Разговорник

bg Наречия   »   sv Adverb

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [hundra]

Adverb

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
вече – още не någon-gå-g----ld-ig n____ g___ – a_____ n-g-n g-n- – a-d-i- ------------------- någon gång – aldrig 0
Били ли сте вече в Берлин? H-r-ni----it - -e--i--någo---å-g? H__ n_ v____ i B_____ n____ g____ H-r n- v-r-t i B-r-i- n-g-n g-n-? --------------------------------- Har ni varit i Berlin någon gång? 0
Не, още не. N--- ---ri-. N___ a______ N-j- a-d-i-. ------------ Nej, aldrig. 0
някой – никой någon-------n n____ – i____ n-g-n – i-g-n ------------- någon – ingen 0
Познавате ли някого тук? K---er -i n-g-n / -å--a hä-? K_____ n_ n____ / n____ h___ K-n-e- n- n-g-n / n-g-a h-r- ---------------------------- Känner ni någon / några här? 0
Не, не познавам никого тук. Ne----ag-känne- i--en -a)--är. N___ j__ k_____ i____ (__ h___ N-j- j-g k-n-e- i-g-n (-) h-r- ------------------------------ Nej, jag känner ingen (a) här. 0
още – няма Ännu lä-gre ----te --n--e Ä___ l_____ – i___ l_____ Ä-n- l-n-r- – i-t- l-n-r- ------------------------- Ännu längre – inte längre 0
Ще останете ли още дълго тук? S-a-n-r -i-ä------ngr- --r? S______ n_ ä___ l_____ h___ S-a-n-r n- ä-n- l-n-r- h-r- --------------------------- Stannar ni ännu längre här? 0
Не, няма да остана дълго тук. Nej- j----t--------t- -ä-g-e-hä-. N___ j__ s______ i___ l_____ h___ N-j- j-g s-a-n-r i-t- l-n-r- h-r- --------------------------------- Nej, jag stannar inte längre här. 0
още нещо – нищо повече någ-t m-r –-in-e- m-r n____ m__ – i____ m__ n-g-t m-r – i-g-t m-r --------------------- något mer – inget mer 0
Желаете ли още нещо за пиене? Sku-----i-v-lj--h--n------er at- d-ic--? S_____ n_ v____ h_ n____ m__ a__ d______ S-u-l- n- v-l-a h- n-g-t m-r a-t d-i-k-? ---------------------------------------- Skulle ni vilja ha något mer att dricka? 0
Не, не желая нищо повече. Ne-- j---sk-lle in-e---l---ha -åg-t me-. N___ j__ s_____ i___ v____ h_ n____ m___ N-j- j-g s-u-l- i-t- v-l-a h- n-g-t m-r- ---------------------------------------- Nej, jag skulle inte vilja ha något mer. 0
вече нещо – още нищо r---- -å-ot-- ---u -n--t r____ n____ – ä___ i____ r-d-n n-g-t – ä-n- i-g-t ------------------------ redan något – ännu inget 0
Ядохте ли вече нещо? Har-n--red-n---it -ågot? H__ n_ r____ ä___ n_____ H-r n- r-d-n ä-i- n-g-t- ------------------------ Har ni redan ätit något? 0
Не, още нищо не съм ял. Nej- jag-h-r in-- ät-t någ-- ä-. N___ j__ h__ i___ ä___ n____ ä__ N-j- j-g h-r i-t- ä-i- n-g-t ä-. -------------------------------- Nej, jag har inte ätit något än. 0
още някой – никой повече någon-me- --i---n-mer n____ m__ – i____ m__ n-g-n m-r – i-g-n m-r --------------------- någon mer – ingen mer 0
Желае ли още някой кафе? Sk-lle n--on ----vi-j--h- k--f-? S_____ n____ m__ v____ h_ k_____ S-u-l- n-g-n m-r v-l-a h- k-f-e- -------------------------------- Skulle någon mer vilja ha kaffe? 0
Не, никой. N-j- i---n-m--. N___ i____ m___ N-j- i-g-n m-r- --------------- Nej, ingen mer. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + шведски (1-100) MP3 шведски (1-100)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…