Разговорник

bg Минало време 1   »   eo Is-tempo 1

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

81 [okdek unu]

Is-tempo 1

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Пиша s-ri-i s_____ s-r-b- ------ skribi 0
Той написа писмо. Li--kri-is---t-ro-. L_ s______ l_______ L- s-r-b-s l-t-r-n- ------------------- Li skribis leteron. 0
А тя надписваше картичка. Ka--ŝi-------s--a-ton. K__ ŝ_ s______ k______ K-j ŝ- s-r-b-s k-r-o-. ---------------------- Kaj ŝi skribis karton. 0
Чета le-i l___ l-g- ---- legi 0
Той четеше илюстровано списание. Li leg-s-rev-o-. L_ l____ r______ L- l-g-s r-v-o-. ---------------- Li legis revuon. 0
А тя четеше книга. K---ŝi-legi--l---on. K__ ŝ_ l____ l______ K-j ŝ- l-g-s l-b-o-. -------------------- Kaj ŝi legis libron. 0
Вземам p-eni p____ p-e-i ----- preni 0
Той взе цигара. Li pren-s ci-a---on. L_ p_____ c_________ L- p-e-i- c-g-r-d-n- -------------------- Li prenis cigaredon. 0
Тя взе парче шоколад. Ŝi---enis-pec-------o----do. Ŝ_ p_____ p____ d_ ĉ________ Ŝ- p-e-i- p-c-n d- ĉ-k-l-d-. ---------------------------- Ŝi prenis pecon da ĉokolado. 0
Той не беше предан, но тя беше предана. Li-e-t-s-ma-f---l-- s-- ŝi ----s-f-d---. L_ e____ m_________ s__ ŝ_ e____ f______ L- e-t-s m-l-i-e-a- s-d ŝ- e-t-s f-d-l-. ---------------------------------------- Li estis malfidela, sed ŝi estis fidela. 0
Той беше мързелив, но тя беше старателна. L- est-- -al--li-e-ta, --d-ŝ- -s--s-di--ge-t-. L_ e____ m____________ s__ ŝ_ e____ d_________ L- e-t-s m-l-i-i-e-t-, s-d ŝ- e-t-s d-l-g-n-a- ---------------------------------------------- Li estis maldiligenta, sed ŝi estis diligenta. 0
Той беше беден, но тя беше богата. Li-es--s-ma--i-a--sed ŝ- e--i----ĉa. L_ e____ m_______ s__ ŝ_ e____ r____ L- e-t-s m-l-i-a- s-d ŝ- e-t-s r-ĉ-. ------------------------------------ Li estis malriĉa, sed ŝi estis riĉa. 0
Той нямаше пари, а дългове. Li -----------no-,--e- ma-e ---d-j-. L_ n_ h____ m_____ s__ m___ ŝ_______ L- n- h-v-s m-n-n- s-d m-l- ŝ-l-o-n- ------------------------------------ Li ne havis monon, sed male ŝuldojn. 0
Той нямаше късмет, а само несполука. Li-ne-e-t-s-b-n--n--,-s-d---le--a-bo-ŝa-ca. L_ n_ e____ b________ s__ m___ m___________ L- n- e-t-s b-n-a-c-, s-d m-l- m-l-o-ŝ-n-a- ------------------------------------------- Li ne estis bonŝanca, sed male malbonŝanca. 0
Той нямаше успех, а неуспех. Li-ne h--i----k-----,-se----l- -alsu-c-s--. L_ n_ h____ s________ s__ m___ m___________ L- n- h-v-s s-k-e-o-, s-d m-l- m-l-u-c-s-n- ------------------------------------------- Li ne havis sukceson, sed male malsukceson. 0
Той не беше доволен, а недоволен. L--n--e-t-s--o---nta,-s------e--al-on--n-a. L_ n_ e____ k________ s__ m___ m___________ L- n- e-t-s k-n-e-t-, s-d m-l- m-l-o-t-n-a- ------------------------------------------- Li ne estis kontenta, sed male malkontenta. 0
Той не беше щастлив, а нещастен. L--n- -sti---e-i--, ------l--mal-el---. L_ n_ e____ f______ s__ m___ m_________ L- n- e-t-s f-l-ĉ-, s-d m-l- m-l-e-i-a- --------------------------------------- Li ne estis feliĉa, sed male malfeliĉa. 0
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. L--n- -s--s--impa-i-, -ed--al--mal--m-a-i-. L_ n_ e____ s________ s__ m___ m___________ L- n- e-t-s s-m-a-i-, s-d m-l- m-l-i-p-t-a- ------------------------------------------- Li ne estis simpatia, sed male malsimpatia. 0

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...