Разговорник

bg На летището   »   he ‫בשדה התעופה‬

35 [трийсет и пет]

На летището

На летището

‫35 [שלושים וחמש]‬

35 [shloshim w'xamesh]

‫בשדה התעופה‬

bissdeh hate'ufah

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Бих искал / искала да резервирам полет до Атина. ‫--י רוצ- -הזמי--מ-ום-ב--ס- ----נה-‬ ‫___ ר___ ל_____ מ___ ב____ ל_______ ‫-נ- ר-צ- ל-ז-י- מ-ו- ב-י-ה ל-ת-נ-.- ------------------------------------ ‫אני רוצה להזמין מקום בטיסה לאתונה.‬ 0
a-i -o-s-h/--t-ah l-haz-in-maq-- b--isah l-at-na-. a__ r____________ l_______ m____ b______ l________ a-i r-t-e-/-o-s-h l-h-z-i- m-q-m b-t-s-h l-a-u-a-. -------------------------------------------------- ani rotseh/rotsah l'hazmin maqom batisah l'atunah.
Полетът директен ли е? ‫ה-ם ז- -יסה--ש-רה?‬ ‫___ ז_ ט___ י______ ‫-א- ז- ט-ס- י-י-ה-‬ -------------------- ‫האם זו טיסה ישירה?‬ 0
ha-im ---t--ah-y'-hir-h? h____ z_ t____ y________ h-'-m z- t-s-h y-s-i-a-? ------------------------ ha'im zo tisah y'shirah?
Моля, едно място до прозореца, непушачи. ‫-נ---וצה---ו--ל---ה-לו---לא -ע-נ-ם-‬ ‫___ ר___ מ___ ל__ ה_____ ל_ מ_______ ‫-נ- ר-צ- מ-ו- ל-ד ה-ל-ן- ל- מ-ש-י-.- ------------------------------------- ‫אני רוצה מקום ליד החלון, לא מעשנים.‬ 0
a--------eh----sah --qom l--d-haxa---- -o me'-s--im. a___ r____________ m____ l___ h_______ l_ m_________ a-n- r-t-e-/-o-s-h m-q-m l-a- h-x-l-n- l- m-'-s-n-m- ---------------------------------------------------- aani rotseh/rotsah maqom liad haxalon, lo me'ashnim.
Бих искал / искала да потвърдя резервацията си. ‫-נ--רוצ- -----את -הזמ-ה.‬ ‫___ ר___ ל___ א_ ה_______ ‫-נ- ר-צ- ל-ש- א- ה-ז-נ-.- -------------------------- ‫אני רוצה לאשר את ההזמנה.‬ 0
aani--o-se-/r-t--h l-----r--t -ah--ma---. a___ r____________ l______ e_ h__________ a-n- r-t-e-/-o-s-h l-a-h-r e- h-h-z-a-a-. ----------------------------------------- aani rotseh/rotsah l'asher et hahazmanah.
Бих искал / искала да откажа резервацията си. ‫אני רו----בט- -- הה-מנ--‬ ‫___ ר___ ל___ א_ ה_______ ‫-נ- ר-צ- ל-ט- א- ה-ז-נ-.- -------------------------- ‫אני רוצה לבטל את ההזמנה.‬ 0
aa----o---h-rot--h----at---et --h--m---h. a___ r____________ l______ e_ h__________ a-n- r-t-e-/-o-s-h l-v-t-l e- h-h-z-a-a-. ----------------------------------------- aani rotseh/rotsah l'vatel et hahazmanah.
Бих искал / искала да променя резервацията си. ‫א-- ר--ה-לשנ-ת -- הה--נה.‬ ‫___ ר___ ל____ א_ ה_______ ‫-נ- ר-צ- ל-נ-ת א- ה-ז-נ-.- --------------------------- ‫אני רוצה לשנות את ההזמנה.‬ 0
a--- r--s-h/r----h-l'-h-n----- --haz---a-. a___ r____________ l_______ e_ h__________ a-n- r-t-e-/-o-s-h l-s-a-o- e- h-h-z-a-a-. ------------------------------------------ aani rotseh/rotsah l'shanot et hahazmanah.
Кога излита следващият самолет за Рим? ‫מת- יו--ת -ט-סה -----לר-מא-‬ ‫___ י____ ה____ ה___ ל______ ‫-ת- י-צ-ת ה-י-ה ה-א- ל-ו-א-‬ ----------------------------- ‫מתי יוצאת הטיסה הבאה לרומא?‬ 0
m-t-y yo--e't--a---a- h---'-- l-ro-a? m____ y______ h______ h______ l______ m-t-y y-t-e-t h-t-s-h h-b-'-h l-r-m-? ------------------------------------- matay yotse't hatisah haba'ah l'roma?
Има ли още две свободни места? ‫י---וד --י-----ות-פנו-ים?‬ ‫__ ע__ ש__ מ_____ פ_______ ‫-ש ע-ד ש-י מ-ו-ו- פ-ו-י-?- --------------------------- ‫יש עוד שני מקומות פנויים?‬ 0
