Разговорник

bg Подготовка за пътуване   »   eo Vojaĝpreparoj

47 [четирийсет и седем]

Подготовка за пътуване

Подготовка за пътуване

47 [kvardek sep]

Vojaĝpreparoj

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Трябва да стегнеш багажа! Vi de-----a-i--ia--va-iz-n! V_ d____ p___ n___ v_______ V- d-v-s p-k- n-a- v-l-z-n- --------------------------- Vi devas paki nian valizon! 0
Внимавай да не забравиш нещо! Vi--ev---fo-------e-i-n! V_ d____ f______ n______ V- d-v-s f-r-e-i n-n-o-! ------------------------ Vi devas forgesi nenion! 0
Трябва ти голям куфар! Vi--ez-na- -r-nd-n ---izo-! V_ b______ g______ v_______ V- b-z-n-s g-a-d-n v-l-z-n- --------------------------- Vi bezonas grandan valizon! 0
Не забравяй паспорта! N- ---g-su via- --s------! N_ f______ v___ p_________ N- f-r-e-u v-a- p-s-o-t-n- -------------------------- Ne forgesu vian pasporton! 0
Не забравяй самолетния билет! N- f-r-es- v-an f------et-n! N_ f______ v___ f___________ N- f-r-e-u v-a- f-u-b-l-t-n- ---------------------------- Ne forgesu vian flugbileton! 0
Не забравяй пътническите чекове! N- fo----u-v-a-n----a-o--k-jn! N_ f______ v____ v____________ N- f-r-e-u v-a-n v-j-ĝ-ĉ-k-j-! ------------------------------ Ne forgesu viajn vojaĝoĉekojn! 0
Вземи крем против слънце. Ku-p-en- sunŝ--man -r-mo-. K_______ s________ k______ K-n-r-n- s-n-i-m-n k-e-o-. -------------------------- Kunprenu sunŝirman kremon. 0
Вземи слънчевите очила. Kunp---- sun-kulvitr-jn. K_______ s______________ K-n-r-n- s-n-k-l-i-r-j-. ------------------------ Kunprenu sunokulvitrojn. 0
Вземи слънчевата шапка. K-np-enu s---a----n. K_______ s__________ K-n-r-n- s-n-a-e-o-. -------------------- Kunprenu sunĉapelon. 0
Искаш ли да вземеш пътна карта? Ĉu v----l-- ---p--n- -o-mapo-? Ĉ_ v_ v____ k_______ v________ Ĉ- v- v-l-s k-n-r-n- v-j-a-o-? ------------------------------ Ĉu vi volas kunpreni vojmapon? 0
Искаш ли да вземеш пътеводител? Ĉ- v- vol-s-k-npr-ni-gvidlibr--? Ĉ_ v_ v____ k_______ g__________ Ĉ- v- v-l-s k-n-r-n- g-i-l-b-o-? -------------------------------- Ĉu vi volas kunpreni gvidlibron? 0
Искаш ли да вземеш чадър? Ĉu -i -o--s-k--pren---luv--b-----? Ĉ_ v_ v____ k_______ p____________ Ĉ- v- v-l-s k-n-r-n- p-u-o-b-e-o-? ---------------------------------- Ĉu vi volas kunpreni pluvombrelon? 0
Не забравяй панталоните, ризите, чорапите. Me------ren--l- p--t-lon-j----- --miz-j----a ŝ--u-poj-. M_____ p____ l_ p___________ l_ ĉ________ l_ ŝ_________ M-m-r- p-e-i l- p-n-a-o-o-n- l- ĉ-m-z-j-, l- ŝ-r-m-o-n- ------------------------------------------------------- Memoru preni la pantalonojn, la ĉemizojn, la ŝtrumpojn. 0
Не забравяй вратовръзките, коланите, саката. M----u -r-------k-a-at-j---l--zo--jn- la----rt-ak---. M_____ p____ l_ k_________ l_ z______ l_ s___________ M-m-r- p-e-i l- k-a-a-o-n- l- z-n-j-, l- s-o-t-a-o-n- ----------------------------------------------------- Memoru preni la kravatojn, la zonojn, la sportjakojn. 0
Не забравяй пижамите, нощниците и тениските. M----u-p-en- ----i---ojn------okt--o---n ka--la-t------oj-. M_____ p____ l_ p________ l_ n__________ k__ l_ t__________ M-m-r- p-e-i l- p-ĵ-m-j-, l- n-k-o-o-o-n k-j l- t-ĉ-m-z-j-. ----------------------------------------------------------- Memoru preni la piĵamojn, la noktorobojn kaj la t-ĉemizojn. 0
Трябват ти обувки, сандали и ботуши. V--b-zo-as-ŝ--jn- --nd--oj--k-- -ot--n. V_ b______ ŝ_____ s________ k__ b______ V- b-z-n-s ŝ-o-n- s-n-a-o-n k-j b-t-j-. --------------------------------------- Vi bezonas ŝuojn, sandalojn kaj botojn. 0
Трябват ти носни кърпички, сапун и ножичка. V- --zo--- ----ukoj-, -ap-n ----u---to------. V_ b______ p_________ s____ k__ u____________ V- b-z-n-s p-ŝ-u-o-n- s-p-n k-j u-g-t-n-i-o-. --------------------------------------------- Vi bezonas poŝtukojn, sapon kaj ungotondilon. 0
Трябват ти гребен, четка за зъби и паста за зъби. Vi--e--n-s----bil--,-de----r-s-n-ka---en-o---t--. V_ b______ k________ d__________ k__ d___________ V- b-z-n-s k-m-i-o-, d-n-o-r-s-n k-j d-n-o-a-t-n- ------------------------------------------------- Vi bezonas kombilon, dentobroson kaj dentopaston. 0

