Разговорник

bg Подготовка за пътуване   »   hr Pripreme za put

47 [четирийсет и седем]

Подготовка за пътуване

Подготовка за пътуване

47 [četrdeset i sedam]

Pripreme za put

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Трябва да стегнеш багажа! Mora- sp--ira-i n-- -o-čeg! M____ s________ n__ k______ M-r-š s-a-i-a-i n-š k-v-e-! --------------------------- Moraš spakirati naš kovčeg! 0
Внимавай да не забравиш нещо! Ne--------n-š-------ra-i-i! N_ s_____ n____ z__________ N- s-i-e- n-š-a z-b-r-v-t-! --------------------------- Ne smiješ ništa zaboraviti! 0
Трябва ти голям куфар! Tre--š -e-i----of-r! T_____ v_____ k_____ T-e-a- v-l-k- k-f-r- -------------------- Trebaš veliki kofer! 0
Не забравяй паспорта! N- z-b-ra-- puto-ni-u! N_ z_______ p_________ N- z-b-r-v- p-t-v-i-u- ---------------------- Ne zaboravi putovnicu! 0
Не забравяй самолетния билет! N----b-r--- ---onsk- ---t-! N_ z_______ a_______ k_____ N- z-b-r-v- a-i-n-k- k-r-u- --------------------------- Ne zaboravi avionsku kartu! 0
Не забравяй пътническите чекове! Ne----or--i -ut----ek---! N_ z_______ p____ č______ N- z-b-r-v- p-t-e č-k-v-! ------------------------- Ne zaboravi putne čekove! 0
Вземи крем против слънце. Po-es--k--m- za s-n----e. P_____ k____ z_ s________ P-n-s- k-e-u z- s-n-a-j-. ------------------------- Ponesi kremu za sunčanje. 0
Вземи слънчевите очила. Po---- -unč--e-n-očale. P_____ s______ n_______ P-n-s- s-n-a-e n-o-a-e- ----------------------- Ponesi sunčane naočale. 0
Вземи слънчевата шапка. P------š-š----- su-ce. P_____ š____ z_ s_____ P-n-s- š-š-r z- s-n-e- ---------------------- Ponesi šešir za sunce. 0
Искаш ли да вземеш пътна карта? Ho----li -o-i---- -u--k----? H____ l_ p_______ a_________ H-ć-š l- p-n-j-t- a-t-k-r-u- ---------------------------- Hoćeš li ponijeti autokartu? 0
Искаш ли да вземеш пътеводител? Ho-e--l--p-nije-i t--is----- -odič? H____ l_ p_______ t_________ v_____ H-ć-š l- p-n-j-t- t-r-s-i-k- v-d-č- ----------------------------------- Hoćeš li ponijeti turistički vodič? 0
Искаш ли да вземеш чадър? Hoć-- l- ----je-- -i---r-n? H____ l_ p_______ k________ H-ć-š l- p-n-j-t- k-š-b-a-? --------------------------- Hoćeš li ponijeti kišobran? 0
Не забравяй панталоните, ризите, чорапите. Misl--na--la--,--o-u--e--čar---. M____ n_ h_____ k_______ č______ M-s-i n- h-a-e- k-š-l-e- č-r-p-. -------------------------------- Misli na hlače, košulje, čarape. 0
Не забравяй вратовръзките, коланите, саката. M-----na-k--vate,-r---n-, --koe. M____ n_ k_______ r______ s_____ M-s-i n- k-a-a-e- r-m-n-, s-k-e- -------------------------------- Misli na kravate, remene, sakoe. 0
Не забравяй пижамите, нощниците и тениските. M-----na----žam-- sp--aćic--i majice. M____ n_ p_______ s________ i m______ M-s-i n- p-d-a-e- s-a-a-i-e i m-j-c-. ------------------------------------- Misli na pidžame, spavaćice i majice. 0
Трябват ти обувки, сандали и ботуши. Tr-ba---ip-le,--a----------z-e. T_____ c______ s______ i č_____ T-e-a- c-p-l-, s-n-a-e i č-z-e- ------------------------------- Trebaš cipele, sandale i čizme. 0
Трябват ти носни кърпички, сапун и ножичка. T-e--š-m-ra-ice- -a-un-i--kar-ce -a n--t-. T_____ m________ s____ i š______ z_ n_____ T-e-a- m-r-m-c-, s-p-n i š-a-i-e z- n-k-e- ------------------------------------------ Trebaš maramice, sapun i škarice za nokte. 0
Трябват ти гребен, четка за зъби и паста за зъби. T-e-----eš-lj--č---icu--a zu-e i past--za -u--. T_____ č______ č______ z_ z___ i p____ z_ z____ T-e-a- č-š-l-, č-t-i-u z- z-b- i p-s-u z- z-b-. ----------------------------------------------- Trebaš češalj, četkicu za zube i pastu za zube. 0

Бъдещето на езиците

Повече от 1.3 милиарда души говорят китайски език. Това прави китайският най-говоримият език в света. Това положение ще се запази още много години напред. Но бъдещето на много други езици не изглежда толкова положително. Тъй като много местни езици ще загинат. Понастоящем се говорят около 6000 различни езика. Но експерти смятат, че по-голямата част от тях са застрашени от изчезване. Около 90 % от всички езици ще изчезнат. Повечето от тях ще отмрат още през този век. Това означава, че по един език ще се губи всеки ден. Значимостта на различните езици също ще се променя в бъдеще. Английският все още е на второ място. Но броят на носителите на езиците също не остава непроменен. За това е отговорно демографското развитие. След няколко десетилетия, други езици ще бъдат доминиращи. Хинди/урду и арабският скоро ще бъдат на второ и трето място. Английският ще заеме четвърто място. А немският напълно ще изчезне от първата десетка. На свой ред, малайският ще се числи към най-важните езици. Докато много езици загиват, нови ще се появяват. Те ще бъдат хибридни езици. Тези езикови хибриди ще бъдат говорени предимно в градовете. Напълно нови варианти на езиците също ще се развият. Така че в бъдеще ще има различни форми на английски език. Броят на двуезичните хора ще се увеличи значително в световен мащаб. Как ние ще говорим в бъдеще не е ясно. Но дори и след 100 години все още ще има различни езици. Така че ученето няма да свърши толкова бързо...
Знаете ли, че?
Чешкият е майчин език на около 12 милиона души. Той принадлежи към западнославянските езици. Чешкият и словашкият са много сходни. Това се дължи на общата история на двата народа. Въпреки това езиците се различават в някои отношения. Младите чехи и словаци понякога трудно се разбират помежду си. Но има и хора, които използват смесен език. Говоримият чешки се различава значително от писмения. Би могло да се каже, че книжовният чешки съществува предимно в писмената форма. Устно той се използва само при официални поводи или в медиите. Това строго разделение е важна особеност на чешкия език. Граматиката на чешкия не е лесна. Съществуват например седем падежа и четири рода. Въпреки това ученето доставя удоволствие. Откриват се толкова много нови неща.