y-sh-od s-n---m'qo-ot pnu--? y___ o_ s____ m______ p_____ y-s- o- s-n-y m-q-m-t p-u-m- ---------------------------- yesh od shney m'qomot pnuim?
Не, имаме само едно място свободно още. ‫ל-, -- -ק ע-ד --ו-----י-אח--‬ ‫___ י_ ר_ ע__ מ___ פ___ א____ ‫-א- י- ר- ע-ד מ-ו- פ-ו- א-ד-‬ ------------------------------ ‫לא, יש רק עוד מקום פנוי אחד.‬ 0
l-,---sh-raq o- --q-- p--uy ex-d. l__ y___ r__ o_ m____ p____ e____ l-, y-s- r-q o- m-q-m p-n-y e-a-. --------------------------------- lo, yesh raq od maqom panuy exad.
Кога ще кацнем? ‫-א------ה---ח--‬ ‫_____ ש__ נ_____ ‫-א-ז- ש-ה נ-ח-?- ----------------- ‫באיזו שעה ננחת?‬ 0
b'eyz- -ha'ah-ni----? b_____ s_____ n______ b-e-z- s-a-a- n-n-a-? --------------------- b'eyzo sha'ah ninxat?
Кога ще сме там? ‫ב--ז- שעה נג-ע-‬ ‫_____ ש__ נ_____ ‫-א-ז- ש-ה נ-י-?- ----------------- ‫באיזו שעה נגיע?‬ 0
b'eyzo-sh-'ah nagi-? b_____ s_____ n_____ b-e-z- s-a-a- n-g-a- -------------------- b'eyzo sha'ah nagia?
Кога има автобус за центъра на града? ‫----ו ש-- -- או--בו- --ר-ז -ע-ר-‬ ‫_____ ש__ י_ א______ ל____ ה_____ ‫-א-ז- ש-ה י- א-ט-ב-ס ל-ר-ז ה-י-?- ---------------------------------- ‫באיזו שעה יש אוטובוס למרכז העיר?‬ 0
b-e-zo ---'ah---s--ot-b---l---------a'ir? b_____ s_____ y___ o_____ l_______ h_____ b-e-z- s-a-a- y-s- o-o-u- l-m-r-a- h-'-r- ----------------------------------------- b'eyzo sha'ah yesh otobus l'merkaz ha'ir?
Това Вашият куфар ли е? ‫--ם זו המ-וודה-ש-ך-‬ ‫___ ז_ ה______ ש____ ‫-א- ז- ה-ז-ו-ה ש-ך-‬ --------------------- ‫האם זו המזוודה שלך?‬ 0
ha--- zo--u -a-----dah s---kh-/-h-lak-? h____ z____ h_________ s_______________ h-'-m z-/-u h-m-z-a-a- s-e-k-a-s-e-a-h- --------------------------------------- ha'im zo/zu hamizwadah shelkha/shelakh?
Това Вашата чанта ли е? ‫האם זה ה------ך-‬ ‫___ ז_ ה___ ש____ ‫-א- ז- ה-י- ש-ך-‬ ------------------ ‫האם זה התיק שלך?‬ 0
h--i--z-- -atiq-shel-ha-s--lak-? h____ z__ h____ s_______________ h-'-m z-h h-t-q s-e-k-a-s-e-a-h- -------------------------------- ha'im zeh hatiq shelkha/shelakh?
Това Вашият багаж ли е? ‫הא--ז--המ-ע- -לך?‬ ‫___ ז_ ה____ ש____ ‫-א- ז- ה-ט-ן ש-ך-‬ ------------------- ‫האם זה המטען שלך?‬ 0
h-'-- --- h--it'an---elk-a----lak-? h____ z__ h_______ s_______________ h-'-m z-h h-m-t-a- s-e-k-a-s-e-a-h- ----------------------------------- ha'im zeh hamit'an shelkha/shelakh?
Колко багаж мога да взема? ‫כ-- ----דות מותר-ל- ל----‬ ‫___ מ______ מ___ ל_ ל_____ ‫-מ- מ-ו-ד-ת מ-ת- ל- ל-ח-?- --------------------------- ‫כמה מזוודות מותר לי לקחת?‬ 0
ka--h mizw---t-mut----i-l-q--at? k____ m_______ m____ l_ l_______ k-m-h m-z-a-o- m-t-r l- l-q-x-t- -------------------------------- kamah mizwadot mutar li laqaxat?
Двайсет килограма. ‫עשרי--קילו-‬ ‫_____ ק_____ ‫-ש-י- ק-ל-.- ------------- ‫עשרים קילו.‬ 0
es-ri------. e_____ q____ e-s-i- q-l-. ------------ essrim qilo.
Какво, само двайсет килограма? ‫בא-ת, -ק-ע-ר-ם -י-ו?‬ ‫_____ ר_ ע____ ק_____ ‫-א-ת- ר- ע-ר-ם ק-ל-?- ---------------------- ‫באמת, רק עשרים קילו?‬ 0
b'----- -a--e--ri- qilo? b______ r__ e_____ q____ b-e-e-, r-q e-s-i- q-l-? ------------------------ b'emet, raq essrim qilo?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Обучението променя мозъка

