Разговорник

bg Прилагателни 2   »   hr Pridjevi 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [sedamdeset i devet]

Pridjevi 2

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. I--- p-a--------n--na -e-i. I___ p____ h______ n_ s____ I-a- p-a-u h-l-i-u n- s-b-. --------------------------- Imam plavu haljinu na sebi. 0
Облечена съм в червена рокля. Im-- crve-u -a---nu-n--s---. I___ c_____ h______ n_ s____ I-a- c-v-n- h-l-i-u n- s-b-. ---------------------------- Imam crvenu haljinu na sebi. 0
Облечена съм в зелена рокля. I-a----lenu---l--nu -- -eb-. I___ z_____ h______ n_ s____ I-a- z-l-n- h-l-i-u n- s-b-. ---------------------------- Imam zelenu haljinu na sebi. 0
Аз купувам черна чанта. K--u--m-cr-u--o-b-. K______ c___ t_____ K-p-j-m c-n- t-r-u- ------------------- Kupujem crnu torbu. 0
Аз купувам кафява чанта. Ku---e---me-u-to--u. K______ s____ t_____ K-p-j-m s-e-u t-r-u- -------------------- Kupujem smeđu torbu. 0
Аз купувам бяла чанта. Kup------i--lu ---b-. K______ b_____ t_____ K-p-j-m b-j-l- t-r-u- --------------------- Kupujem bijelu torbu. 0
Имам нужда от нова кола. T-eb-m n-v-aut-. T_____ n__ a____ T-e-a- n-v a-t-. ---------------- Trebam nov auto. 0
Имам нужда от бърза кола. T--b-------aut-. T_____ b__ a____ T-e-a- b-z a-t-. ---------------- Trebam brz auto. 0
Имам нужда от удобна кола. T--bam ud---n-a-to. T_____ u_____ a____ T-e-a- u-o-a- a-t-. ------------------- Trebam udoban auto. 0
Горе живее една възрастна жена. T----gore ----uje -e-----tara-že-a. T___ g___ s______ j____ s____ ž____ T-m- g-r- s-a-u-e j-d-a s-a-a ž-n-. ----------------------------------- Tamo gore stanuje jedna stara žena. 0
Горе живее една дебела жена. T--- go-e --an--e -e----de--la že--. T___ g___ s______ j____ d_____ ž____ T-m- g-r- s-a-u-e j-d-a d-b-l- ž-n-. ------------------------------------ Tamo gore stanuje jedna debela žena. 0
Долу живее една любопитна жена. Ta-o -olj- s--n--e j-dn- -n--i-e---- --n-. T___ d____ s______ j____ z__________ ž____ T-m- d-l-e s-a-u-e j-d-a z-a-i-e-j-a ž-n-. ------------------------------------------ Tamo dolje stanuje jedna znatiželjna žena. 0
Гостите ни бяха приятни хора. N-š- go--i -u-b--i ----i l---i. N___ g____ s_ b___ d____ l_____ N-š- g-s-i s- b-l- d-a-i l-u-i- ------------------------------- Naši gosti su bili dragi ljudi. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. Na-- -ost--s- ---i-pr-sto--i -jud-. N___ g____ s_ b___ p________ l_____ N-š- g-s-i s- b-l- p-i-t-j-i l-u-i- ----------------------------------- Naši gosti su bili pristojni ljudi. 0
Гостите ни бяха интересни хора. Naši--ost---- --l- z--i---ivi-l-u-i. N___ g____ s_ b___ z_________ l_____ N-š- g-s-i s- b-l- z-n-m-j-v- l-u-i- ------------------------------------ Naši gosti su bili zanimljivi ljudi. 0
Аз имам мили деца. I-a- -ra-- djec-. I___ d____ d_____ I-a- d-a-u d-e-u- ----------------- Imam dragu djecu. 0
Но съседите имат нахални деца. A-i-su---d-----j- bez---az-u ---cu. A__ s______ i____ b_________ d_____ A-i s-s-e-i i-a-u b-z-b-a-n- d-e-u- ----------------------------------- Ali susjedi imaju bezobraznu djecu. 0
Вашите деца послушни ли са? J-su li ---- -je-- d-br-? J___ l_ V___ d____ d_____ J-s- l- V-š- d-e-a d-b-a- ------------------------- Jesu li Vaša djeca dobra? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хърватски (1-100) MP3 хърватски (1-100)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...