Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   sv vilja ha något

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [sjuttio]

vilja ha något

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Искате ли да пушите? V-ll -- r-ka? V___ n_ r____ V-l- n- r-k-? ------------- Vill ni röka? 0
Искате ли да танцувате? Vi---n---a-s-? V___ n_ d_____ V-l- n- d-n-a- -------------- Vill ni dansa? 0
Искате ли да се разходите? Vi-- -i--- -t o-h -å? V___ n_ g_ u_ o__ g__ V-l- n- g- u- o-h g-? --------------------- Vill ni gå ut och gå? 0
Искам да пуша. Ja- -ku--e-v-----röka. J__ s_____ v____ r____ J-g s-u-l- v-l-a r-k-. ---------------------- Jag skulle vilja röka. 0
Искате ли цигара? V--l du ha -n c--a----? V___ d_ h_ e_ c________ V-l- d- h- e- c-g-r-t-? ----------------------- Vill du ha en cigarett? 0
Той иска огънче. H------- -- el-. H__ v___ h_ e___ H-n v-l- h- e-d- ---------------- Han vill ha eld. 0
Искам да пия нещо. J-- skul-- v---- -a nå-o--at--dr----. J__ s_____ v____ h_ n____ a__ d______ J-g s-u-l- v-l-a h- n-g-t a-t d-i-k-. ------------------------------------- Jag skulle vilja ha något att dricka. 0
Искам да ям нещо. Jag-sk-ll---ilja-ät--n--o-. J__ s_____ v____ ä__ n_____ J-g s-u-l- v-l-a ä-a n-g-t- --------------------------- Jag skulle vilja äta något. 0
Искам да си отдъхна малко. J-- sk-ll- --lja vil--mig--i--. J__ s_____ v____ v___ m__ l____ J-g s-u-l- v-l-a v-l- m-g l-t-. ------------------------------- Jag skulle vilja vila mig lite. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. J-g--kulle-v-lj---råg---r-----t. J__ s_____ v____ f____ e_ n_____ J-g s-u-l- v-l-a f-å-a e- n-g-t- -------------------------------- Jag skulle vilja fråga er något. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Jag--k---e-v-l---be e- -- n---t. J__ s_____ v____ b_ e_ o_ n_____ J-g s-u-l- v-l-a b- e- o- n-g-t- -------------------------------- Jag skulle vilja be er om något. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Ja- sk-ll-----ja-bjud--i--er-p----g--. J__ s_____ v____ b____ i_ e_ p_ n_____ J-g s-u-l- v-l-a b-u-a i- e- p- n-g-t- -------------------------------------- Jag skulle vilja bjuda in er på något. 0
Какво обичате / желаете, моля? Va- vi-l-n- -a? V__ v___ n_ h__ V-d v-l- n- h-? --------------- Vad vill ni ha? 0
Желаете ли кафе? V-ll ---h- -n -a-f-? V___ n_ h_ e_ k_____ V-l- n- h- e- k-f-e- -------------------- Vill ni ha en kaffe? 0
Или предпочитате чай? El-e---ku-le--- -ell-e-vi--- -- en--e? E____ s_____ n_ h_____ v____ h_ e_ t__ E-l-r s-u-l- n- h-l-r- v-l-a h- e- t-? -------------------------------------- Eller skulle ni hellre vilja ha en te? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Vi s---le-v--j- åka--em. V_ s_____ v____ å__ h___ V- s-u-l- v-l-a å-a h-m- ------------------------ Vi skulle vilja åka hem. 0
Желаете ли такси? V-l---- -a--n ---i? V___ n_ h_ e_ t____ V-l- n- h- e- t-x-? ------------------- Vill ni ha en taxi? 0
Те искат да се обадят по телефона. De-v-ll ---ga. D_ v___ r_____ D- v-l- r-n-a- -------------- De vill ringa. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + шведски (1-100) MP3 шведски (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.