Разговорник

bg Пазаруване   »   hr Kupovina

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [pedeset i četiri]

Kupovina

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Ž-lim--upi---poklon. Ž____ k_____ p______ Ž-l-m k-p-t- p-k-o-. -------------------- Želim kupiti poklon. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Al-, ni-ta-p-e--š- ---po. A___ n____ p______ s_____ A-i- n-š-a p-e-i-e s-u-o- ------------------------- Ali, ništa previše skupo. 0
Може би дамска чанта? M--d-----nu-to--i--? M____ r____ t_______ M-ž-a r-č-u t-r-i-u- -------------------- Možda ručnu torbicu? 0
Какъв цвят желаете? Ko-u---ju --li--? K___ b___ ž______ K-j- b-j- ž-l-t-? ----------------- Koju boju želite? 0
Черен, кафяв или бял? Cr--,--međ- ili-b-j---? C____ s____ i__ b______ C-n-, s-e-u i-i b-j-l-? ----------------------- Crnu, smeđu ili bijelu? 0
Голяма или малка? Ve--ku--l--m---? V_____ i__ m____ V-l-k- i-i m-l-? ---------------- Veliku ili malu? 0
Може ли да видя тази? Mogu -----d-e------? M___ l_ v______ o___ M-g- l- v-d-e-i o-u- -------------------- Mogu li vidjeti ovu? 0
От кожа ли е? Je -- --- -d--o--? J_ l_ o__ o_ k____ J- l- o-a o- k-ž-? ------------------ Je li ona od kože? 0
Или от изкуствена материя? Ili-j- od ---e--og -ate-ija--? I__ j_ o_ u_______ m__________ I-i j- o- u-j-t-o- m-t-r-j-l-? ------------------------------ Ili je od umjetnog materijala? 0
От кожа естествено. N---vno,--d --že. N_______ о_ k____ N-r-v-o- о- k-ž-. ----------------- Naravno, оd kože. 0
Това е особено добро качество. To -e ------o-d--r--kv-lit-t-. T_ j_ p______ d____ k_________ T- j- p-s-b-o d-b-a k-a-i-e-a- ------------------------------ To je posebno dobra kvaliteta. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. A--i---- r-----tor-i-- -e-----rn----vo--n-. A c_____ r____ t______ j_ s______ p________ A c-j-n- r-č-e t-r-i-e j- s-v-r-o p-v-l-n-. ------------------------------------------- A cijena ručne torbice je stvarno povoljna. 0
Харесва ми. Svi-- ----e. S____ m_ s__ S-i-a m- s-. ------------ Sviđa mi se. 0
Ще я взема. U--- -- -e. U___ ć_ j__ U-e- ć- j-. ----------- Uzet ću je. 0
Може ли евентуално да я подменя? M----l---- -vent-al-o zami--n-ti? M___ l_ j_ e_________ z__________ M-g- l- j- e-e-t-a-n- z-m-j-n-t-? --------------------------------- Mogu li je eventualno zamijeniti? 0
Разбира се. Po---z-mi-----se. P____________ s__ P-d-a-u-i-e-a s-. ----------------- Podrazumijeva se. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Upa-ir-t--e-o j- k-o---klon. U_______ ć___ j_ k__ p______ U-a-i-a- ć-m- j- k-o p-k-o-. ---------------------------- Upakirat ćemo jе kao poklon. 0
Касата е там отсреща. T--o-pr-k- je-b--gajna. T___ p____ j_ b________ T-m- p-e-o j- b-a-a-n-. ----------------------- Tamo preko je blagajna. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хърватски (1-100) MP3 хърватски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...