Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   hr nešto željeti

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [sedamdeset]

nešto željeti

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Žel--e li pu--t-? Ž_____ l_ p______ Ž-l-t- l- p-š-t-? ----------------- Želite li pušiti? 0
Искате ли да танцувате? Ž--it- ---pl-s--i? Ž_____ l_ p_______ Ž-l-t- l- p-e-a-i- ------------------ Želite li plesati? 0
Искате ли да се разходите? Ž-lit--l---e---t-ti? Ž_____ l_ s_ š______ Ž-l-t- l- s- š-t-t-? -------------------- Želite li se šetati? 0
Искам да пуша. Ž-l----u-i--. Ž____ p______ Ž-l-m p-š-t-. ------------- Želim pušiti. 0
Искате ли цигара? Žel---li -i----tu? Ž____ l_ c________ Ž-l-š l- c-g-r-t-? ------------------ Želiš li cigaretu? 0
Той иска огънче. O---e-i vatru. O_ ž___ v_____ O- ž-l- v-t-u- -------------- On želi vatru. 0
Искам да пия нещо. Žel-m -ešto---t-. Ž____ n____ p____ Ž-l-m n-š-o p-t-. ----------------- Želim nešto piti. 0
Искам да ям нещо. Ž---- --što -e-ti. Ž____ n____ j_____ Ž-l-m n-š-o j-s-i- ------------------ Želim nešto jesti. 0
Искам да си отдъхна малко. Ž--im--- -a-- odmoriti. Ž____ s_ m___ o________ Ž-l-m s- m-l- o-m-r-t-. ----------------------- Želim se malo odmoriti. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Že--m --- nešt----tati. Ž____ V__ n____ p______ Ž-l-m V-s n-š-o p-t-t-. ----------------------- Želim Vas nešto pitati. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Že-im-Va- neš-- zamoliti. Ž____ V__ n____ z________ Ž-l-m V-s n-š-o z-m-l-t-. ------------------------- Želim Vas nešto zamoliti. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Že-i--V-- -- ne-t---o-v-ti. Ž____ V__ n_ n____ p_______ Ž-l-m V-s n- n-š-o p-z-a-i- --------------------------- Želim Vas na nešto pozvati. 0
Какво обичате / желаете, моля? Š---žel--e----l--? Š__ ž______ m_____ Š-a ž-l-t-, m-l-m- ------------------ Šta želite, molim? 0
Желаете ли кафе? Žel--- li-k-vu? Ž_____ l_ k____ Ž-l-t- l- k-v-? --------------- Želite li kavu? 0
Или предпочитате чай? I-- --lite-----j--č--? I__ ž_____ r_____ č___ I-i ž-l-t- r-d-j- č-j- ---------------------- Ili želite radije čaj? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Ž-li-o--e ---it--kući. Ž_____ s_ v_____ k____ Ž-l-m- s- v-z-t- k-ć-. ---------------------- Želimo se voziti kući. 0
Желаете ли такси? Že-it- l- t--s-? Ž_____ l_ t_____ Ž-l-t- l- t-k-i- ---------------- Želite li taksi? 0
Те искат да се обадят по телефона. On-----e -el---ni----. O__ ž___ t____________ O-i ž-l- t-l-f-n-r-t-. ---------------------- Oni žele telefonirati. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хърватски (1-100) MP3 хърватски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.