Разговорник

bg Четене и писане   »   hr Čitati i pisati

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [šest]

Čitati i pisati

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Аз чета. J--či-am. J_ č_____ J- č-t-m- --------- Ja čitam. 0
Аз чета една буква. Ja -it-- -edno --ovo. J_ č____ j____ s_____ J- č-t-m j-d-o s-o-o- --------------------- Ja čitam jedno slovo. 0
Аз чета една дума. Ja -it-m j-----ri-e-. J_ č____ j____ r_____ J- č-t-m j-d-u r-j-č- --------------------- Ja čitam jednu riječ. 0
Аз чета едно изречение. Ja-č-ta- j-----r-č-ni-u. J_ č____ j____ r________ J- č-t-m j-d-u r-č-n-c-. ------------------------ Ja čitam jednu rečenicu. 0
Аз чета едно писмо. J--č-----je--o p-s-o. J_ č____ j____ p_____ J- č-t-m j-d-o p-s-o- --------------------- Ja čitam jedno pismo. 0
Аз чета една книга. J-----a- je----knj-g-. J_ č____ j____ k______ J- č-t-m j-d-u k-j-g-. ---------------------- Ja čitam jednu knjigu. 0
Аз чета. Ja č----. J_ č_____ J- č-t-m- --------- Ja čitam. 0
Ти четеш. Ti--it--. T_ č_____ T- č-t-š- --------- Ti čitaš. 0
Той чете. On-č---. O_ č____ O- č-t-. -------- On čita. 0
Аз пиша. J- --š-m. J_ p_____ J- p-š-m- --------- Ja pišem. 0
Аз пиша една буква. J- -iš-m-jedn- --o--. J_ p____ j____ s_____ J- p-š-m j-d-o s-o-o- --------------------- Ja pišem jedno slovo. 0
Аз пиша една дума. J- -iše- je-n- ri--č. J_ p____ j____ r_____ J- p-š-m j-d-u r-j-č- --------------------- Ja pišem jednu riječ. 0
Аз пиша едно изречение. J- -išem ---n- r--en-c-. J_ p____ j____ r________ J- p-š-m j-d-u r-č-n-c-. ------------------------ Ja pišem jednu rečenicu. 0
Аз пиша едно писмо. Ja----em -edn-----m-. J_ p____ j____ p_____ J- p-š-m j-d-o p-s-o- --------------------- Ja pišem jedno pismo. 0
Аз пиша една книга. J------m je-nu k-ji-u. J_ p____ j____ k______ J- p-š-m j-d-u k-j-g-. ---------------------- Ja pišem jednu knjigu. 0
Аз пиша. J- pi-e-. J_ p_____ J- p-š-m- --------- Ja pišem. 0
Ти пишеш. T----š--. T_ p_____ T- p-š-š- --------- Ti pišeš. 0
Той пише. O- pi-e. O_ p____ O- p-š-. -------- On piše. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хърватски (1-100) MP3 хърватски (1-100)

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!