Разговорник

bg Покупки   »   hr Sređivanje potrepština

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [pedeset i jedan]

Sređivanje potrepština

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Ho---- --j-ž---u. H___ u k_________ H-ć- u k-j-ž-i-u- ----------------- Hoću u knjižnicu. 0
Искам да отида в книжарницата. Ho-u-u ---i-a-u. H___ u k________ H-ć- u k-j-ž-r-. ---------------- Hoću u knjižaru. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. Hoću -o k-----. H___ d_ k______ H-ć- d- k-o-k-. --------------- Hoću do kioska. 0
Искам да заема една книга. H-ću-----dit--k--i--. H___ p_______ k______ H-ć- p-s-d-t- k-j-g-. --------------------- Hoću posuditi knjigu. 0
Искам да купя една книга. Ho-u---pi-i-knj-gu. H___ k_____ k______ H-ć- k-p-t- k-j-g-. ------------------- Hoću kupiti knjigu. 0
Искам да купя един вестник. Hoću---pi-- nov-n-. H___ k_____ n______ H-ć- k-p-t- n-v-n-. ------------------- Hoću kupiti novine. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. H-ć- - -n-ižn-cu-da-po---im-k-j-gu. H___ u k________ d_ p______ k______ H-ć- u k-j-ž-i-u d- p-s-d-m k-j-g-. ----------------------------------- Hoću u knjižnicu da posudim knjigu. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Ho-u------i---u da-k-pim-knjig-. H___ u k_______ d_ k____ k______ H-ć- u k-j-ž-r- d- k-p-m k-j-g-. -------------------------------- Hoću u knjižaru da kupim knjigu. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. H--u------o ---s---d--k---m n-vi--. H___ i__ d_ k_____ d_ k____ n______ H-ć- i-i d- k-o-k- d- k-p-m n-v-n-. ----------------------------------- Hoću ići do kioska da kupim novine. 0
Искам да отида в оптичния магазин. Hoć--kod-o-ti---a. H___ k__ o________ H-ć- k-d o-t-č-r-. ------------------ Hoću kod optičara. 0
Искам да отида в супермаркета. H--- - ------a-k--. H___ u s___________ H-ć- u s-p-r-a-k-t- ------------------- Hoću u supermarket. 0
Искам да отида до хлебарницата. H-ć- ----pe----. H___ k__ p______ H-ć- k-d p-k-r-. ---------------- Hoću kod pekara. 0
Искам да купя очила. H----kupi-i-na-čale. H___ k_____ n_______ H-ć- k-p-t- n-o-a-e- -------------------- Hoću kupiti naočale. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. Hoću-k-p----v-će ---o---e. H___ k_____ v___ i p______ H-ć- k-p-t- v-ć- i p-v-ć-. -------------------------- Hoću kupiti voće i povrće. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. H----ku--ti-ž-ml-- --kr--. H___ k_____ ž_____ i k____ H-ć- k-p-t- ž-m-j- i k-u-. -------------------------- Hoću kupiti žemlje i kruh. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Hoć---- ---ič-ra -- k--im -a-ča--. H___ d_ o_______ d_ k____ n_______ H-ć- d- o-t-č-r- d- k-p-m n-o-a-e- ---------------------------------- Hoću do optičara da kupim naočale. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Hoć- d- s-pe-mark-t---a--upim-v-će-i pov--e. H___ d_ s___________ d_ k____ v___ i p______ H-ć- d- s-p-r-a-k-t- d- k-p-m v-ć- i p-v-ć-. -------------------------------------------- Hoću do supermarketa da kupim voće i povrće. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Ho-u ---pek--a--a kup-m žemlje i --u-. H___ d_ p_____ d_ k____ ž_____ i k____ H-ć- d- p-k-r- d- k-p-m ž-m-j- i k-u-. -------------------------------------- Hoću do pekara da kupim žemlje i kruh. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хърватски (1-100) MP3 хърватски (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!