Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   hr nešto smjeti

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [sedamdeset i tri]

nešto smjeti

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? S-iješ -i --ć-vo-it--au--? S_____ l_ v__ v_____ a____ S-i-e- l- v-ć v-z-t- a-t-? -------------------------- Smiješ li već voziti auto? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Smi---------ć p-t---lk-ho-? S_____ l_ v__ p___ a_______ S-i-e- l- v-ć p-t- a-k-h-l- --------------------------- Smiješ li već piti alkohol? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? Sm-j-š-l------sam -u--v-------no--mst-o? S_____ l_ v__ s__ p_______ u i__________ S-i-e- l- v-ć s-m p-t-v-t- u i-o-e-s-v-? ---------------------------------------- Smiješ li već sam putovati u inozemstvo? 0
мога / разрешено ми е / бива s---ti s_____ s-j-t- ------ smjeti 0
Може ли да пушим тук? Smij--o--i-----e-p--i--? S______ l_ o____ p______ S-i-e-o l- o-d-e p-š-t-? ------------------------ Smijemo li ovdje pušiti? 0
Може ли да се пуши тук? Smij- li-s---v-j--p-ši-i? S____ l_ s_ o____ p______ S-i-e l- s- o-d-e p-š-t-? ------------------------- Smije li se ovdje pušiti? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? S-ije l---e-p-a-iti--re-i-n-- ka----om? S____ l_ s_ p______ k________ k________ S-i-e l- s- p-a-i-i k-e-i-n-m k-r-i-o-? --------------------------------------- Smije li se platiti kreditnom karticom? 0
Може ли да се плаща с чек? Smij--l-----pl----i -----? S____ l_ s_ p______ č_____ S-i-e l- s- p-a-i-i č-k-m- -------------------------- Smije li se platiti čekom? 0
Може ли да се плаща само в брой? S--j------e--l----- --mo---t--i---? S____ l_ s_ p______ s___ g_________ S-i-e l- s- p-a-i-i s-m- g-t-v-n-m- ----------------------------------- Smije li se platiti samo gotovinom? 0
Може ли да се обадя по телефона? Sm--e--li--e---on---t-? S_____ l_ t____________ S-i-e- l- t-l-f-n-r-t-? ----------------------- Smijem li telefonirati? 0
Може ли да попитам нещо? S-ije- ---ne-t--------? S_____ l_ n____ p______ S-i-e- l- n-š-o p-t-t-? ----------------------- Smijem li nešto pitati? 0
Може ли да кажа нещо? Sm-j-m ----eš-- reć-? S_____ l_ n____ r____ S-i-e- l- n-š-o r-ć-? --------------------- Smijem li nešto reći? 0
Той не може да спи в парка. O- ne -mi-- -p-vat------rk-. O_ n_ s____ s______ u p_____ O- n- s-i-e s-a-a-i u p-r-u- ---------------------------- On ne smije spavati u parku. 0
Той не може да спи в колата. O--ne-smije -pa--t- - a---. O_ n_ s____ s______ u a____ O- n- s-i-e s-a-a-i u a-t-. --------------------------- On ne smije spavati u autu. 0
Той не може да спи на гарата. O- ne-smije--pava----a ž-lj-zn--ko- -o-o---r-. O_ n_ s____ s______ n_ ž___________ k_________ O- n- s-i-e s-a-a-i n- ž-l-e-n-č-o- k-l-d-o-u- ---------------------------------------------- On ne smije spavati na željezničkom kolodvoru. 0
Може ли да седнем? Sm---m- -i sjes--? S______ l_ s______ S-i-e-o l- s-e-t-? ------------------ Smijemo li sjesti? 0
Може ли менюто? S-ij--o -- ---it- jel----k? S______ l_ d_____ j________ S-i-e-o l- d-b-t- j-l-v-i-? --------------------------- Smijemo li dobiti jelovnik? 0
Може ли да платим поотделно? M----o-li p----t--od-o---o? M_____ l_ p______ o________ M-ž-m- l- p-a-i-i o-v-j-n-? --------------------------- Možemo li platiti odvojeno? 0

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!