vozi autobus u centar grada? 0
Това Вашият куфар ли е? D--li -e-to V-š -o--r? D_ l_ j_ t_ V__ k_____ D- l- j- t- V-š k-f-r- ---------------------- Da li je to Vaš kofer? 0
Това Вашата чанта ли е? Da ----e t- -aš- -orba? D_ l_ j_ t_ V___ t_____ D- l- j- t- V-š- t-r-a- ----------------------- Da li je to Vaša torba? 0
Това Вашият багаж ли е? Da--- -e-t--Va-a -r---a-a? D_ l_ j_ t_ V___ p________ D- l- j- t- V-š- p-t-j-g-? -------------------------- Da li je to Vaša prtljaga? 0
Колко багаж мога да взема? K--ik--pr--jaga m----p-ni-e--? K_____ p_______ m___ p________ K-l-k- p-t-j-g- m-g- p-n-j-t-? ------------------------------ Koliko prtljaga mogu ponijeti? 0
Двайсет килограма. Dv----e- --la. D_______ k____ D-a-e-e- k-l-. -------------- Dvadeset kila. 0
Какво, само двайсет килограма? Št-,---m- d--d-set-k---? Š___ s___ d_______ k____ Š-o- s-m- d-a-e-e- k-l-? ------------------------ Što, samo dvadeset kila? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хърватски (1-100) MP3 хърватски (1-100)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.