Разговорник

bg Числителни редни   »   hr Redni brojevi

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [šezdeset i jedan]

Redni brojevi

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Първият месец е януари. Prvi-mjes-c ---siječan-. P___ m_____ j_ s________ P-v- m-e-e- j- s-j-č-n-. ------------------------ Prvi mjesec je siječanj. 0
Вторият месец е февруари. D--gi---e-e---e ve-jač-. D____ m_____ j_ v_______ D-u-i m-e-e- j- v-l-a-a- ------------------------ Drugi mjesec je veljača. 0
Третият месец е март. Tr-ći mjesec j--o--ja-. T____ m_____ j_ o______ T-e-i m-e-e- j- o-u-a-. ----------------------- Treći mjesec je ožujak. 0
Четвъртият месец е април. Č-tvr-i-mjesec j- -r-va-j. Č______ m_____ j_ t_______ Č-t-r-i m-e-e- j- t-a-a-j- -------------------------- Četvrti mjesec je travanj. 0
Петият месец е май. Pe-i -j-se--j- svi-a--. P___ m_____ j_ s_______ P-t- m-e-e- j- s-i-a-j- ----------------------- Peti mjesec je svibanj. 0
Шестият месец е юни. Še----mje--c j- l-pa--. Š____ m_____ j_ l______ Š-s-i m-e-e- j- l-p-n-. ----------------------- Šesti mjesec je lipanj. 0
Шест месеца са половин година. Š--- m-ese-i-j---o-a go-in-. Š___ m______ j_ p___ g______ Š-s- m-e-e-i j- p-l- g-d-n-. ---------------------------- Šest mjeseci je pola godine. 0
януари, февруари, март, S----a-j- vel-a-------jak, S________ v_______ o______ S-j-č-n-, v-l-a-a- o-u-a-, -------------------------- Siječanj, veljača, ožujak, 0
април, май и юни. trav-n-- -v--a-j i-lipa--. t_______ s______ i l______ t-a-a-j- s-i-a-j i l-p-n-. -------------------------- travanj, svibanj i lipanj. 0
Седмият месец е юли. Sedm----ese- -e------j. S____ m_____ j_ s______ S-d-i m-e-e- j- s-p-n-. ----------------------- Sedmi mjesec je srpanj. 0
Осмият месец е август. O-mi-m-esec--- --l---z. O___ m_____ j_ k_______ O-m- m-e-e- j- k-l-v-z- ----------------------- Osmi mjesec je kolovoz. 0
Деветият месец е септември. D-v--i-----e- je-----n. D_____ m_____ j_ r_____ D-v-t- m-e-e- j- r-j-n- ----------------------- Deveti mjesec je rujan. 0
Десетият месец е октомври. De--t---je-ec--e--is--pa-. D_____ m_____ j_ l________ D-s-t- m-e-e- j- l-s-o-a-. -------------------------- Deseti mjesec je listopad. 0
Единайсетият месец е ноември. Jeda-ae--- m--sec ----t-de--. J_________ m_____ j_ s_______ J-d-n-e-t- m-e-e- j- s-u-e-i- ----------------------------- Jedanaesti mjesec je studeni. 0
Дванайсетият месец е декември. Dv-n-e-ti-mj---c j----o--n--. D________ m_____ j_ p________ D-a-a-s-i m-e-e- j- p-o-i-a-. ----------------------------- Dvanaesti mjesec je prosinac. 0
Дванайсет месеца са една година. Dv---e----jesec---- j-dn-----ina. D_______ m______ j_ j____ g______ D-a-a-s- m-e-e-i j- j-d-a g-d-n-. --------------------------------- Dvanaest mjeseci je jedna godina. 0
юли, август, септември, S-p---, -olov--, -u-an, S______ k_______ r_____ S-p-n-, k-l-v-z- r-j-n- ----------------------- Srpanj, kolovoz, rujan, 0
октомври, ноември и декември. l-sto---,-s--deni i p--s--a-. l________ s______ i p________ l-s-o-a-, s-u-e-i i p-o-i-a-. ----------------------------- listopad, studeni i prosinac. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хърватски (1-100) MP3 хърватски (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...