Бъдещето на езиците

Повече от 1.3 милиарда души говорят китайски език. Това прави китайският най-говоримият език в света. Това положение ще се запази още много години напред. Но бъдещето на много други езици не изглежда толкова положително. Тъй като много местни езици ще загинат. Понастоящем се говорят около 6000 различни езика. Но експерти смятат, че по-голямата част от тях са застрашени от изчезване. Около 90 % от всички езици ще изчезнат. Повечето от тях ще отмрат още през този век. Това означава, че по един език ще се губи всеки ден. Значимостта на различните езици също ще се променя в бъдеще. Английският все още е на второ място. Но броят на носителите на езиците също не остава непроменен. За това е отговорно демографското развитие. След няколко десетилетия, други езици ще бъдат доминиращи. Хинди/урду и арабският скоро ще бъдат на второ и трето място. Английският ще заеме четвърто място. А немският напълно ще изчезне от първата десетка. На свой ред, малайският ще се числи към най-важните езици. Докато много езици загиват, нови ще се появяват. Те ще бъдат хибридни езици. Тези езикови хибриди ще бъдат говорени предимно в градовете. Напълно нови варианти на езиците също ще се развият. Така че в бъдеще ще има различни форми на английски език. Броят на двуезичните хора ще се увеличи значително в световен мащаб. Как ние ще говорим в бъдеще не е ясно. Но дори и след 100 години все още ще има различни езици. Така че ученето няма да свърши толкова бързо...
Знаете ли, че?
Чешкият е майчин език на около 12 милиона души. Той принадлежи към западнославянските езици. Чешкият и словашкият са много сходни. Това се дължи на общата история на двата народа. Въпреки това езиците се различават в някои отношения. Младите чехи и словаци понякога трудно се разбират помежду си. Но има и хора, които използват смесен език. Говоримият чешки се различава значително от писмения. Би могло да се каже, че книжовният чешки съществува предимно в писмената форма. Устно той се използва само при официални поводи или в медиите. Това строго разделение е важна особеност на чешкия език. Граматиката на чешкия не е лесна. Съществуват например седем падежа и четири рода. Въпреки това ученето доставя удоволствие. Откриват се толкова много нови неща.