Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   hr Ćaskanje 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [dvadeset i dva]

Ćaskanje 3

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Пушите ли? P---te li? P_____ l__ P-š-t- l-? ---------- Pušite li? 0
По-рано да. Pr--e da. P____ d__ P-i-e d-. --------- Prije da. 0
Но сега вече не пуша. Ali--ad--v----n- puš-m. A__ s___ v___ n_ p_____ A-i s-d- v-š- n- p-š-m- ----------------------- Ali sada više ne pušim. 0
Пречи ли Ви, ако аз пуша? S-e-- l- V-m -k- -a---ši-? S____ l_ V__ a__ j_ p_____ S-e-a l- V-m a-o j- p-š-m- -------------------------- Smeta li Vam ako ja pušim? 0
Не, въобще не. Ne--a--o---no n-. N__ a________ n__ N-, a-s-l-t-o n-. ----------------- Ne, apsolutno ne. 0
Това не ми пречи. N--smeta m-. N_ s____ m__ N- s-e-a m-. ------------ Ne smeta mi. 0
Ще пиете ли нещо? Ho--t- -----p--- neš-o? H_____ l_ p_____ n_____ H-ć-t- l- p-p-t- n-š-o- ----------------------- Hoćete li popiti nešto? 0
Един коняк? J-d-n--onjak? J____ k______ J-d-n k-n-a-? ------------- Jedan konjak? 0
Не, предпочитам бира. N-, rad--- p--o. N__ r_____ p____ N-, r-d-j- p-v-. ---------------- Ne, radije pivo. 0
Пътувате ли много? Putuj-t---i m---o? P_______ l_ m_____ P-t-j-t- l- m-o-o- ------------------ Putujete li mnogo? 0
Да, обикновено в командировка. D-,-v--i-----u--o -o---vna p--ovan--. D__ v______ s_ t_ p_______ p_________ D-, v-ć-n-m s- t- p-s-o-n- p-t-v-n-a- ------------------------------------- Da, većinom su to poslovna putovanja. 0
Но сега сме тук на почивка. A-i sa-a smo-----e-na---dišn-e- o-moru. A__ s___ s__ o____ n_ g________ o______ A-i s-d- s-o o-d-e n- g-d-š-j-m o-m-r-. --------------------------------------- Ali sada smo ovdje na godišnjem odmoru. 0
Каква жега! Kakva-v-u-in-! K____ v_______ K-k-a v-u-i-a- -------------- Kakva vrućina! 0
Да, днес наистина е горещо. D-, da--s-----t----o-v---e. D__ d____ j_ s______ v_____ D-, d-n-s j- s-v-r-o v-u-e- --------------------------- Da, danas je stvarno vruće. 0
Да излезем на балкона. H---emo ----a---n. H______ n_ b______ H-j-e-o n- b-l-o-. ------------------ Hajdemo na balkon. 0
Утре тук ще има парти. Sutra-će-o---e-b-t- za-a-a. S____ ć_ o____ b___ z______ S-t-a ć- o-d-e b-t- z-b-v-. --------------------------- Sutra će ovdje biti zabava. 0
Ще дойдете ли и Вие? Ho--t- ---i--- do--? H_____ l_ i V_ d____ H-ć-t- l- i V- d-ć-? -------------------- Hoćete li i Vi doći? 0
Да, ние също сме поканени. Da, m----------đer----v-ni. D__ m_ s__ t______ p_______ D-, m- s-o t-k-đ-r p-z-a-i- --------------------------- Da, mi smo također pozvani. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хърватски (1-100) MP3 хърватски (1-100)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...