Хората, които често тренират, извайват телата си. Но очевидно е възможно също да се упражнява и мозъка. Това означава, че е необходим не само талант, за да се научи един език. Също толкова важно е да се упражнява редовно. Тъй като упражненията със сигурност могат да повлияят на структурите в мозъка. Разбира се, специалният талант за езици обикновено е наследствен. Независимо от това, интензивните упражнения могат да променят някои мозъчни структури. Обемът на речевият център се увеличава. Нервните клетки на хора, които много се упражняват, също претърпяват промени. Дълго време се е вярвало, че мозъкът е непроменяем. Като мотото е било: Това, което не научим като деца, никога няма да го научим. Изследователите на мозъка, обаче, са стигнали до съвсем различен извод. Те успели да докажат, че нашият мозък остава пъргав за цял живот. Може да се каже , че той функционира като мускул. Поради това може да продължи да расте дори и в напреднала възраст. Всеки входящ сигнал се обработва в мозъка. Но когато се упражнява, мозъкът започва да обработва входящата информация много по-добре. Така да се каже, той заработва по-бързо и по-ефективно. Този принцип важи еднакво и за младите и старите хора. Но не е наложително, човек да учи ,за да упражнява мозъка си. Четенето е също много добра практика. Провокативната литература особено насърчава нашия речеви център. Това означава, че нашият речников запас става по-голям. Нещо повече, езиковото ни чувство се подобрява. Интересното е, че не само речевият център обработва езика. Участъкът от мозъка, който контролира двигателните умения също обработва новото съдържание. Затова е важно да се стимулира целия мозък толкова често, колкото е възможно. Така че : Упражнявайте тялото И мозъка си!
Знаете ли, че?
Португалският принадлежи към романските езици. Той е тясно свързан с испанския и каталонския. Развил се е от простонародния латински език на римските войници. За около 10 милиона души европейският португалски е майчин език. Но е и един от основните езици в света ... Това се дължи на миналото на Португалия като колониална сила. През 15. и 16. век мореплавателите пренесли езика си и на други континенти. В някои части на Африка и Азия и днес се говори португалски. В езиково отношение съответните страни са ориентирани в голяма степен към европейския модел. В Бразилия това е различно. Говоримият там език има някои особености и се счита за самостоятелна разновидност. Въпреки това португалците и бразилците по принцип общуват добре. Общо повече от 240 милиона души по света говорят португалски. Освен това съществуват около 20 креолски езика, възникнали на основата на португалския. Днес португалският е един от световните езици.