Разговорник

bg Четене и писане   »   sv Läsa och skriva

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

6 [sex]

Läsa och skriva

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Аз чета. J-g l---r. J__ l_____ J-g l-s-r- ---------- Jag läser. 0
Аз чета една буква. Ja- -äs---en b--s--v. J__ l____ e_ b_______ J-g l-s-r e- b-k-t-v- --------------------- Jag läser en bokstav. 0
Аз чета една дума. Jag l---r-ett ord. J__ l____ e__ o___ J-g l-s-r e-t o-d- ------------------ Jag läser ett ord. 0
Аз чета едно изречение. Ja---äser -n-m--in-. J__ l____ e_ m______ J-g l-s-r e- m-n-n-. -------------------- Jag läser en mening. 0
Аз чета едно писмо. J-g ----r-e---b-e-. J__ l____ e__ b____ J-g l-s-r e-t b-e-. ------------------- Jag läser ett brev. 0
Аз чета една книга. J-- l-se--e--b--. J__ l____ e_ b___ J-g l-s-r e- b-k- ----------------- Jag läser en bok. 0
Аз чета. J-g --ser. J__ l_____ J-g l-s-r- ---------- Jag läser. 0
Ти четеш. Du-l-se-. D_ l_____ D- l-s-r- --------- Du läser. 0
Той чете. Ha--lä-e-. H__ l_____ H-n l-s-r- ---------- Han läser. 0
Аз пиша. Ja- --riv--. J__ s_______ J-g s-r-v-r- ------------ Jag skriver. 0
Аз пиша една буква. Jag --r-v-- -- -o-----. J__ s______ e_ b_______ J-g s-r-v-r e- b-k-t-v- ----------------------- Jag skriver en bokstav. 0
Аз пиша една дума. J-g ----v-r -tt ord. J__ s______ e__ o___ J-g s-r-v-r e-t o-d- -------------------- Jag skriver ett ord. 0
Аз пиша едно изречение. J-- -k-iv----n--eni-g. J__ s______ e_ m______ J-g s-r-v-r e- m-n-n-. ---------------------- Jag skriver en mening. 0
Аз пиша едно писмо. J-- -k---er---t---e-. J__ s______ e__ b____ J-g s-r-v-r e-t b-e-. --------------------- Jag skriver ett brev. 0
Аз пиша една книга. J-g s--i-e---- bo-. J__ s______ e_ b___ J-g s-r-v-r e- b-k- ------------------- Jag skriver en bok. 0
Аз пиша. J-g -kr-v--. J__ s_______ J-g s-r-v-r- ------------ Jag skriver. 0
Ти пишеш. Du s-ri-er. D_ s_______ D- s-r-v-r- ----------- Du skriver. 0
Той пише. Han skri-e-. H__ s_______ H-n s-r-v-r- ------------ Han skriver. 0

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!